Българското изкуство има още един повод да се похвали или да бъде похвалено – младата българка Лилия Пангелова е номинирана за престижната Национална награда „13 века България“ за подкрепа на млади таланти в съвременното изкуство и наука.

Пангелова е една от от шестимата номинирани. Дали ще спечели наградата ще стане ясно между 20 и 30 юни, когато организаторите трябва да обявят победителя в конкурса.

Представяме Ви и краткото интервю, което Пангелова дава за платформата на самия конкурс, взето от Магдалина Гигова:

- Изненадана ли сте, че две дами, които се занимават с обработка на стъкло са номинирани за Националната награда на Фонд „13 века България“?

- Участието на две млади жени като творци в областта на художественото стъкло е най-вече уникално поради естеството на работата и доминантното присъствие на мъже в тази сфера. Този факт може да е само повод за национална гордост и престиж.

 - Някой от семейството Ви занимава ли се с този вид изкуство?

- Израснала съм в среда на творци и интелектуалци, благодарение на която развих личния си талант и художествен почерк.

 - От специализациите Ви личи, че усвоявате различни техники, национални стилове и начини за художествена обработка на стъкло. Това умишлен стремеж ли е или стечение на обстоятелствата?

- Вярвам, че професионализмът се изразява в детайлното изследване и усвояване на една материя както във философски, така и във веществен план. В тази връзка времевите пътувания към историята на стъклото в Античността, поетизирането на материала и концептуалното му осмисляне, както и усъвършенстването на различните техники по обработка на стъклото в студено и топло състояние са били умишлени насоки на моето проучване.

- В някои от проектите се занимавате със своеобразна археология – възстановявате древноримски пещи за стъкло. В какво се състоеше предизвикателството?

- Общуването с един толкова древен занаят като надуването на стъкло е среща на индивида с миналото му под формата на някаква „вътрешна“ археология. Античните пещи за стъкло се построяват на ръка от естествени материали и се поддържат на необходимата температура за разтапяне на стъклото чрез постоянно зареждане с дървен материал.  В тази връзка това, което намирам за стойностно във възстановяването на древноримските пещи е преоткриването на връзката на човека със земята и общността чрез рециклирането на естествени суровини и колективния труд, който е необходим за правилното функциониране на този тип структура и крайното изделие. Древността може да послужи на съвременния човек да погледне към корените, докато преоткрива себе си в процеса на съвместно творене.

- Изучавали ли сте старинното стъкло по българските земи?

- Базирайки се на магистърската си теза на тема „Древноримски техники по обработка и декорация на стъклото“, продължавам научните си изследвания на тема произход и методология на производството на антични стъклени артефакти в България и чужбина. В сравнение със стъклените изделия, които анализирам в Германия, Турция и Малта мога да кажа, че България е богата на уникални находки от Античността, част от които са представени в Регионалния исторически музей в Стара Загора и Националния археологически музей в София. На територията на столицата са също така намерени останки на антична пещ за топене на стъкло, което доказва наличието на древна стъкларска промишленост в София. Всичко това означава, че стъклото е бил един от присъстващите и важни занаяти по тези земи, който тепърва трябва да бъде подробно изследван, приет и разпространен като част от българската история и култура.

Лилия Пангелова е избрала пътя на изкуството, но не чрез типичните отъпкани пътеки като рисуването или поезията, а чрез стъклото. В сфера, където мъжът доминира, 29-годишната българка пробива, изразявайки себе си и успява да покаже, че го прави от сърце, защото „стъклото има човешки характер“, както тя самата твърди.

Лилия е завършила Националната художествена академия специалност „Дизайн на порецелан и стъкло“ и магистърска степен в Университета по Изящни Изкуства „Мимар Синан“, специалност „Дизайн на керамика и стъкло“. След като се е обучавала в Холандия, Белгия, Чехия и Германия, сега младата жена работи като асистент по издухване и обработка на стъкло в стъкларната „Гозо Глас“ на о.Гозо, Малта. Местните я определят като първата жена на о.Гозо и о.Малта, която работи в производството на стъклени изделия - това е огромно признание от една от най-уважаваните стъкларски школи в света, а именно малтийската.

“Стъклото продължава да бъде най-интересният и увлекателен материал, с който съм работила, защото неподобно на другите притежава редица противоречиви качества – бива топло или студено, течно или твърдо, движи се или не се движи. Освен това е и провокативно, изисква да си постоянно нащрек и в същото време да си внимателен и да работиш с такт” обяснява Пангелова пред „Монитор“.

Техниката на издухване на горещо стъкло протича през няколко фази: стъкленият материал, който първоначално бива в сухо или твърдо състояние се разтапя под висока температура в специална за целта пещ. Когато стъклото добие необходимата консистенция, която прилича на течен мед по цвят и течливост, стъкларите набират определно количество от тази маса на специална за целта пипа, през която след това издухват разнообразни форми. С помощта на специални инструменти, в това число и най-обикновен прегънат вестник, майсторите издърпват, режат или огъват стъклото до момента в който то не изстине и бива готово. След топлата обработка стъклените форми се пренасят в друга пещ, в която те изстиват постепенно до стайна температура. Обикновено на следващия ден процесът е завършен и следователно се преминава към последната фаза на студена обработка на стъклото (англ.:“cold forming”), при която стъклените изделия могат да се режат, гравират, шлифоват и полират. Така обясни за „Монитор“ Лилия техниката на стъклоиздухването.

 “Тайната на стъклото е в невидимото и недосегаемото за нашите сетива – в разтопения пясък в нагорещената пещ, в дъха, с който се издухва всяко едно произведение ...”, обобщава работата си госпожица Пангелова.

След като Лилия защити идея, свързана с магистърския й труд „Древноримски техники за оформяне и декорация на стъклото и тяхното влиание върху съвременното стъкларско изкуство“ в Истанбул, тя има намерение да се върне в родината си. „Идеята ми е да проуча наличието на древни работилници за стъклообработка на територията на България и да направя възстановка на антична римска пещ по начина, по който са го правили в древността“, споделя плановете за бъдещето си 29-годишната стъкларка.

За Лилия Пангелова изкуството е било и винаги ще бъде начин за предаване на невидимото в сетивния свят. А фактът, че е пробила невидимата стъклена бариера в доминирана от мъже сфера доказва, че истинското изкуство, извиращо от сърцето на твореца, е безсмъртно.

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Заради авторски права Народният театър не може да пуска онлайн цели спектакли

Откъси от 10 от най-хитовите си, присъстващи в актуалния репертоар, спектакли излъчва онлайн в рамките на повече от месец Народният театър „Иван Вазов”. Представленията ще могат да се гледат до 3 май в YouTube канала на театъра с начален час 19.05 ч., а в сайта му има пълен график на заглавията, датите и времетраенето на откъсите. Онлайн излъчванията обаче ще бъдат в рамките на 15 до 30 минути от началните действия на всеки един от подбраните спектакли.

Звездите на италианската песен събраха 7,6 млн. евро за Гражданска защита

Близо 40 от най-оборотните в момента италиански поп, рок и рап звезди събраха над 7 600 000 евро дарения с големия си съвместен концерт, който бе излъчен миналата седмица по италианската държавна телевизия Rai 1. Средствата са предназначени за подпомагане дейността на Гражданска защита, която е на първа линия в борбата с коронавируса на Апенините. Спектакълът „Музика, която обединява“ бе комплектуван от видеозаписи на живи изпълнения на всеки от артистите, направени в домашна обстановка.

Музата на Мик Джагър от 60-те - в болница с коронавирус в Лондон

Британската певица Мериан Фейтфул – муза от младостта на Мик Джагър и икона на 60-те, е приета в болница, след като пробата й за коронавирус се е оказала положителна. „Нейният мениджър потвърди, че Мериан се лекува от COVID-19 в болница в Лондон“, написаха в Туитър от Republic Media – агенция, специализирана в музикалния сектор. „Тя е в стабилно състояние и реагира добре на терапията“, добавя източникът.