Г олемият български художник Ванко Урумов почина на 5 януари след продължително боледуване, съобщиха от СБХ. Роден през 1941 г. във Варна, той е сред най-ярките фигури от изключително силното артистичното поколение, което влиза в българското изкуство в началото на 70-те години на ХХ век и внася в него много по-модерен дух и пластично изразяване, противопоставящи се на консервативните и ограничени вкусове на идеологическата и естетическа нормативност, налагани от тоталитарната културна политика.
Големият български художник Ванко Урумов почина на 5 януари след продължително боледуване, съобщиха от СБХ. Роден през 1941 г. във Варна, той е сред най-ярките фигури от изключително силното артистичното поколение, което влиза в българското изкуство в началото на 70-те години на ХХ век и внася в него много по-модерен дух и пластично изразяване, противопоставящи се на консервативните и ограничени вкусове на идеологическата и естетическа нормативност, налагани от тоталитарната културна политика.
Ванко Урумов завършва живопис в Художествената академия при проф. Панайот Панайотов. Работи в областта на живописта, графиката, монументалните изкуства. Участва във всички общи и национални изложби у нас, както и в представителни експозиции на съвременно българско изкуство в Европа, САЩ, Мексико, Канада, Индия, Япония. Притежател е на Голямата награда от Първия международен конкурс за млади живописци (1976), наградата „Захари Зограф“ (1977), отличието на Биеналето за живопис в Букурещ (1979), на Римската академия за съвременни изкуства „Медуза ауреа“ (1980) и още много други. Урумов е дългогодишен директор на Градската галерия „Борис Георгиев“ във Варна.
На него принадлежат думите „Вдъхновението е повишено емоционално състояние на духа, при което отпадат всички трудни въпроси и непосилното става възможно. Тези мигове – кратки или дълги – са истинският ни живот“.
Монитор
