Експозиция „Египетската кампания (1798–1801) на Наполеон Бонапарт в документи и издания от фондовете на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” се открива в четвъртък от 16.00 ч. в НБКМ.

В продължение на две седмици посетителите ще могат да видят ценни архивни материали от богатата колекция „Ориенталски сбирки” на библиотеката, свидетелстващи за исторически събития от края на ХVІІІ и началото на ХІХ век и за съпътстващите ги научни изследвания.

Необичайната изложба е посветена на 220-годишнината от началото на военната кампания на Наполеон Бонапарт в Египет и е

първата по рода си у нас

За първи път се представят и архивни документи на арабски и османотурски език, пряко свързани с темата – общо 70 архивни единици (около 130 листа). За да осветлят различни аспекти на похода, библиотечните експерти са подбрали важни документи, свидетелстващи за военните действия и дипломатическите отношения между страните в конфликта, както за политическата ситуация през този период.

Част от архивните материали ще бъдат изложени в оригинал в осем витрини, а други са репродуцирани върху 16 експозиционни табла. Включени са писма и доклади на френските главнокомандващи, преведени от френски на арабски и османотурски; документи, издадени от централната османска власт, под чието управление тогава е бил Египет; документи, изпратени от различни османски военнокомандващи до централната османска власт, с които я осведомяват за движението и действията на френските войски, и др.

Интерес представляват писмата от арабски шейхове, разкриващи ситуацията в Египет след френската окупация. Послание от неизвестен автор до великия везир Юсуф Зия паша пък съобщава за писмото на Наполеон до мюсюлманския народ.

Експертите са убедени, че във военно отношение Наполеоновата експедиция в Египет е провал, но, от друга страна, тя се нарежда сред най-блестящите успехи на френската наука. Именно на тази теме е посветена финалната част на изложбата в НБКМ. Съгласно най-добрите традиции на френското Просвещение,

армията е съпровождана от повече от 160 учени

– едни от най-забележителните умове на Френската академия: археолози, историци, инженери, математици, зоолози, ботаници, биолози, химици, физици и, разбира се, художници. Тяхна е заслугата за създаването на забележителното 20-томно „Описание на Египет”, което провокира въображението и интереса на поколения европейци към мистичната арабска страна. Националната библиотека притежава и двете издания на този монументален труд. Първото е т. нар. имперско издание, чиито І том е отпечатан през 1809 г., а последният – през 1818 г. Второто излиза през периода 1821-1826 г. При постъпването си във фонда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” част от представените в изложбата документи са били в добро, а други – в лошо физическо състояние. Днес всички архивни материали са реставрирани и надеждно съхранявани.

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

"Дебелянов и ангелите" грабна 5 награди "Аскеер"

Актьорите от Народния театър „Иван Вазов“ Радина Кърджилова и Валентин Ганев получиха статуетки „Аскеер“ за най-добра водеща женска и мъжка роля от 29-ото раздаване на наградите, учредени преди 29 години от ентусиасти от трупата на театър „Българска армия“.

Статуетки за Духовникова и Блатечки от феста във Враца

Теодора Духовникова и Асен Блатечки очаквано спечелиха наградите за женска и мъжка роля в 30-ия национален фестивал на малките театрални форми във Враца. Председателят на журито Копринка Червенкова и членовете му Явор Койнаков и Стефан Янков дадоха статуетки на Теодора Духовникова за ролята й на Регина в „Лисичета“ на народния театър „Иван Вазов“ и на Асен Блатечки за ролята на Итън в спектакъла „Зимата на нашето недоволство“, дело на Малък градски театър „Зад канала“.

Да седнем на любимата пейка на Невена Коканова

Вече всеки ще може да види и дори да поседне на пейката, на която Първата дама на българското кино Невена Коканова е обичала да отмаря след тежки репетиции в Сатиричния театър. Тя се намира в градинката пред църквата „Св. Седмочисленици“ и ще бъде обозначена с дискретна табела.