Експозиция „Египетската кампания (1798–1801) на Наполеон Бонапарт в документи и издания от фондовете на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” се открива в четвъртък от 16.00 ч. в НБКМ.

В продължение на две седмици посетителите ще могат да видят ценни архивни материали от богатата колекция „Ориенталски сбирки” на библиотеката, свидетелстващи за исторически събития от края на ХVІІІ и началото на ХІХ век и за съпътстващите ги научни изследвания.

Необичайната изложба е посветена на 220-годишнината от началото на военната кампания на Наполеон Бонапарт в Египет и е

първата по рода си у нас

За първи път се представят и архивни документи на арабски и османотурски език, пряко свързани с темата – общо 70 архивни единици (около 130 листа). За да осветлят различни аспекти на похода, библиотечните експерти са подбрали важни документи, свидетелстващи за военните действия и дипломатическите отношения между страните в конфликта, както за политическата ситуация през този период.

Част от архивните материали ще бъдат изложени в оригинал в осем витрини, а други са репродуцирани върху 16 експозиционни табла. Включени са писма и доклади на френските главнокомандващи, преведени от френски на арабски и османотурски; документи, издадени от централната османска власт, под чието управление тогава е бил Египет; документи, изпратени от различни османски военнокомандващи до централната османска власт, с които я осведомяват за движението и действията на френските войски, и др.

Интерес представляват писмата от арабски шейхове, разкриващи ситуацията в Египет след френската окупация. Послание от неизвестен автор до великия везир Юсуф Зия паша пък съобщава за писмото на Наполеон до мюсюлманския народ.

Експертите са убедени, че във военно отношение Наполеоновата експедиция в Египет е провал, но, от друга страна, тя се нарежда сред най-блестящите успехи на френската наука. Именно на тази теме е посветена финалната част на изложбата в НБКМ. Съгласно най-добрите традиции на френското Просвещение,

армията е съпровождана от повече от 160 учени

– едни от най-забележителните умове на Френската академия: археолози, историци, инженери, математици, зоолози, ботаници, биолози, химици, физици и, разбира се, художници. Тяхна е заслугата за създаването на забележителното 20-томно „Описание на Египет”, което провокира въображението и интереса на поколения европейци към мистичната арабска страна. Националната библиотека притежава и двете издания на този монументален труд. Първото е т. нар. имперско издание, чиито І том е отпечатан през 1809 г., а последният – през 1818 г. Второто излиза през периода 1821-1826 г. При постъпването си във фонда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” част от представените в изложбата документи са били в добро, а други – в лошо физическо състояние. Днес всички архивни материали са реставрирани и надеждно съхранявани.

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Християна Лоизу дебютира във „Фантомът на операта”

Победителката от X Factor Християна Лоизу излиза на 23 март на сцената на Националния музикален театър в образа на Кристин във „Фантомът на операта”. Това е една от първите й големи роли на професионална сцена след спечелването на популярния музикален формат през 2016 г.

Стоянка Мутафова получи "Ключа от кулата на Бургас"

Забележителната актриса Стоянка Мутафова получи "Ключа от кулата на Бургас" - отличие, което досега е връчвано само на две изтъкнати български личности: оперната прима Райна Кабаиванска и известния бургаски сърдечен хирург проф. д-р Чавдар Славов.

Стефан Мавродиев очаква Годо в „Аз, Фойербах“

Възрастен актьор се явява на прослушване след 7-годишно отдръпване от сцената. Това е амплоато, в което големият Стефан Мавродиев посреща 75-годишнината си в Младежкия театър със спектакъла по пиесата на германския драматург Танкред Дорст (1925-2017) „Аз, Фойербах“. Режисьор е Владимир Люцканов.