Наливат 1,8 млн. лв. в 6 мега проекти за разкопки (ТЕМАТА)
7

Дават още 2 млн. за над 100 по-малки обекти

Наливат 1,8 млн. лв. в 6 мега проекти за разкопки (ТЕМАТА)

Рицарски доспехи, богинята Нике и загадъчна венецианка сред находките

Над 100 проекта за археологически проучвания одобри за финансиране и тази година държавата.

Според категорията на обектите субсидията варира от 21 до 28 хиляди лева за най-значимите, от 12 до 20 000 лева за онези с по-ограничена важност, от 5 до 15 000 за обектите от местно значение и е на обща стойност близо 2 милиона лева. Почти същата сума - 1,8 милиона лева допълнителна целева субсидия, тази година са определени да получат 6 топ обекта с голяма културно-историческа тежест и с ключова роля за развитието на културно-историческия туризъм в страната. Те са скалният родопски властелин Перперикон, античният град Хераклея Синтика край Рупите, древните Рациария край с. Арчар и Мисионис край Търговище, праисторическите солници на Провадия и най-малко познатият „новак“ в групата - средновековната крепост Вишеград край Кърджали. В повечето от тях разкопките за сезон 2021 още не са започнали, но някъде вече дори завършиха.

Изключително успешен финал на разкопките за археологическо лято във Вишеград

вече обяви техният ръководител проф. Николай Овчаров. Изцяло е разкрит „рицарският“ замък на крепостта, локализиран е крепостният параклис, намерени са рицарски шлем и части от западноевропейско и българско воинско снаряжение. Вишеград нашумя с интересното известие на старофренския хронист Жофроа дьо Вилардуен, описал Четвъртия кръстоносен поход и създаването през 1204 г. на Латинската империя върху руините на разгромената Византия. Той разказва за похода в планината през август 1206 г. на регента на империята Хенрих (Анри) дьо Ено. Тогава наследникът на графовете на Фландрия се озовава със своята армия пред стените на намиращия се на брега на река Арда „красив замък” Вишеград. Той го превзема и го прави своя резиденция. Тук Хенрих разбира за смъртта на брат си, пленения след прочутата битка при Одрин от април 1205 г. от българския цар Калоян първи латински император Балдуин, а баронският съвет го избира за следващ владетел, припомня проф. Овчаров.

От пребиваването в крепостта Вишеград на най-видните френски рицари през 1206 г. е открита и сигурна следа - забрало на рицарски шлем, датиран отлично по своите особености в първата половина на ХІІІ век, казва историкът. Намерени са и рицарска тока за колан с ажурна украса, както и останки от средновековно оръжие.

„След отнемането на огромна маса пръст и камъни бе напълно изяснен планът на крепостта с невероятно запазените на места до 9-10 м стени. Тя е имала 3 кули, като най-голяма е била централната с внушителните размери от 10/12 м. Най-впечатляваща е дългата близо 40 м триетажна сграда, където са се намирали складовете за боеприпаси и жилищните части на замъка. Според нашите данни през ХІІ-ХІV в. това е била резиденцията на управителите на Ахридос, както по това време са се наричали Източните Родопи“, обяснява Николай Овчаров. Във вътрешността на укреплението наред с голямата сграда е имало дървени бараки за слугите, както и малък християнски параклис, чиито основи са разкрити при разкопките. „Проучванията показаха, че средновековната крепост Вишеград не е издигната на празно място. Още преди повече от 3 хилядолетия тук е имало малко тракийско светилище от късната бронзова и ранножелязната епоха. През III-IV в. на същото място е издигнат здрав римски кастел от масивни каменни блокове. Той е контролирал важния за Римската империя път по река Арда. През ХІ в. ромеите ремонтират високо запазените останки от старата римска крепост и така я превръщат в средновековен замък“, твърди ръководителят на обекта.

Пълното разкриване на замъка ще позволи на община Кърджали да превърне Вишеград в Родопския Царевец с изключително удобен достъп и ефектно нощно осветление. Именно добрите перспективи за туризъм са сред най-силните козове за приоритетното финансиране на този „дебютант“ сред топ обектите.

Регионалната инспекция по околната среда и водите в Благоевград издаде заповед за

временно спиране на разкопките на античния град Хераклея Синтика

до Рупите, с които преди 3 седмици бе даден старт на новия археологически сезон. Причината - към тях е постъпил сигнал от граждани, че специалистите работят на площадката без уведомление. „По сигнали на „загрижени добросъвестни граждани“ направиха проверка и в момента сме в пауза. Независимо че ние имаме официално издадено от Министерството на културата разрешение да работим там, а също и разрешение от общината и РИОСВ, трябвало по Закона за защита на територията, когато отидем и започнем да копаем, още веднъж да ги уведомим. Работим там от 2007-а и никога досега не е възниквал такъв казус. Питам се защо тези будни граждани не са търсили съдействието на държавните органи за безобразията, които правят там иманярите още от 90-те години?!“, коментира ръководителят на разкопките доц. д-р Людмил Вагалински от Националния археологически институт към БАН пред „Монитор“. Той уточни, че подобни атаки са започнали от година насам, когато общината печели проект пред Министерството на регионалното развитие за цялостна социализация на обекта с изграждане на туристическа инфраструктура.

Работата по обекта е финансирана от Министерството на културата и според договорите археолозите разполагат с 4 месеца. Точно затова всяко спиране на разкопките може да доведе до сериозни затруднения.

Изненадващото прекратяване на разкопките идва близо 3 седмици след успешния им старт, когато за кратко време археолозите изкопаха няколко значими находки. „Започнахме доста ударно, като проучвахме едновременно и акропола - за първа година правим разкопки там, и продължихме с проучванията на централния площад на града (форума) в подножието на хълма. Имаме много добри резултати“, обясни Вагалински. Най-приятната изненада за археолозите идва с мраморна плоча с цял надпис на старогръцки, разчетен от епиграфа на екипа и преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“ Николай Шаранков. Той е бил поставен в началото на I век сл. Хр. в чест на римския император Тиберий от трима агораноми (служители на общината, които отговарят за реда на пазара). „От надписа става ясно, че тримата агораноми са издигнали със свои средства нещо като пункт, оборудван с измервателни уреди и еталонни мерки, от който могат да следят дали търговците не мамят клиентите. Всички добре организирани антични градове са имали такива агораноми, които са разполагали с много голяма власт“, обяснява Вагалински.

Сред новите находки са и 2 скулптури

едната на богинята Нике, а другата, изобразяваща култа към иранското божество Митра, което прониква в римската държава и става по-почитано през II-III в. Според археолога първата находка не е изненадваща, тъй като богинята на победата е много популярна през класическата древност, втората статуя е озадачаваща. Причината - този бог е бил почитан най-вече по римските граници, където е имало повече военни. „Така че култовете, които са били практикувани в Хераклея Синтика, очевидно са доста повече от досега известните и това обогатява представите ни за религията и вярванията на жителите“, казва той.

Друго, което интригува археолозите, е първата открита златна монета на обекта. Датирана от времето на Юстиниян I Велики (527-565), тя е намерена на акропола над форума. „За мен е изненада, понеже градът угасва, поне в централната му част, през втората половина на III в. сл. Хр. След V в. е трудно да се говори за град, тъй като след две мощни земетресения неговата инфраструктура е унищожена. Но очевидно някаква част от населението се е изтеглила върху хълма и може би е била натоварена с наблюдателни и охранителни задачи, защото оттам се вижда като на длан река Струма, което е възлово място. А фактът, че има златна монета, означава, че са им плащали за някакви определени дейности“, предполага доц. Вагалински.

Всички находки са в добро състояние, уточнява още доцентът. Те се почистват и консервират професионално, а след това се предоставят на Петричкия исторически музей, като голяма част от тях ще влязат в постоянната експозиция в новата сграда, която вече е готова. „Тепърва предстоят интересни открития и много се надявам да има повече надписи, защото те носят богата информация за историята. Дано не намираме злато, защото то възбужда много недобронамерени хора, особено иманярите, които са бич за българската археология в последните години“, парадоксално си пожелава ръководителят на обекта.


Най-богатият некропол

за сезона е в Калиакра

„Ние винаги тръгваме към новия археологически сезон с голяма надежда и с желание да открием интересни неща. Хубавата новина е, че всички 12 проекта, с които Националният исторически музей кандидатства пред МК, бяха одобрени и получават финансиране“, казва директорът на НИМ доц. д-р Бони Петрунова, чийто екип по традиция започва разкопки на крепостта Калиакра от 1 август (т.г. от 2 август). „Аз ще продължа да работя в този сектор, в който в последните 4 години излязоха и съкровището, и пръстенът на Георги, и много други находки“, обяснява тя. Припомняме, че през 2018 г. в глинен съд, вкопан под пода на останки от татарска къща, опожарена през XIV в., бе намерено съкровище от 957 златни и сребърни предмета: накити, изключително редки монети и др. На следващата година пък в гроб на млад мъж археолозите се натъкват на масивен златен пръстен от Калоянов тип с монограми на Палеолозите, императорската фамилия в Константинопол. Това кара доц. Петрунова да смята, че погребаният господин Георги Палеолог (името, гравирано върху бижуто) е внукът на деспот Добротица, средновековния владетел на Калиакра. Неговата майка е била омъжена за престолонаследника на Палеолозите - Михаил Палеолог. „Попаднали сме на некропол, в който явно са погребвали аристократите на Калиакра“, казва тя.

Археолозите ще открият сезона на Калиакра с изложба в общината на град Каварна, в която ще покажат резултатите от работата си миналата година. Сред най-новите засега открития блестят реликвите от гроб на девойка, положена в земята с богати дарове - златни обеци, златен пръстен, златотъкани одежди. „Останките от тъканите показват, че облеклото й е било най-скъпото и модерно, което се е носело през XIV в. Много е възможно да е била от Генуа или Венеция и да е пристигнала, за да се омъжи за някой от аристократите, управляващи Добруджанското деспотство“, е хипотезата на доц. Петрунова. В момента тя и д-р Иван Чокоев от Регионалния исторически музей – Велико Търново, подготвят за издаване книга, посветена на тъканите от далечните векове. „Това за България е много сложно и специфично изследване, защото имаме почви, които лесно разяждат платовете и не оставят много от тях в добро състояние. Но колегата ми успява да „хване“ всички възможни детайли и оттам да установим как са били облечени тези хора“, посочва Бони Петрунова.

Гробът на девойката е на метър и половина разстояние от този на Георги със златния пръстен. Между крепостната стена и известната порта на Калиакра археолозите са локализирали Вътрешния град - с църквите, жилищата на висшето духовенство и аристокрацията. Именно там е и най-представителният некропол за видните граждани на деспотството, който последно са копали. Той е приютил и знатната чужденка, а от екипа на доц. Петрунова вярват, че това лято ще им разкрие още от тайните си.

„Там ситуацията е доста сложна за проучване. Некрополът от XIV и началото на XV в. е най-отгоре, но под него се открива цял комплекс с различни сгради от античността, които също обследваме. Те са едни върху други: както казваше моята предшественичка Мария Йосифова от НИМ - там градежите са като кадаиф“, използва археологическия жаргон доц. Петрунова. Предстоящите й задачи в крепостта Калиакра са пъзел, който трябва да се разплете, за да се възстанови картината на последователността в изграждането на обекта - чак до XVII в., когато мястото престава да се използва. 18-и пореден сезон НИМ и Бони Петрунова разработват археологическия комплекс. Той не е сред 6-те приоритета с допълнително финансиране за годината, но по всичко е ясно, че е не по-малко забележителен и би бил притегателен магнит за туристите по Черноморието.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.