0


Най-добре се прихваща липата, когато е отгледана от семе.

Това разказа пред “Телеграф медиа“ Радослав Радев, зам.-шеф на Държавно ловно стопанство в Балчик.

Стопанството притежава разсадник върху площ от 399 дка и отглежда фиданки за широколистни, иглолистни видове, както и декоративни растения, които могат да бъдат жив плет.

Любопитно е, че някои арендатори в Добруджа използват фиданки от разсадника, за да залесяват площи с цел да предпазят нивите си от снежните бури.


Най-добре се прихваща липата, когато е отгледана от семе.

Това разказа пред “Телеграф медиа“ Радослав Радев, зам.-шеф на Държавно ловно стопанство в Балчик.

Стопанството притежава разсадник върху площ от 399 дка и отглежда фиданки за широколистни, иглолистни видове, както и декоративни растения, които могат да бъдат жив плет.

Любопитно е, че някои арендатори в Добруджа използват фиданки от разсадника, за да залесяват площи с цел да предпазят нивите си от снежните бури.

Сребролистна

 


Липата е един от търсените дървесни видове, а в стопанството произвеждат фиданки за разсад основно на сребролистна липа. Истинско изкуство е да се отгледат здрави дръвчета, защото в началото могат да тръгнат добре и след това да загинат. Това е се случва най-вече с растенията, които са отгледани на капково напояване, което ги изнежва и след това в реални условия те много по-трудно издържат и се приспособяват. То е като човек, който е ял само кашички и диетична храна и когато мине на кюфтета и пържоли, стомахът му се стресира, шегува се лесовъдът. Оказва се, че да отгледаш здрава липова фиданка е трудно.

Така е, защото само една седмица в годината се събират семена, които след това да се засадят. Те се берат само във фаза на восъчна зрялост, така че нито семето да е зелено, нито пък да се е втвърдило. Затова всеки ден горските обикалят покрай липите и проверяват семената дали стават за събиране.

 


Провали

 


Поради липса на опит много стопанства се провалят. Една от причините е, че семената не се третират правилно. В балчишкия разсадник, след като се съберат, семената се слагат във влажна пръст. На всеки два дена се обръщат с лопата, иначе могат да мухлясат. Поради тази причина лесничеите добавят калиев перманганат с пресен пясък. В разсадника има двама души, които владеят тънкостите на занаята, а сега синът на единия от тях се обучава в тайните на отглеждането на различни видове фиданки.

 


Кал

 


Например при калпава есен с кал почвата като се трамбова, ще се нацепи, затова липата се слага в пясък, правят се браздички. Липата е вид, който от едногодишна фиданка може да се разсади. Техният опит е доказал, че се хваща, защото си отглеждат растението от семе при сурови условия. Иначе стресът за растенията е голям да се приспособят, ако са изнежени, както когато са гледани например с капково напояване. Често като се сложат в сурови условия, не издържат и загиват. Въпреки че липата може да се разсади и като едногодишна в разсадника работят с двугодишни фиданки.

 


Вегетация

 


Най-добре е дръвчетата да се разсаждат през есента, но зависи и от самата година. Понякога е възможно това да стане през септември, но последните години дори октомври не е подходящ, тъй като вегетацията не е приключила. Ако дръвчето все още е със зелени листа, не е редно да го вадиш, защото може да не се хване. Трябва да му опадат листа, защото ако застуди, при зелени листа те ще дърпат влагата и може да измръзне.

 


Дистанция

 


Много е важно да се знае, че липата е хубаво дръвче, но е и опасна. Радев припомни, че не я препоръчват за озеленяване, освен ако не се насади поне на пет метра от асфалт и къща. Причината е, че с корените си може да ги повдигне.

 

 

 

 

 

 

Дъбът обича явора

 

 

 

 


В стопанството се отгледат различни видове за разсади, включително и декоративни. Целта е да създават смесени гори, защото те са най-здрави и устойчиви. Една от причините ясенът да съхне в района е именно поради еднородните насаждения, убеден е Радослав Радев. По принцип това е районът на дъбовите гори, но в стопанството отглеждат разсад и за няколко вида иглолистни, които се оказват много устойчиви поради начина на отглеждане.

Между дърветата има сложни отношения, те също си приказват, както това правят хората, но това става чрез с химически вещества от кората, листата и корените. Така те могат да си помагат, да са неутрални, но и да си пречат. Така например дъб и липа много се обичат, дъб с явор също е равно на любов. Гледичията е бързо растящ вид, интересен е и много добре се разбира с дъбовете, помага на цера, изпуска азотофиксиращи бактерии. Тя прави рехава корона, а това е добре за дъбовете, които обичат странично засенчване, но пък отгоре да има светлина. Комбинацията от двете дръвчета е идеален вариант. Когато съчетаеш дъба с гледичия, тя го изтегля, но не му пречи да развие правилна корона. Ясенът се харесва с явор и липа. По принцип яворът и липата са универсалните помощни дървета. Но при тях трябва да се съблюдава фактът, че липата и яворът по-бързо израстват и могат да засенчат ясена, затова когато се залесява, вкарват явора втората или третата година.

 

 

 

 



Кестен от Тасос отглеждат в Балчик

 

 

 

Един от експериментите, който си правят в балчишкия разсадник, е да завъдят питомен кестен със семена, които са си донесли от остров Тасос. Вземали са семена и от България, от района на Беласица. Проблемът е, че семената на питомния кестен са любими на мишки, червеи и всички гризачи, тъй като са много вкусни. Оказва се, че освен вкусното семе, дървесината на питомния кестен има уникални свойства. Той е развъждан целенасочено, защото от нея са се правели всички каруци и бойни каляски. Като го отрежеш, след две години прави издънка четири метра и се усуква така както искаш. Кестенът се попарва, огъва се и като изсъхне, остава във формата, в която си го навил. Целта в стопанството не е залесяване, а отглеждане на фиданки за озеленяване. Питомният кестен цъфти много красиво, а дръвчето е с изящна осанка.

 

 

 

 В големи количества предизвикват халюцинации
Листата на бука стават за салата

 


Любопитно е да се научи, че дъбът благун носи името си от вкуса на жълъдите, които има. Те са с леко сладникав вкус. По време на войните, когато не е имало достатъчно пшеница, хората са правели брашно от тях. Имат вкус подобен на суров кестен. В онези времена са яли и буков жълъд. Оказва се, че когато са млади, листата на бука също се консумират от хората, защото са нежни и подходящи за пролетна салата, разказват лесовъдите. С тях не бива да се прекалява, защото имат халюциногенен ефект. В района също има бук, но вече му е горещо, което показва, че климатът се променя. В Рогачево са последните букови дървета, където е границата на крайния ареал на Североизточна България за разпространение на бука.