Нагоя – скритото съкровище на Япония
17

Нагоя – скритото съкровище на Япония

Градът има цял квартал за развлечения, носещ името Сакае

Голяма, модерна Япония – блестящи небостъргачи, бързи електромобили, главозамайващи магистрали, летящи екрани с реклами и холограми на айдоли. Това е футуристичната Страна на Изгряващото слънце, или поне част от лицето й. Други хора, като мен, предпочитат да обикалят по тихите храмове, да чуват пеенето на досадните цикади и да се разхождат, хапвайки какигори (настърган лед, овкусен със сироп и/или подсладител – б.а.) или данго (традиционен японски сладкиш, направен от небезизвестното мочи – специален вид лепкав ориз – б.а.).

И в желанието си да видим тази или онази страна на Япония забравяме да погледнем най-автентичното – останалите градове, малките населени места, тези села, където небостъргачи и летящи коли няма, а има само вечнотрудещите по оризовите поля японци. Затова днес ще обиколим Нагоя – още един от градовете на Япония, голям, но не толкова известен.

Нагоя се намира в регион Чубу (познат още като Централен – б.а) и е столица на префектура Айчи. Още на излизане от гарата попадате на забележителност в града – Мидленд Скуеър. С това име се нарича района около гарата, през който всеки ден минават около милион пътуващи. От гарата тръгват не само влакове, но и метра, автобуси, таксита, което обяснява огромният поток от хора. Всъщност името носи и една от бизнес сградите в района около гарата с близо 50 етажа. Небостъргачите обаче започват още в самата гара. От нейното тяло се издигат две кули, които са отворени за посетители. В тях има ресторанти, хотели, банки, пощенски клонове и модерни магазини. Асансьорите, с които можете да ги достигнете, са минимум десет, а някои от тях се намират в самите бутици. И макар хората да казват да гледаш напред и нагоре, аз ще кажа да гледате и надолу.

Подземията на гарата са мол,

голям лабиринт с магазини, а всеки етаж предлага различни стоки. Така на един от тях можете да намерите дрехи, шикозни якета, сладки пуловери, портмонета, аксесоари за телефони, а само два етажа по-надолу ще ви лъхне сладката миризма на шоколад и ягодов крем. Това са специалните етажи за храна, в които можете да видите хлебчета от всякакъв вид. Препоръчвам да опитате тайяки – японски сладки с крем от червен боб с формата на рибка. Задължителен деликатес е и всичко с вкус на зелен чай, тъй като вкусът е уникален за тази част на Азия и единствено там може да се усети такъв, какъвто наистина е (у нас, както е и практиката в много други страни, зеленият чай е с по-сладникав вкус, променен според предпочитанията на народа в конкретната страна – б.а.).

И ако се чудите накъде да поемете оттам насетне, нека ви успокоя – в Нагоя може да се намери забавление от всякакъв тип. Градът си има цял квартал за развлечения, носещ името Сакае. Той е нещо като тамошният Студентски град, но много по-голям и оживен. Сакае прелива от ресторанти и барове, но най-любима ми остава изакая. Това е японски бар, който често пъти ще намерите пълен с офис служители, дошли да разпуснат от натоварения ден. Това е и

мястото, което преобразява японеца.

Стегнатите колани, прилежно изгладените ризи и чистите сака биват подменени с разхлабени вратовръзки, навити ръкави, рошава коса и събути обувки. Японците, също като нас, се събуват на влизане в дома си. В някои заведения с традиционен интериор свалянето на обувките също е задължително, включително в изакая. И така тихият японец става усмихнат, весел човек със зачервени от сакето бузи.

За тези, които предпочитат тихите културни изживявания, Нагоя също има с какво да ги впечатли. Музеи, дворци, заводи от миналото, храмове. В префектура Айчи е дадено началото на няколко големи завода, които днес формират значителна част от износа на страната. Един такъв е музеят на Тойота, който се намира близо до Нагоя. В него можете да видите началото на гиганта, първите произведени коли много машини, чиято работа да наблюдавате. Изгубването е лесно, затова следвайте гида си или поне табелите.

Друг такъв музей в заводът на Норитаке. Част от оригиналните му сгради все още стоят и се използват. Откъде започва историята на Норитаке? През 1876 г. братята Ичидзаемон Моримура и Тойо Моримура основават антикварен магазин в Ню Йорк, където продават внесени японски стоки. Малко след създаването му японците решават да се фокусират върху грънчарството, затова през 1895 г. изпращат японски дизайнери при себе си, които да създадат нов клон на компанията, специализиращ в правенето на дизайни. Така дизайните, изпратени от САЩ, се принтират върху керамични чинни, чаши, кутии за сладки, произведени в завода на компанията в Япония. Днес всички рисунки се пазят в „гаджо” или това е нещо като скицник за съхранение на изображения. Някои от скицниците може да се видят в последния етаж на музея. Двамата японци обаче са иновативни и решени на успех, затова започват да продават и цели комплекти на американците. През 1904 г.

братята Ичидзаемон създават

завода Норитаке в Нагоя,

където започват да продават сервизи за хранене в западен стил, направени от бял порцелан. Година по-късно първият сервиз от 12 части, направен от бял порцелан от японци, отплава за САЩ. Всеки сервиз е с уникален печат, от който се разбира през коя година е произведен той.

Всяко едно произведение на предприемаческия дух на Ичидзаемон може да бъде намерено в музея. Той започва като обикновен завод – първите два етажа представят целия производствен процес. От другата страна на прозореца се виждат не само машини и готови керамични съдове, но и трудещи се японци, които рисуват на ръка мустаците на малко керамично мишле. Последните етажи побират всички музейни експонати като всяка стена има свой акцент – една е посветена на чиниите, друга – на чаши за чай, трета – на готови сервизи в различни сцени от живота. Разбира се, там може да се видят и гаджо, за които вече говорих.

И ако съдовете ви се сторят скучни, то музеят на Токугава със сигурност няма да ви отегчи. Музеят за изкуство Токугава представя различни колекции с произведения на изкуството, притежавани от даймьо (даймьо са едри земевладелци, които имат други благородници за служители. Те са на пряко подчинение на шогуна, разполагат с живота на служителите си и имат своя лична армия – б.а.) семейството от Едо периода (познат още като период на Токугава, Едо е времето между 1603-1868 г., когато Япония е под управлението на шогуната Токугава и още 300 регионални даймьо) - Овари Токугава. Музеят обаче става открит за посетители едва през 1935 г. Колекциите включват над 10 000 артефакта, някои са дарения, други – наследство. Те са свързани с Иеясу Токугава, тогавашния шогун, или с деветия му син – Йошинао Токугава. Цели 9 артефакта пък са включени в списъка на Япония с национално наследство, като част от този списък са и свитъците със „Сказание за Генджи” (японски роман, част от класиката на японската литература, написан през XI в. – б.а.) Това е единственият музей, в който може да се видят

предмети от бита на един даймьо

или казано с други думи – това са предмети от живота на един японски богаташ през Средновековието. Обаче в музея могат да се видят не само предмети, но и цели къщи. Малката сграда помещава няколко големи постройки, включително театър „Но” (традиционен японски театър – съчетание между драма и танц, сюжетите често са базирани на литературни произведения – б.а.) и чаена къща. На излизане препоръчвам да минете през градината, която е като същинско кътче от рая. В съвършения й център има езеро, на брега на което е разположена къща. Постройката е скромна, но открита за посетители, които искат да си отдъхнат на по чаша чай и прекрасна гледка към спокойните води на езерото. В неговия басейн плуват малки рибки кои, известни още като брокатен шаран. Сред черните и червено-белите рибки има и златни, които може и да не изпълняват желания, но със сигурност биха хапнали бисквитите, които държите.

Освен заводи, музеи, небостъргачи, булеварди и магистрали, Нагоя има и още дворци, университети, увеселителни паркове с най-високите пързалки в света, аквапаркове с кофи, високи над 3 метра. До две години в града ще бъде изграден и тематичен парк, посветен на световноизвестното студио „Джибли”, с чиито филми са израснали не само японските малчугани, но и много други деца по света. Да, мога още много да говоря за скритите съкровища на Япония, но е най-добре, когато вие ги откриете сами. Защото красотата е точно в малките моменти от живота, в тези скромни красоти, които внасят топлина всеки ден. 

Котки и горещ шоколад ви чакат на японската Витошка

Котешко кафе и горещ шоколад топлят сърцата на туристи на японската Витошка. Шопинг кварталът Осу Канон е кръстен на храм, който се намира точно до метрото. Вдясно от храма е и дългата поредица от улици с магазини, подобно на нашата Витошка в София. В една от тези улички може да се намери и котешкото кафе, в което влизаш с пантофи и топла напитка в ръка. Малките топченца любов обикалят свободно в две зали, разположени на два етажа, а посетителите могат да ги галят и дори да се снимат с тях, но без да ги будят от сън или да ги тормозят. Котенцата са различни породи – египетска, британска късокосместа, бенгалка, мънчкин. Те обаче постоянно се менят, защото има възможност за осиновяване, и който поиска, може да прибере едно от котенцата със себе си.

 На дискотека с японци: Светещи напитки и затворени гейши в Сакае

Светещи халби с бира, колони, по-високи от човек, и затворени гейши, облечени като полицаи. Това са само част от атракциите в една от дискотеките, които човек може да посети в Сакае, Нагоя. Дискотеката представлява сравнително малко помещение с няколко отделни части – първата е мини кафе с ниски столове и маси. Срещу кафето е барът, а от другата страна – още един бар, в който те обслужват секси японки. Втората част е за танцьорите и е по-широка. Третата и последна част от залата е за ВИП гости, направили си резервация. Те са отделени от всички като стаята е по-светла и широка, почти като отделно заведение. Посетителите биват обслужвани от трима диджей, които пускат всякаква музика, а японците пеят на парчетата, дори да са английски.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.