Хилядно множество се събра пред Народния театър в понеделник за изпращането на големия Стефан Данаилов в последния му път. Още докато официалните лица начело с президента Румен Радев правеха своите изявления пред телевизионните камери в сградата, около замлъкналия фонтан навън се изви плътен човешки кордон, опасващ целия му периметър.

Сред натъжените граждани, дошли да се сбогуват със своя кумир от сцената и екрана, търпеливо чакаха реда си и видни обществени фигури от целия политически спектър. Поклонението пред обожавания от няколко поколения актьор продължи повече от 4 часа. В предверието на театъра бяха поставени 5 паметни книги, в които стотици от присъстващите оставиха своите прощални послания към своя любимец.

Ученици на Мастера от всичките му 8 випуска в НАТФИЗ сведоха глави пред него. Между тях личаха Иван Бърнев, Валери Йорданов, Башар Рахал, Силвия Лулчева, Параскева Джукелова, Ангелина Славова, Антоанета Добрева-Нети, Дарин и Деян Ангелови, Симона Халачева, Ненчо Илчев, Ралица Паскалева, Ваня Щерева с дъщеря си Мила Роберт и десетки още, а някои и се редуваха като почетна стража от двете страни на затворения махагоновия ковчег, отрупан с червени цветя, във фоайето на Първи балкон на театъра. Край него бяха най-близките: двамата синове на Ламбо – доведеният Росен Цанков и рожденият Влади Данаилов, пристигнал за тъжната церемония от САЩ, племенницата Роси Обрешкова, внукът и внучката (децата на Росен), малко по-назад - майката на Влади Ирен Кривошиева.

Колеги и приятели артисти бяха изпълнили мраморните стълбища на сградата, за да изкажат своите съболезнования за

първата, а може би и единствена кинозвезда на България

от подобен мащаб. Минаха доайените Емилия Радева и Татяна Лолова, Славчо Пеев, шефът на САБ Христо Мутафчиев, ректорът на НАТФИЗ Станислав Семерджиев, Марин Янев, Владо Пенев, Аня Пенчева, Нона Йотова, Герасим Георгиев-Геро, Тончо Токмакчиев, Роберт Янакиев, Елена Петрова, Иван Радоев, Йорданка Христова, Михаил и Кристина Белчеви, продуцентът Димитър Митовски, магът Астор, издателят Иван Гранитски, агент Иван Тенев, футболните експерти от любимия на Данаилов отбор ЦСКА Димитър Пенев, Пламен Марков, Вальо Михов... Не липсваха и бойни другари от театър „Българска армия“, в който младият Стефан Данаилов направи най-забележителните си роли преди да се влее в академичната трупа – Васил Михайлов, Иван Налбантов, дългогодишният председател на фондация „А`Аскеер“ Милен Миланов... „Той съчетаваше светлост, доброта и изключително достойнство. Една от редките птици в българската култура не само със своята непосредственост и честност, с таланта си, който го направи явление. Но и с нещата, заради които мина през дълбоки страдания и с които всеки човек би трябвало да бъде възвисен: държеше на думата си, на идеалите си и дори на грешките си, ако изобщо е имал такива“, сподели за „Монитор“ Милен Миланов и припомни: „През 1992 г. ние го номинирахме и наградихме с „Аскеер“, което беше неговото излизане от бездната. След промените онези, които му седяха на трапезата и му се подмазваха, започнаха да го ругаят. Ние бяхме първите, които имаха смелостта да се съобразяват не с обществото, а с истината и величината на артиста“. В съболезнователния си адрес по повод кончината на Данаилов Миланов го поставя редом с други низвергвани рицари на духовността – Йордан Радичков, Валери Петров, Леон Даниел, Вили Цанков. „Това са нашите паметни знаци към нетленността“, пише той.
„Изключително ценена обществена личност, освен голям актьор, и таран, който проправи пътя на едно цяло поколение актьори. Той беше уважаван от абсолютно всички,

срещаше обичта на хората и това му даваше криле

да лети“, сподели председателят на САБ Христо Мутафчиев.
„Човек, който е над всичко, над дребните неща, достоен, искрен. Той ще остане, защото направи неща, които за телевизията и театъра са жалон, а това не може да го направи всеки“, коментира Славчо Пеев.
„Това е извънземно и земно същество, сърдечно. Има много красиви и много талантливи, но той е посочен и беше с нас, и ще остане. Каза ни: „Не ме жалете, живял съм както трябва!“. Щурчо, талантлив, обичлив, той не е виновен, че е толкова прекрасен“, сподели през сълзи Татяна Лолова.

„Искам да го запомня усмихнат, чаровен, човечен и добър, какъвто той си беше. Има такива раздели, които не можеш да приемеш. Аз не мога да си представя, че вече го няма, затова ще го пазя и помня такъв, какъвто е в сърцето ми. Беше изключително светъл човек, толкова земен и чист по детски, и това е предал на студентите си и на хората около него. Беше бохем, обичаше живота, взимаше всичко от него и връщаше на живота и публиката още толкова. Искам да го помня като раздаващ се човек“, каза актьорът Владо Пенев. „Няма човек, на когото да не е направил добро. Той бе доказателство за съществуването на вселенския закон, че когато твориш добро и се обръщаш с добро към хората, то се връща и към теб“, отбеляза театроведът Аве Иванова. „След такава загуба просто трябва да замълчим. Ще ми липсва рамото му. Той имаше рамо, което предлагаше на всеки, той е роден и орисан да прави добро“, потвърди и разплаканият Марин Янев.

Започналото преди 11 ч. Прощаване с актьора завърши чак след 15 ч., но студът не изплаши множеството пред театъра и дори поклонилите се вече чакаха изнасянето на ковчега на Мастера, когото изпратиха с бурни аплодисменти. Вечният дом на Стефан Данаилов е в гробищния парк „Св. Архангел Михаил“ в Бояна.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Панов: 18 млрд. лв. са инвестирани до момента в общините

18 млр. лв. са били инвестиране до момента в българските общини. Това заяви председателят на Националното сдружение на общините Даниел Панов при откриването на форум, посветен на встъпване в мандат на новите кметове.