На Георгьовден над 200 пожелали атрактивното пътуване с теснолинейката от Септември до Якоруда и обратно празнуваха Георгьовден в околностите на родопското градче.

Още по темата:

За четвърти пореден път организатор на пътуването беше Кристиан Ваклинов и гражданското сдружение „За теснолинейката“ . Вчера по обед теснолинейката с 8 вагона спря на гара Якоруда и пътниците се отправиха към Джердевденските ливади, където  ги очакваха димящите скари, разбира се имаше вино и ракийка.  От много десетилетия там се събират якорудчани и техни близки на Георгьовден. Организаторите бяха подготвили богата музикална програма както за местните, така и за гостите от теснолинейката. А те от своя страна не пропуснаха да се хванат на дългото хоро, извило се на ливадите. Свещеници от Неврокопската епархия отслужиха тържествен водосвет. По-късно бе раздаден и курбан за здраве и берекет.

   Всички запалиха свещ за здраве в черквата "Св. Георги Победоносец", която се намира на  Джердевденските ливади.

   Архивите разказват, че „прощъпулника“ на теснолинейката е на 2 август 1926 година. Тогава е пуснат в експлоатация участъка Саранбей (дн. Септември) – село Лъджене (днес квартал във Велинград) с дължина 39 километра. Строежът на линията започва през 1921 година. Заради планинския релеф, през който минава, е взето решение междурелсието да е 760 милиметра. Тогава линията пресича три пъти река Елидере (днес Чепинска) като минава през железни мостове и 10 тунела с дължина 380 метра. Обслужва селищата Дорково, Ракитово, и Костандово, Каменица и Лъджене.

   Година по-късно министърът на железниците, пощите и телеграфите Кимон Георгиев открива отсечката между Лъджене (гара Велинград)  и Чепино-баня (гара Велинград-юг, днес спирка), дълга 2,9 километра. Линията се строи от местното население и с трудова повинност. Особено труден за изграждане е участъкът между гарите Чепино-баня и Якоруда. За да се предотврати вододела между Марица и Места е изпълнено сложно изкуствено развитие на линията, уникално за България и света – така наречената “осморка”, в която жп линията се изкачва над себе си цели 4 пъти, посредством 17 тунела. Първа копка на участъка е направена на 6 септември 1925 година, но по-голямо внимание й се обръща след изграждането на линиите от Септември до Велинград и Татар Пазарджик – Варвара.  Решено е да се открие секция в Якоруда. Дейностите по строежа обаче вървят много бавно заради липса на средства и през 1932 година са преустановени. На следващата година те отново са възстановени, но отново вървят с много бавни темпове. През 1934 година те се засилват и през 1937-а е пусната за временна експлоатация отсечката Чепино-баня – Якоруда. През нея вече пътуват и влакове от и до Сараньово и Татар Пазарджик. След това трасето продължава по левия бряг на река Абланица и достига до гара Цветино, след което преминава през тунел, дълъг 75 метра и стига до гара Света Петка. Тя обслужва едноименното село (Света Петка) и е само спирка. След нея е спирка Пашово – закрита през 2003 година.  В края на 1937 година пък започва строежът на участъка между гарите Якоруда – гара Изток, която по-късно е преименувана на Генерал Ковачев, в чест на ген. Стилиян Ковачев – освободител на Пиринска Македония. Взет е заем от Пощенска спестовна каса, който покрива разходите по строежа. През 1939 година се осъществява повторна нивелация на линията и тя е пусната за редовна експлоатация. Приведен е  в редовна експлоатация участъкът Белица – Якоруда, част от новата жп линия Татар Пазарджик - Белица. Година по-късно започват проучвателните дейности на по трасето Белица – Банско, а скоро след това настъпват и строителните дейности. Дългата 18 километра линия е открита на 3 март 1943 година.  След Белица линията навлиза в Разложката котловина и достига до спирка Генерал Ковачев, която обслужва село Елешница, а в миналото е използвана за транспортиране на уранова руда от мината край селото. Трасето преминава по най-дългия(т) мост (58,5 m) на железопътната линия. Следващата спирка е Гулийна Баня.

След още 5 километра линията достига до Разлог, който е изходен пункт за хижа Яворов и връх Вихрен, а след кратко изкачване и до Банско. На 9 декември 1945 година пък е открит и последният участък от маршрута на теснолинейката Банско – Добринище. На откриването му присъства главният директор на железниците генерал Васил Марков. Построен е с участието на Трудовата повинност и Строителните войски. Има идея линията продължи до Неврокоп, но тя не се изпълнява. Теснолинейката впечатлява не само с размерите си, но и (с) местата, през които минава, но и със сложността на целия проект за построяването й .

По живописния маршрут е най-високата гара на Балканите – Аврамово, най-голямото палеонтологично находище в Европа – това при Дорково. И да не забравим – СПА и ски столиците на Балканите – Велинград и Банско. Минава и покрай долината на река Места и скалистото дефиле на Чепинска река,  които крият страхотни природни красоти. Освен това ретровлакчето изпълнява и социална функция. Обслужва населени места, до които няма асфалтиран път и до които не достигат автобуси.

   Интересен факт е, че първият машинист на уникалната теснолинейка Сараньово – Белица, днес достроена и до Добринище, е не кой да е, а самият цар Борис III. Това става на 30 юли 1939 година, когато е пуснат в експлоатация участъкът Якоруда – Белица.

   Пазарджиклията Кристиан Ваклинов, станал по-известен като спасителя на теснолинейката разказва, че пътува с влакчето поне веднъж на два месеца. „Много обичам този маршрут и се разтоварвам като се возя по него. Най-запомнящи са няколко неща - първо, винаги когато има пазар във Велинград, т.е. всяка неделя се среща с някой дядо, който носи кокошка под мишница или гълъбче в кашон. Също така е много приятно, когато попадна на семейство роми, изнасящи концерт в някое от вагончетата, под съпровода на акордеон и на фона на родопския пейзаж. От друга страна, много приятно за туристите е, че на всяка гара влакчето прави голяма пауза и може да се слезе, да се разтъпче човек, да се поснима покрай природата, да си купи чай, кафе или закуска от гаровото барче и отново да продължи нагоре. Хората в този регион са много интересни. Те живеят век и повече назад от нас, но са съхранили духа си и ценностите си. Те са усмихнати, ведри и спокойни, нямат нашите проблеми. Не бързат за никъде. Само влак да има да отидат жените на църква и пазар, в съседното градче или село. Това е. И дори да нямат много, те са готови да ти дадат всичко, което имат или не“, сподели той.  „Навремето имаше вагон-ресторантче. Масите и столчетата бяха като в детска градина – незанитени за земята. На всеки завой се разтърколвахме от смях с бира в ръце.Акордеонист свиреше, седнал на малко столче, падаше и той. За по 1-2 спирки се качваха жени брали чай или гъби, мъже, които се връщаха от ливадите си с коса или мотика в ръце“, разказва фоторепортерът от Благоевград Румен Жерев и допълва, че хората са имали възможност да слязат от влакчето, да се налюбува на природата и да се качи отново на 10 метра по-нагоре.  Тази година теснолинейката Септември – Добринище навършва 70 години от своето откриване и привеждане в редовна експлоатация. За период от близо век много неща са се променили – преустановено е товарното движение по линията, закрити са гарите Цепина, Велинград-юг, Света Петка, Черна Места, Генерал Ковачев и Гулийна Баня, изчезнали са от картата на маршрута спирките Милеви скали, Дренов дол и Пашово, затрит е и клонът Пазарджик – Варвара, превърнал се в главно направление на линията за период от над половин век. В историята са и идеите за построяване на клонове Велинград – Батак, Цветино – Държавна гора “Чехльово”, Черна Места – Боровец – София, Разлог – Благоевград и Добринище – Гоце Делчев – Бяло море. Стотици съдби са се свързали през времето с живота на тази железница.

   Днес все по-малко влакчета пътуват по нея, а държавата я поставя в списъка с най-губещите и по-скоро ненужни за в бъдеще жп направления. Въпреки това хиляди туристи от целия свят ежегодно посещават “Малката Родопска железница” не за да се превозят до някоя гара или спирка, а за да се потопят в магията на тесния железен път между Тракия, Родопите, Рила и Пирин. Тенденцията от прииждащи туристи е с положителен темп.

   В началото на 2015 година Кристиан Ваклинов, определян като “Рицарят на теснолинейката”, борейки се за нейната популярност и справедливо заслужена съдба, успя да събере над 11 500 електронни подписа само за 30 дни – под мотото “Да спасим последната българска теснолинейка от евентуално закриване”. От уста на уста се чуват мнения на хора, пътували с Родопската теснолинейка, известна още като “дековилката”, в които те споделят, че споменът и усещането от тази прегръдка с природата и българското остава в тях завинаги... такива думи говорят много за смисъла и важността, за уникалността и атрактивността на тази жп линия, която безспорно трябва да пребъде, защото, съгласете се, е национално богатство, паметник на културата и техниката и чудо на инженерната мисъл за времето си! След 5-часовото приключение на релси се влюбваш в природата, във влакчето и в неговите хора, а в сърцето ти завинаги остава специфичната само за Родопската теснолинейка “песен” на железните колела, търкалящите се по тесните релси.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Милиното: Влизам във „Фермата“, защото ми омръзна да вкарвате само льольовци

"Влизам във „Фермата“, защото ми омръзна да вкарвате само льольовци и индианци“, казал колоритния разложанин Иван Милин – Милиното на продуцентите Иван и Андрей при посрещането му преди началото на шоуто.

Пострадалите в катастрофата край Благоевград са в кома

   При вчерашната катстрофа край Благоевград 47-годишният Иван Ч. и возещата се с него 48-годишна Елена М. са тежко пострадали. Те продължават да са в кома и са в реанимация на благоевградската болница. Състоянието им, не позволява транспортиране до столична клиника.

150 мобилни, 25 стационарни и 30 камери тип “тринога” ще следят завръщащите се за превишена скорост

Отново километрични колони от Гърция

150 мобилни, 25 стационарни и 30 камери тип “тринога” ще следят завръщащите се за превишена скорост

Отново се образуваха километрични колони от автомобили на завръщащи се от Гърция след трите почивни дни покрай празничния ден на Съединението през двата гранични пункта-Кулата и Илинден.