Над 17 хил. сигнала за сексуално насилие над деца (ИНТЕРВЮ)

Над 17 хил. сигнала за сексуално насилие над деца (ИНТЕРВЮ)

Повишена раздразнителност и стомашни болки подсказват онлайн тормоза при непълнолетните, твърди Георги Апостолов, координатор на Центъра за безопасен интернет пред "Монитор".

- Как успявате да допринесете за един по-безопасен интернет? Как получавате сигнали и си сътрудничите с ГДБОП?

- Българският център за безопасен интернет е част от две големи международни мрежи - мрежата от 30 европейски центъра за безопасен интернет Insafe и Международната асоциация на интернет горещи линии с 43 държави членки. Към центъра може да подава сигнал за сексуална злоупотреба или друг вид посегателство срещу дете всеки потребител на интернет, ако желае - може и анонимно. Нашите оператори проверяват подадения сигнал и когато се установи, че има закононарушение и съответното докладвано съдържание е в България, цялата информация се предава за официално разследване към сектор „Киберпрестъпност“ на Главна дирекция за борба с организираната престъпност. Ако е в друга държава, сигналът се препраща на съответната гореща линия. Едновременно с това всички сигнали влизат и в базата данни на Интерпол.

- Кои са най-честите сигнали за незаконно съдържание онлайн?

- За съжаление огромният брой сигнали, които получаваме и ние, и другите партньорски горещи линии, са за разпространяване на снимки и видеоматериали със сексуално насилие над деца - от бебета до 17-годишни. Говорим за милиони сигнали годишно. Само българската гореща линия получи над 17 000 сигнала през 2020 г. На второ място обаче, за съжаление, са сигналите за онлайн тормоз между самите деца - обиди, нападки, фалшиви профили, разпространяване на унизителни снимки или видеоклипове.

- Как се отрази пандемията върху онлайн средата?

- И зле, и добре. Зле, защото при дистанционното обучение децата бяха принудени да прекарват необичайно дълго време онлайн, и то не само в образователните платформи - често те са на няколко места едновременно и това даваше по-големи възможности за злонамерени опити за установяване на контакт с тях както от педофили, така и от агресивни връстници. Добре е, защото сигналите за онлайн тормоз между децата намаляха. Изглежда че дългото отсъствие на техните връстници ги кара да преосмислят колко те всъщност са важни за тях и да променят отношението си. Другият положителен ефект беше, че родителите бяха принудени да се запознаят с онлайн дейностите и живота на своите деца, както и да преоценят виждането си за ползите и възможностите, които интернет дава за обучение. Това всъщност важи и за учителите.

- Децата ли са най-уязвими от интернет манипулация?

- Всъщност всеки потребител е уязвим. Докато за децата най-голямата опасност са онлайн педофилите и на второ място техните връстници, за възрастните са различните видове финансови измами, но и попадането под влияние на фалшива или манипулирана информация. Неслучайно Световната здравна организация миналата година разпространи една препоръка за развиване на ключовите дигитално-медийни умения както на младите, но така и на възрастните и ги определи като жизненоважни за 21 век. За децата в интернет са опасни не само педофилите и агресивните връстници. Те лесно попадат и на съдържание, което е вредно за тях - като започнем от порнография, екстремно насилие и стигнем да изключително популярните „предизвикателства“. И в трите случая жизненоважно е да са научени да не се доверяват лесно, да проверяват информацията, контактите си, съдържанието, на което попадат, но също така и към кого освен родителите могат да се обърнат за помощ и съвет. Именно това е една от главните задачи на Центъра за безопасен интернет. Както децата, така и техните родители и учители могат да подават онлайн сигнали за инцидент онлайн с дете или да се свържат с нашата консултативна линия - и двете възможности са ясно откроени още на входната страница на сайта ни www.safenet.bg. Ние поддържаме и страница във Фейсбук, където също редовно публикуваме актуална и важна информация.

- Как се опитват педофилите да манипулират децата онлайн?

- Педофилите имат един общ метод на действие, който не се променя през годините просто защото действа. Създава се фалшив профил на уж друго дете на приблизително същата възраст, чрез който влизат в контакт с детето. Ако първият контакт е установен на някой от големите сайтове и социални мрежи, които имат по-строг контрол, много бързо предлагат разговорът да се премести в по-защитен канал - това са всички видове приложения за чат като месинджър, уотсап, снапчат, скайп и т.н. В тази по-защитена среда педофилът започва да обработва детето, като често пъти му изпраща порнографски материали, за да може то „да свикне“ и да го убеди, че в това няма нищо лошо. След това иска от жертвата да се снима във все по-неприлични пози. Когато получи такъв материал, педофилът започва изнудване, като заплашва да го разпространи, ако детето не се съгласи да прави още снимки и видеоклипове вече със сексуални действия.

- Кои социални мрежи са най-опасни?

- Няма безопасни социални мрежи. Опасността идва не толкова от самите платформи, колкото от липсата на дигитално-медийна грамотност и умения да се разпознае рискът. Но има една категория приложения, които за съжаление са доста интересни на децата и които предлагат видеочат в реално време със случаен и анонимен друг потребител. Там рискът от педофилски контакт е значително по-висок.

- Как можем да предпазим децата от сексуално съдържание и от опасни лица в мрежата?

- Обучение и пак обучение в тези жизненоважни умения, които общо наричаме дигитално-медийна или информационна грамотност. Изключително важно е родителят, преди да позволи за първи път на детето си да влезе в интернет, да поговори с него за рисковете, за това, че не всеки и не всичко онлайн е истина. При по-малките деца, разбира се, е препоръчително родителят да ползва някакъв вид родителски контрол. Едно много полезно и лесно за ползване приложение е така наречената Семейна връзка на Гугъл - Google Family Link. Но това не бива да отменя нуждата от чести разговори с детето на тема интернет.

- Могат ли родителите да разберат, ако децата им страдат от такъв вид тормоз, и как да реагират?

- Тормозът - както физически, така и онлайн - има еднакви симптоми: промяна в поведението и ежедневието на детето; повишена раздразнителност; оплаквания - най-често от стомашни болки; нежелание да се ходи на училище или да се излиза с приятели. При появата на такива симптоми е много важно родителят да отдели време, за да поговори внимателно с детето си. На пряк въпрос то няма да отговори, затова е важен подходът. Добре е най-напред да се започне с това, че в живота на всеки човек се случват разни неприятни неща, но родителят обича безусловно своето дете и винаги ще бъде до него, за да му помогне или да го посъветва. Затова то да не се стеснява да разказва за всякакви неща - и хубави, и неприятни, които са му се случили.

- Къде и кога трябва да започне обучението на децата относно опасностите в интернет?

- Все по-рано децата са в интернет, затова първите стъпки се налага да се направят от родителя. Но с порастването на детето се променят и евентуалните рискове и затова разговорът не трябва да е еднократен. С влизането в училище детето трябва и там да получава помощ за развиване на неговите дигитално-медийна умения по съобразен с възрастта му начин. И не говорим за специални предмети или часове - става дума за промяна в метода на преподаване по всеки един предмет. Центърът за безопасен интернет разработи и вече повече от година прилага такава методика в рамките на едно училище в София - 90 СУ. Тя беше представена и на две учителски конференции, като през ноември предстои още една. Както учителите, така и децата дават много положителни отзиви за нейния ефект.

- Вие имате наблюдение върху работата на ГДБОП, смятате ли, че техните действия са достатъчно ефективни?

- ГДБОП от години се занимава с разкриването на онлайн посегателства срещу деца и техните извършители. Големият проблем обаче е, че, по мое мнение, там не достигат служители. Всъщност нашата работа като Център за безопасен интернет до известна степен е насочен именно към облекчаване на натовареността на полицаите, тъй като ние филтрираме хилядите сигнали и подаваме към тях единствено тези, по които може да се работи в рамките на нашето законодателство. От над 17 000 сигнала през миналата година сме подали към ГДБОП онези 680, които са реални закононарушения и са на територията на България, така че да могат да се предприемат съответните действия.

- Стига ли се до извършителите на тези посегателства и до авторите на детска порнография?

- Когато е налице достатъчно налична информация, извършителите могат да се идентифицират и срещу тях се открива разследване, предявява се обвинение и се изправят пред съда.

- Какви са вашите препоръки - как може да се противодейства на тази престъпност, насочена към най-малките?

- За да имаме по-голяма ефективност, е необходимо всички институции и организации да обединят усилията си. Донякъде това е постигнато чрез създаването на Обществен съвет към Центъра за безопасен интернет, в който членуват 4 министерства начело с МВР, Държавната агенция за закрила на детето, но също така телекомуникационните компании и бизнес асоциациите на компаниите в информационния сектор. Това обаче не е достатъчно, защото България е една от малкото европейски държави, които нямат разработена национална рамка за борба със сексуалната експлоатация на деца и детската порнография. Необходимо е да се разпишат ясно мерки, дейности, отговорности и да е предвидено тяхното обезпечаване. По европейската програма за безопасен интернет Центърът за безопасен интернет получава само половината необходимо финансиране, и то при условие, че докаже наличие на останалата половина. А за 15 години нашата работа не е била подкрепена с нито един лев от никоя държавна институция, макар че те отчитат нашата дейност като дейности на държавата.

- Необходима ли е държавна регулация върху онлайн съдържанието? Как и кой трябва да я осъществи?

- Проблемът с регулацията в интернет продължава да е обект на ожесточени спорове. Едно нещо е сигурно - надеждите, че големите интернет компании ще могат да се саморегулират, за да запазят реномето си, не се оправдаха. Затова сега в рамките на Европейския съюз, но и на редица други международни организации вървят обсъждания и спорове, които обаче са още едно доказателство, че регулация е необходима. Стои само въпросът каква да е тя, така че да не застраши човешките права и свободите на обикновените добросъвестни потребители на Мрежата. Колкото до България, по силата на европейската директива за аудиовизуално съдържание Съветът за електронни медии е натоварен да отговаря за българските доставчици на такова съдържание и евентуални нарушения.

ВИЗИТКА:

  • Георги Апостолов е координатор на Центъра за безопасен интернет от създаването му през 2005 г.
  • Журналист с над 15-годишна практика като редактор и кореспондент в БТА
  • Ръководи множество инициативи срещу незаконното и вредното за деца съдържание и поведение онлайн
  • Занимава се с обучавания за дигиталната и медийната грамотност сред децата, младите хора и родителите

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.