45 275 книги са излезли от печат в България за последните 5 години, става ясно от данните на Националния статистически институт. Над 17 000 от тях са художествена литература, останалите са учебници, специализирани издания и т.н. Повече от 10 500 са българските заглавия, към 6500 – чуждите.

Съдейки по цифрите, с известна сигурност можем да твърдим, че над 10 000 българи са написали книга през петилетката 2014-2018 (докогато има данни в сайта на НСИ). Във всяка от тези години родните заглавия са превишавали чуждестранните, като през 2018 г. ножицата е била най-широко разтворена: разликата е цели 1050 заглавия в полза на нашите. За този период общият тираж на българските художествени книги е към 3 750 000, а на „вносните“ - 5 500 000 екземпляра. Така излиза, че средният тираж, на който разчитат българските автори, е 300 бройки, а за чуждите е около 850.

Само издателите и книжарите обаче могат да разяснят какво точно се крие зад тези цифри. А тяхното категорично мнение е, че едва половината от споменатия брой БГ заглавия стигат до крайния потребител – негово величество читателя; другата половина са плод на мемоарни и народоведчески напъни на графомани „самиздатци“, които изобщо не достигат до книжарниците. Но всички тези книги са получили ISBN номер от Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, което „раздува“ статистиката. Всъщност, като се приспаднат плодовете на самиздатското его, миксът в книжарниците е съставен от около 20-25% произведения на български автори и 75-80% от други. „Това е съвсем нормално, защото представете си колко е голям целият литературен свят и как бихме извратили пазара, ако повече от половината от книгите са на български автори и целият литературен останал свят се побере в другата по-малка половина. Абсурдно е“, коментира директорът на мощното издателство „Сиела“ Константин Йорданов. Но и той не отрича, че в последно време родната продукция все по-активно залива рафтовете на книжарниците. И за това си има причина: „Издават се много книги на български автори, защото много от тях взеха да стават бестселъри. Според класацията на нашите книжарници за миналата година в топ 10 от 1-во до 9-о място са само БГ автори и то със забележителни продажби. Никога преди те не са били повече от 3-4. А апетитът идва с яденето. Когато вече имаш много продаваеми имена, издателствата решават да поемат риска да пускат по-широко ветрило, защото не е ясно откъде ще излети птиченцето. Понеже издаването на книга на български автор не е скъпо начинание, предпочитаме да поемем риска да издадем повече с идеята, че тук е шансът да улучим някоя много приятна изненада“, казва Йорданов.

Тотална изненада за 2019-а е лидерът в листата на „Сиела“: „Топ мистериите на България“ на Слави Панайотов – момче, „дошло от нищото“, от YouTube, както Емил Конрад, сензацията отпреди няколко години.

Стойностни творби ли попълват нарасналия брой заглавия? Според шефа на „Сиела“ това е доста спорно. Много критици твърдят, че става дума не за литература, а за заместващ продукт, но в крайна сметка най-продавано и най-стойностно невинаги съвпадат. Йорданов констатира интересна тенденция: книгите лидери в рейтинга не са точно художествена литература в класическия смисъл на това понятие. „Топ мистериите...“ са по-скоро научно-популярна книжка; на 3-о място е „Алманах. История на българщината“ от професорите Пламен Павлов и Милко Палангурски – популярно разказана история, свързана с телевизионното риалити „Фермата“ (изд. „Хермес“); на 4-то - „Свидетелства за прехода“ на Иван Костов – документалистика, мемоаристика; следват „Тайните на Стефи“ от Стефани Петкова и „Щастливей“ на Изабел Овчарова (изд. „Егмонт“) – юношеско четиво от популярни в мрежата млади хора и т.н. Чак на 7-о място се нарежда Захари Карабашлиев с най-новия си роман „Жажда“, който вече е истинска литература. „Живот в скалите“ на Мария Лалева, който заема втората позиция, също може да се приеме за литература, но с известна условност, смята Константин Йорданов. И допълва, че издателствата, които наблягат на високата литература, са доста назад в продажбите – пазарът в момента не е особено благосклонен към тях.

Тиражът при родните литературни труженици също е нещо условно. В „Сиела“, а и при повечето им колеги, ако не са сигурни, че някой ще продаде поне 1000 бройки, просто не го издават. Човек, който няма 4-5 хиляди приятели във Фейсбук, не е сериозно да издава книга, твърди Йорданов. Ето защо от неговото издателство освен текста, внимателно проучват и кой е авторът, какви са социалните му контакти дали е екстроверт или интроверт. Така откриват например един талантлив учител – Милен Хальов, изключително популярен сред децата и младите хора. Неговата дебютна книга „Кало Змея“ вече е бестселър. А споменатият водач в листата Слави Панайотов с „Топ мистериите“ гони Емил Конрад, с над 60 000 тираж. Но това е книга, която ще продаде и 100 000, вярва Йорданов. Стохилядник се е похвалила, че е Розмари де Мео със „Стопанката на Господ" – книга, която бе много критикувана, че профанира науката и е откровено плагиатство. Но широката читателска публика трудно хваща такива неща. „Когато само 200 души са чели оригинала, за останалите 7 милиона ти си авторът“, казва Йорданов и призовава онези, които разбират и виждат, да не си мълчат каква е истината, за да коригират такива практики.

В издателство „Жанет 45“ на Божана Апостолова – дамата, посветила се на мисията да открива и налага родни имена в литературата, минималният тираж е 300 бройки – обикновено за първа книга поезия. Начинаещите прозаици най-често стартират с 1000 екземпляра. Авторите обаче са качествени и често веднага се налага пускането на нов тираж или допечатка. С редактора Красимир Лозанов могат да посочат най-талантливите млади автори на 2019-а: Мартин Илиев с „В печалния хан на дните“, Ина Иванова с „Криле от папиемаше“, Васил Балев с „Тежест“ (поезия), Николай Терзийски с втория си роман „Хроники на неведомото“, Петър Денчев, познат и като режисьор, с „Малкият бог на земетръса“, Симеон Ботев с „Преследването, или седемте дни на дервиша“, Виолета Кунева с „Почти всичко е наред“, дебютният роман на Алеко Желязков, новите на Яница Радева, Антон Борисов (проза). Има и още. В „Жанет 45“ имат избор, защото е известно, че дават рамо на български автори и получават 5-8 ръкописа дневно. „В момента имаме около 40 книги, изцяло готови за пускане. Но не ги издавам наведнъж, така че да се блъскат и да се настъпват по петите, а пускам по 5-6 на месец, за да се чуе името и постепенно да го наложа. А читателите да се насладят на книгата, докато дойде следващата“, обяснява Божана Апостолова. В „Жанет 45“ работят и с имена, които продават по 7-8 хиляди екземпляра на година – Георги Господинов, Милен Русков, отскоро Здравка Евтимова и Папи Ханс (Константин Трендафилов). Именно благодарение на техните продажби Апостолова и екипът й могат да си позволят да издават нови таланти, които си пробиват път. „Напоследък казвам, че много автори се надпреварват да пишат не с таланта, а с егото си. Но тези, които пишат с егото си, пишат своите „велики“ автобиографии, които интересуват малцина. Ние такива нямаме“, обобщава издателката.

Принципът „Самиздат“ не е само за маниаци

Доста пробиващи автори предпочитат да издават книгите си на принципа „Самиздат“, но това не е, защото нямат друг шанс. Така избягват условията на издателствата, които понякога извиват ръце с ниския авторски процент, не се грижат за твореца, а го оставят на произвола на литературния пазар, като голяма част от приходите отиват директно за тях. Младият поет

Георги Славов например има 2 стихосбирки - „И това ще мине“ (10 лв.) и „Звездопадение“ (12 лв.), които са отпечатани от фирма в тираж от по 250 екземпляра, който за година-година и половина вече е продаден.

Активната реклама в социалните мрежи и разпространението си зависят изцяло от него. Дава книгите си на консигнация в книжарниците, които му удържат 45-50% от продажната цена – горе-долу толкова, колкото взимат и от книгите на издателствата. Посещава събития и се вижда с хора, които също ги популяризират.

Начинанието излиза 1000-1200 лв. за книга, като се има предвид, че лирикът

от тях плаща на илюстратор и редактор, все пак отделя и 25% за реклама. „Ако решиш да си продаваш книгата на 10-ина лева чрез издателства, понякога се случва така, че си на загуба от всяка продадена бройка. А ако ги пуснеш на 25 лв., е непродаваемо и става много комерсиално, което не ми харесва“, казва Гоги. От стихосбирките си той е получил към 300-400 лв. приходи от всяка, а да изкараш пари с поезия си е постижение, твърди той. „Но за мен по-важен е пътят, който изминавам, срещите с интересни хора – не бизнес аспектът, а чисто естетският. Докато при издателствата връзката между автор и читател е изтрита тотално, поне на мен така ми се струва. За да стане продуктът продаваем, трябва да продадеш личните си вярвания, а моите лични вярвания са антикомерсиални. Когато правиш поезия, за да бъде купувана, ти правиш различна поезия, а не тая, която ти е в душата – нагаждаш се към пазара, а не създаваш своя собствена среда“, заключава младият поет.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Музикаутор: Квотите за БГ музика не създават ограничения, а повече възможности

„На първата дискусия в Комисията по културата и медиите темата за българската музика в медиите бе подменена. Въпросът как да се финансират частните медии със средства от националния бюджет като „компенсация“, че ще пускат българска музика в България, взе превес.“ Зад тази теза застана сдружението за колективно управление на авторски права Музикаутор дни, след като депутатите, които стоят зад искането за промени в Закона за радиото и телевизията обявиха, че „квотите са неприложими“.

300 находки от 26 обекта в страната грейват в НАИМ

Над 300 експоната от 26 археологически обекта в страната представя 13-ата национална изложба „Българска археология 2019“, която се открива днес в 18 ч. навръх професионалния празник на съсловието 14 февруари.