Над 1 млн. лева от държавата са усвоили по предназначение археолозите, работещи това лято по някои от най-значимите обекти от недвижимото ни културно-историческо наследство: Перперикон, Хераклея Синтика, Мисионис, Калиакра и др.

Целокупната субсидия за редовни теренни археологически проучвания за сезона е 2 млн. лв. За пръв път Министерският съвет заделя толкова много средства за разкопки. Миналото археологическо лято глобалната цифра беше 1,5 млн. лв. за всички институции, чиито екипи провеждат разкопки, а година преди това – 1 млн. Общините също помагат във финансирането.

Златото владее финансовите борси, но определено не е трендът на археологическо лято 2019-а. Доста голяма част от съсловието е заета със спасителни разкопки по инфраструктурни проекти, проучва бъдещите трасета на магистрали или газопроводи, за да може, като минат булдозерите, да не съсипват ценни културно-исторически паметници. Много от обектите по тези трасета вече са унищожени в миналото и от тях няма значими следи, камо ли златни находки. Някои открития пък говорят, че финансовата криза съвсем не е „изобретение“ на модерните времена – напр. рядката монета от епохата на император Алексий І Комнин от края на ХІ век, намерена на Перперикон, бележи най-големия спад на Византийската империя: тя се води златна и е изпълнявала функциите на такава, обаче е „кръщавана“ със сребро и златото в нея е едва 6 карата. Но дори и в този редови сезон има изключения.

При редовните археологически проучвания на нос Калиакра под ръководството на шефа на НИМ доц. Бони Петрунова този месец екипът се натъкна на масивен златен пръстен, разкриващ името на своя някогашен собственик – Георги, както и знатното му потекло. Пръстенът е от известния „калоянов тип“, но с много по-детайлна и изящна украса по халката, изображение на гълъб, надпис (Господин Георги Палеолог) и

монограм на императорската фамилия

в Константинопол. Бижуто е най-ценният сред даровете на богато погребение от XIV век. За последните 16 сезона на разкопки в средновековната морска столица на Второто българско царство са разкривани множество пищни погребения на представители на калиакренската аристокрация, но за пръв път височайшият покойник се оказва наследник на Палеолозите, господин (средновековна благородническа титла) на Калиакра и вероятно – родственик на болярите Балик и Добротица, владетели на Добруджанския деспотат през XIV век. Младият починал е бил положен в ковчег, от който има добре запазени следи. Лицето му е било покрито със скъпа материя, а сред даровете, поставени върху тялото му, има и стъклен съд, в който според тогавашните вярвания са се събирали сълзите на оплаквачките.

Може само да се гадае каква цена на аукцион в чужбина би достигнала тази златна реликва, ако бе попаднала първо в ръцете на иманярите. Никой археолог не се ангажира с предположения в тази посока, но навярно сумата би била поне 5-цифрена. За щастие, в този случай учените са изпреварили престъпниците, така че с чисто сърце можем да твърдим, че находката е безценна за нашата историческа памет.

Не златото е цел в работата на археолозите, а създаване на историческа картина на живота по нашите земи в различни епохи и възпитаване на обществото в убеденост, че културно-историческото наследство е общонационално богатство и трябва да се опазва от набези. Това е веруюто и на доц. Людмил Вагалински от НАИМ, създател и главен редактор на медийната платформата „Археология Булгарика“, която вече има над 8000 постоянни последователи от 65 държави и стига до десетки хиляди хора по цял свят. На 13 септември в „Музейко“ платформата ще организира видеомост, така че деца и родители да могат да влязат в жив диалог с археолозите. В античния град Хераклея Синтика край Рупите, където неговият екип работи, най-голямо удовлетворение това лято са донесли не златни находки, а 2 графита (надписи, издраскани върху глинени съдове), съобщаващи, че човек от Картаген (в днешен Тунис) и друг от Милет (сега в Малоазийска Турция) са се заселили в римско време в Хераклея. „Това говори за цъфтящ, икономически успешен град. Явно тук е имало условия за добър бизнес. Монетите, които намираме, са от близо и далеч, от различни епохи. Т.е. няма прекъсване в паричното обръщение въпреки катаклизмите – варварски атаки, вътрешни конфликти, 2 силни земетресения. Хората са успявали да се справят докъм 400 г. сл. Хр., когато след 800 години интензивен живот градът бавно започва да замира“, обяснява доц. Вагалински. Според него надписите дават интересна информация, често непостижима по чисто археологически път.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА ЧЕТЕТЕ В УТРЕШНИЯ БРОЙ НА "МОНИТОР"!

По темата: археология
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Изтичат документите на над 2 млн. българи

Валидността на над 2 249 711 лични документи на български граждани изтича през 2020 година. Служителите на Дирекция „Български документи за самоличност“ предприемат допълнителни мерки с цел облекчаване на процеса по подновяване на документите.

Военнослужещи събраха над 4 000 лева за деца на загинали колеги

Военнослужещи и цивилни служители от формированията на флота от варненския гарнизон организираха благотворителен Коледен базар за подпомагане децата на загинали при изпълнение на своя дълг свои колеги.

Облачен и мъглив петък

Облачно ще се задържи времето днес. В равнините и низините ще е мъгливо. На отделни места ще има слаби превалявания от дъжд. През деня облачността, главно над планинските и източните райони, временно ще се разкъса. Ще духа слаб изток-югоизточен, в Източна България южен вятър.