Този петък се пада 6 септември, Съединението на България. Отличен повод да се качим на старите таралясници, на влакове и автобуси и да посетим родните места. В митичната северозападнала територия на Северозапада обаче има и некои по-специфични празници, които тук са на особена почит. Ще изредим част от тях, без претенции списъкът да е изчерпателен.

Денят на алкохолния труженик.  Празнува се два пъти годишно, веднъж в разгара на лятото и веднъж в началото на есента, като датите варират. През лятото, по морско време, е празникът на ракиения деятел. Отбелязва се като одрусаш де що видиш дива и добре узряла джанка, а най-добре да имаш няколко овошки сини сливи, праскови, круши, или каквото дал Бог. Празнува се като пълниш пикапи, баничарки и ремаркета с бидони и дръвье и поемаш към най-близкия казан за варене на ракия. Организацията около това събитие е грандиозна и е достойна за роман. Рикията се остава над 55 градуса, щото нема да се излагаш като градинарска вода.

Ритуалът се повтаря и през есента, когато е седмицата на домашния винопроизводител. Коли и каруци весело поемат към лозя и тържища за грозде. Седмици се говори само за сортове, за виното, за захарността и за двуличната природа на отела. Шукването на бурето е като първия плач на бебето – семейно тържество.

Събора, панаира, или казано простичко – Сбора.  Празнува се в цяла България, обаче тукашните сборяни, баце, са змейове-горяни. Традиционното пече агне и 15-литров леген със зелена салата им не стига на тия хали боровански. Пие се по кофа вино на човек. Препива се-преспива се, никой не се връща от гости в същия ден. Това го видя с очите си и виетнамецът Нгуен в едно врачанско село, когато на врачански диалект с виетнамски акцент рече: „Бегай, връща!“

Къде ще се връщаш, бе Нгуен, дошъл си на сбор, на сбооор! И така, докато Нгуен се оповръща, докато го разберем какво искал да каже с неговото „бегай, връща“. Сега е важна клечка в родината си, и е активен радетел на северозападната култура в далечния Югоизток на Азия.

Пазарния ден. Отбелязва се веднъж седмично. На пазар се ходи да купуваш свинье (тая година страдаме заради чумата), кокошки, гъски и млади магарета за тамазлък. Купуват се още домати-гърдета за зимнината и чехли за жената, но най-важен е социалният контакт. Пазарите в Северозапада са като Ганчовото кафене. Социална мрежа, от която да научиш резултата от гостуването на местния футболен отбор, некоя градска клюка, или просто да поздравиш стар приятел с: „Къде си бе, пустиняк, станал си на глиган!“.

Денят на заплатата, Свети Паралей. Е, и него го има в цялата страна, но тук е малко рисков. Голема е опасността да изкъркаш всичко до стотинка в кръчмата, докато  черпиш яко с квалитетно уиски, а и тука си се мези с луканка. Вероятност да се прибереш с риза без копчета и разкопчан колан – 50%. Подобна е ситуацията, ако спечелиш от лотарията – Св. Паралей-нови. А също и в петък, Ден на майстора, или в четвъртък – малкия петък.

Денят на гледаемостта.  Когато в твоя град или забутано градче пристигне някоя хитова продукция като „Бързи и яростни“, или някой пътуваш театър, или пък има концерт на Веселин Маринов. Така „си са намъчил“ за култура, че чак ти се псува! Всичко се стича на площада или в залата на местното читалище, баце! А ако некоя от актрисите в театъра вземе, че се поразголи, билети ще се продават и на следващия ден. 

Свети дървен ден. Той се пада, когато вземеш дръвцата за зимата. Ден на особена гордост и самодоволство. Особено ако си помислил овреме, а не купуваш дърва като балък в края на есента, когато вече са много скъпи. Кой ли жител на Северозапада не е чувал сладката песен на моторните резачки? Мъжественият тенор на бензиновия трион рано в неделя сутрин? Или нежното сопрано на циркуляра в в два следобед? Любовта към топлите стаи през зимата избива лингвистично натам, че дървата за огрев се наричат с умалителното, гальовно „дръвца“.

Денят на автомобилиста. Когато си вземеш нова кола. Този празник не бива без публика! Вдигаш капака и викаш задължително статисти, а те се чешат по челото и цъкат с език. Винаги послъгваш малко в този ден. Например, ако новата кола е произведена през 1999 година, казваш, че е произведена през 2000 година. Ако е 77 коня, казваш, че е 90 коня и те тика!

Ха сега си помислете какво се случва на Свети Паралей в топлата стая зимъска, особено ако си отбелязъл както си требе Деня на алкохолния труженик през лятото и есента. Навън вали сняг и вее, а ти си гол до кръста и ти се пее. 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Как се усмихват мъртвите поети

Ако очаквате тук да видите спиритически ритуали за викане на покойници или ако си представяте озъбени зомбита, незабавно напуснете този текст. Не си губете времето.

Там, край реката

Питат ли ме дей раят на земята, тамо аз ще отговоря – край някоя тихо шумоляща река, с въдица в ръка. Ромонът на реката, звънът на парите и смехът на девойка са най-приятните звуци за човешкото ухо, беше писал някъде Радичков.

Женски спорт в мъжките очи

За пръв път в живота си разбрах как се чувстват дамите, които гледат футбол, когато отидох на женски мач. Добре известно е, че женското съсловие гледа преди всичко татуировките, бицепсите и прическите на футболистите, за да определи кои са „по-сладки“ и съответно вика за отбора на „по-сладките“.