Тематична изложба „Гласът на словото“ с оригинали от фонда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” се открива утре, 10 май, в 11 часа в Централното фоайе на сградата. Експозицията е посветена на 1150-годишнината от успението на св. Константин-Кирил Философ.

С нея най-голямото книгохранилище в България се включва в поредицата от културни и научни прояви в чест на славянския първоучител. Откриването е в навечерието на православния празник на светите братя.

Освен ден за прослава на паметта на просветителите Кирил и Методий, 11 май е и професионален празник на българските библиотечно-информационни работници, както и патронен празник на Националната библиотека на България. По традиция това е повод за експертите от отдел „Ръкописи и старопечатни книги” да представят изложба, разкриваща неизчерпаемото богатство на библиотечния фонд, свързан с делото на славянските първоучители. Обяснимо, през 2019 г. на фокус е свети Кирил във връзка със 1150-годишнината от неговата кончина.

Предполага се, че култът към св. Кирил се е оформил още през IX век в Моравия, а общата почит към славянските първоучители се е наложила по-късно – след идването на Кирило-Методиевите ученици в България. През вековете южните славяни на Балканите съхраняват тяхната памет чрез преписването на техните жития и на текстовете на църковните служби за празничните им дни: 14 февруари – за успението на св. Кирил славянобългарски първоучител, 6 април – за успението на св. Методий, архиепископ Моравски, както и общата паметна дата в църковния календар за двамата учители на славянството – 11 май.

Основната част от оригиналните материали в изложбата „Гласът на словото” са от колекциите, съхранявани в специалните фондове на отдел „Ръкописи и старопечатни книги” в Националната библиотека. Сред тях са някои от по-рядко експонираните паметници на южнославянските и руската ръкописна традиция, както и книжовни паметници, слабо познати досега за широката общественост. Посетителите ще могат да видят Тиквешкия сборник от втората половина на XV в., съдържащ и текста на Солунската легенда; Дриновския дамаскин и синодик от края на XVI в., изписан в Ловешкия книжовен център; служебния миней за месец февруари от 1608 г., изписан в манастира „Св. Троица” край Враца, както и единствения запазен в България руски хронограф, в който са поместени „Сказание за превода на книгите от гръцки език на славянски” и „Кратко сказание за раждането и живота на св. Кирил”.

Чрез слова, служби и други поетично-песенни произведения за св. Константин-Кирил Философ изложбата представя традицията в развитието на култа към славянския първоучител, отразена както в ръкописната книжнина от първите му векове, така и в старопечатната традиция през Възраждането до наши дни.

Изложбата „Гласът на словото” може да бъде разгледана до 29 май.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Сърчаджиев връща на сцената Добри Войников

Първа за сезона премиера на 27 февруари ще извади Йосиф Сърчаджиев на сцената на старозагорския драматичен театър. Той се е спрял на написаната преди 149 години в Букурещ пиеса на Добри Войников „Криворазбраната цивилизация“.

Научно-популярното четиво бие високата литература

Над 10 000 българи написаха книги за петилетка (ТЕМАТА)

Научно-популярното четиво бие високата литература

45 275 книги са излезли от печат в България за последните 5 години, става ясно от данните на Националния статистически институт. Над 17 000 от тях са художествена литература, останалите са учебници, специализирани издания и т.н. Повече от 10 500 са българските заглавия, към 6500 – чуждите.

Георги Господинов с международна награда от Италия

Георги Господинов бе отличен с международната литературна награда Ceppo (Premio Ceppo Internazionale Racconto) в Италия. Писателят си заслужи приза с книгата си с разкази „И всичко стана луна“, издадена от местното издателство „Воланд“.