Тематична изложба „Гласът на словото“ с оригинали от фонда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” се открива утре, 10 май, в 11 часа в Централното фоайе на сградата. Експозицията е посветена на 1150-годишнината от успението на св. Константин-Кирил Философ.

С нея най-голямото книгохранилище в България се включва в поредицата от културни и научни прояви в чест на славянския първоучител. Откриването е в навечерието на православния празник на светите братя.

Освен ден за прослава на паметта на просветителите Кирил и Методий, 11 май е и професионален празник на българските библиотечно-информационни работници, както и патронен празник на Националната библиотека на България. По традиция това е повод за експертите от отдел „Ръкописи и старопечатни книги” да представят изложба, разкриваща неизчерпаемото богатство на библиотечния фонд, свързан с делото на славянските първоучители. Обяснимо, през 2019 г. на фокус е свети Кирил във връзка със 1150-годишнината от неговата кончина.

Предполага се, че култът към св. Кирил се е оформил още през IX век в Моравия, а общата почит към славянските първоучители се е наложила по-късно – след идването на Кирило-Методиевите ученици в България. През вековете южните славяни на Балканите съхраняват тяхната памет чрез преписването на техните жития и на текстовете на църковните служби за празничните им дни: 14 февруари – за успението на св. Кирил славянобългарски първоучител, 6 април – за успението на св. Методий, архиепископ Моравски, както и общата паметна дата в църковния календар за двамата учители на славянството – 11 май.

Основната част от оригиналните материали в изложбата „Гласът на словото” са от колекциите, съхранявани в специалните фондове на отдел „Ръкописи и старопечатни книги” в Националната библиотека. Сред тях са някои от по-рядко експонираните паметници на южнославянските и руската ръкописна традиция, както и книжовни паметници, слабо познати досега за широката общественост. Посетителите ще могат да видят Тиквешкия сборник от втората половина на XV в., съдържащ и текста на Солунската легенда; Дриновския дамаскин и синодик от края на XVI в., изписан в Ловешкия книжовен център; служебния миней за месец февруари от 1608 г., изписан в манастира „Св. Троица” край Враца, както и единствения запазен в България руски хронограф, в който са поместени „Сказание за превода на книгите от гръцки език на славянски” и „Кратко сказание за раждането и живота на св. Кирил”.

Чрез слова, служби и други поетично-песенни произведения за св. Константин-Кирил Философ изложбата представя традицията в развитието на култа към славянския първоучител, отразена както в ръкописната книжнина от първите му векове, така и в старопечатната традиция през Възраждането до наши дни.

Изложбата „Гласът на словото” може да бъде разгледана до 29 май.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Лодката на Изабела плава между спорта и модата

Световното първенство по академично гребане за ветерани и тази година няма да мине без българско участие. Прекрасната Изабела Господинова и съотборниците й участват в Будапеща на смесена осморка – жени и мъже, и стартът им е утре.

Мариус Куркински, Иван Пантелеев и Диана Добрева в Народния театър през новия сезон

Топ режисьорите Диана Добрева, Иван Пантелеев, Мариус Куркински и др. ще работят в Народния театър „Иван Вазов“ през новия сезон, който стартира официално от днес, 13 септември.

Пияният кораб, който още кръжи „Далеч от брега“

Театър в киното – това е основополагащата формула, която изгражда тъканта на новия филм на Костадин Бонев „Далеч от брега“, който, след няколко фестивални показа у нас, имаше своята софийска гала-премиера в сряда вечер. Животът в театъра като миниатюрен модел на света и светът като театър на абсурда са любопитни сюжети за разказване и в същото време привлекателни метафори, към които родното седмо изкуство неведнъж се е обръщало със заглавия като „Игра на любов“ на Януш Вазов (1980), „Мадам Бовари от Сливен“ „Рапсодия в бяло“ на Теди Москов (2002), „Докато Ая спеше“ на Цветодар Марков (2016), а навярно има и още...