- Г-н Василев, има ли ефект в производството на български зеленчуци с прилагането на обвързаната подкрепа?
- И градинари, и овощари са за тази помощ, защото тя съставлява над 70% от субсидиите, които получаваме.
- Г-н Василев, има ли ефект в производството на български зеленчуци с прилагането на обвързаната подкрепа?
- И градинари, и овощари са за тази помощ, защото тя съставлява над 70% от субсидиите, които получаваме.
- Г-н Василев, има ли ефект в производството на български зеленчуци с прилагането на обвързаната подкрепа?
- И градинари, и овощари са за тази помощ, защото тя съставлява над 70% от субсидиите, които получаваме. Въпреки нея обаче няма ръст в производството на български зеленчуците, а пиперът намаля от 50 хил. на 29 хил. дка площи, откакто тази помощ се прилага в зеленчукопроизводството.
- Но има глад за пипер в България?
- Да, фактите говорят, че ние сме произведели около 50 хил. т пипер, но сме внесли около 180 хил. т. Около четири пъти повече пипер изяждаме.
- Защо тогава площите са намалени?
- Най-важната причини е трудно намиране на работна ръка. Пиперът е култура, при която голяма част от отглеждането и прибирането на реколтата и преработката е ръчна. Членовете на нашата асоциация тази година намаляват площите с 20%, видно и от новия каталог. Миналата година липсата на работна ръка за първи път се почувства много осезателно. През 2019 г. на полето имаше три до четири ръце узрял пипер, което означава - чушки на трети и четвърти етаж на стръковете, защото няма кой да ги обере. А когато най-долният етаж е червен и небран, не позволява на останалата част да расте нормално. Никога досега не съм виждал две ръце червен пипер на полето, но сега видях четири. Стопаните казват, че няма с кого да го оберат, няма и къде да го предадат. В същото време България има огромни мощности за преработка на 300 хил. тона пипер.
- Това не е ли абсурд?
- Фабриките казаха, че не купуват, защото са задънени от пипер. Лично съм ходил и виждам фабрика, която е купила 2 хил. т, но има още четири хиляди тона необработени чушки. Причината е, че няма кой да буши, да пече. Човекът взел три-четири жени да му бушат, но на него му трябват 100-200 жени.
- А защо не наема хора, пълно е в бюрата по труда?
- Не, няма. Има хора, които не са стока работна сила. Повечето от тях не са работили по 10-20 години. Те практически не могат никаква работа да вършат. Не могат да си представят, че ще станат в 6 ч., че няма да пушат, че 8 ч. ще работят. Има много такива хора в България.
- Роми ли?
- И роми, и българи, мисля, че са 300 хил. души, които не работят повече от двадесет години. Някой някъде ги храни, социална система. Те не са и качествена работна сила. Те не могат да създават никаква принадена стойност. Голяма част от тях, ако ги наемеш, ще оберат 10 кг пипер, а начупват 100 стръка.
- Сигурно надниците не са достатъчни?
- Ако трийсет дена работи лицето на пипера, ще вземе 1500 лв. Студентът никога няма да дойде да бере пипер. Глобалното решение на въпроса е да се отпушат от всички места да влизат емигранти, които да работят. От страни, където да разбират езика ни, защото не е толкова просто прибирането на пипера. Необходими са им минимум 500 думи. Това са бившите соцстрани около нас - Македония, Украйна, Молдова, Виетнам. Въпреки че и с тях е сложна работата на полето.
- Защо?
- Над 50 фирми вкарват контрабандно работници в България
- Къде са тези хора?
- Намират си работа. Има разлика в постоянна работа и за 3 месеца. Бившите соцстрани не са толкова гладни, че да дойдат за три месеца да работят у нас. За толкова отиват на морето, получават по 1500 лв., спането им е безплатно, бакшиш по 1500 лв.
- Кой ще прибира пипера?
- Никой, като измислим робота. Така че пиперът бавно и постепенно ще си замине.
- А колко плащат фабриките на производителите за суровината?
- Толкова колкото да са конкурентни, те не могат да си измислят цена. Имаме 240 фабрики за стерилизация, още за сушене, с възможностите до 5 хил. т за преработка. Въпреки че пиперът е търсена стока, фабриките фалират, те работят на загуба и само чакат да мине времето, което е заложено по проектите им със САПАРД и други европейски програми, за да ги продадат. Те са готови да си сложат бесилките.
- Хем има търсене, хем излиза, че за нас е по-добре да внасяме.
- Виждам, че всички действия с ЕС целят да не се произвежда в България. Който и да ме попита, мога да го убедя с цифри и факти. Другата причина е недофинансиране на сектора. Еди кой си има пари за 20 декара, а сади двеста. Разчита, че ще дойдат пари. Те идват или когато вече трябва да береш, а не когато трябва да купуваш семена. Допотопен начин на отглеждане, без иновации, без техника
- Е, нали се отварят мерки за купуване на техника?
- Раздели 18 млн. лв. на 40 хил. и се получават по 450 лв. на земеделец. Човекът, който се състезава с теб, има 5 млн. евро, ти 450 лв. Е, ясно е кой ще го произведе пипера.
- Вярвате ли, че след акция „Чертожници” ще се увеличат помощите на стопанин?
- Да, ще се увеличат, логично е. Миналата година хванаха около 11 хил. дка, с които са искали да откраднат пари по обвързаната подкрепа. А при това са проверени само 20% от заявените площи. Ако ги направят на 100%, ще видят, че минимум 40% от заявената земя се използва за крадене на субсидии. Истината за българските производители на плодове и зеленчуци е, че не искат да задоволяват пазара. Те произвеждат, за да вземат субсидия.
- Страх и съвест нямат ли тези хора?
Нямат. Имал съм членове с по три висши образования, идват с по 200 хил. долара от чужбина, да инвестират в пипер, защото има търсене. Други идват от Македония и Турция. Гледали са там масиви и понеже сме голям консуматор решават да се пренесат тук. Всички си заминаха. Младите мъже, нахъсани от чужбина, не са специалисти, но те още първата година забелязват, че всички тук работят за субсидия и за крадене. Няма бизнес климат в България и това ги отврати. Те казаха, мислехме, че тук се е променило, но не е. Върнаха се да работят в оранжерии с по три висши образования. В нашата асоциация има около 20 максимум земеделци, които произвеждат и печелят, дори и без субсидия. Те са от 25 години пиперопроизводители. Тяхната философия е, че независимо дали губят или печелят, това е тяхната професия и техният бизнес. Но са само двадесет души.
Монитор
