Любовен триъгълник оставил 4 трупа в родопска застава
4

Любовен триъгълник оставил 4 трупа в родопска застава

Любовен триъгълник между развеждащ се капитан, командир на гранична застава край село Шумнатица, община Кирково, току що пристигнал от  Плевен старшина – школник и черноока красавица от Момчилград е била в основата на една от най-трагичните истории в най-новата ни история, припомня съдия Васил Гатов от Пловдив, на когото се паднало след време да прочете присъдата за убиеца.

Случаят е от вечерта на 31 декември 1989 година, мястото е 7-а застава Хала от състава на някогашното поделение  56 520 на МВР  край прохода Маказа.

Минути преди да загърмят новогодишните фойерверки край кльона затрещяват автоматни откоси: на заранта пристигналите по тревога офицери от отряда в Момчилград с командир полковник Ангел Криворов намират 4 трупа: на командира на заставата капитан Веселин Керчелиев, на старшината Стефан Маджаров и на двама цивилни: акордеонистът от близкото село Къпиново Сергей Бойчев и на Бистра Кючукова, чийто съпруг Сергей е сред шестимата ранени. В тежко състояние куршум е преминал през бузите на малолетната Руслана Илчева, която паднала върху тялото на майка си Бистра. Детето оцеляло по чудо, днес живее със съпруга си и двете си дъщери в Шумнатица.

От „килъра“, 19-годишният, пристигнал в заставата на 27 декември старшина – школник Красимир Колев Колев, нямало и следа. Завалелият в първите часове на новата 1990-а сняг ги затрупал всичко. В последствие станало ясно, че е преминал границата с автомата си, за да се предаде в Гърция, където поискал …политическо убежище, разказва бившият дългогодишен председател на пловдивския военен съд Делчо Джубелиев, който е бил в състава на родните магистрати, водили преговорите за  екстрадицията.

След време разследването ще докаже, че в основата на трагедията е скарване между капитан Веселин Керчелиев и старшина – школника Колев за вниманието на дошла да посрещне заедно с тях Новата година учителка от Момчилград, чернокоса и тъмноока млада дама.

Според разследващите Керчелиев и Колев поотделно се познавали с Катя Велева. Капитанът , който бил пред развод, възнамерявал да заживее с учителката.Говорели си дори за годеж, на 31 декември старшина Маджаров му докарал току що закупена нова-новеничка „Лада“, припомня си д-р Любомир Енчев, който тогава работел в болницата на Кирково.

Той е човекът, който е сред първите оказали помощ на ранените като заранта на 1 януари се добира през преспите с линейка до заставата.

„Беше невероятна касапници, на практика не стигнахме до заставата, защото малко преди това ни пресрещна кола на граничарите, вътре бяха 3-4 от ранените. Набързо ги прегледах и обърнахме назад за да ги караме към Кирково и от там към болницата в Кърджали.Най-тежко беше състоянието на Руслана, куршумът й беше отнесъл зъбите.Сред ранените беше Юлия Бойчева, съпругата на акордеониста Сергей, който успял да скочи от прозореца на втория етаж и да хукне в преспите.Школникът пуснал един автоматен ред след него.По-късно  научих, че линейката ни се е движела успоредно на пътя, по който тогава е бил беглецът. Добре че имаше мъгла, можеше и нас да застреля…“

Скарването между капитана и „фазана“ станало пред очите на свободните от наряд граничари. Керчелиев ударил шамар на гостенката и я пратил в сградата, където празнували гостите му, след което се заканил на Колев, че от тук – нататък ще види каква служба ще кара до уволнението си.

Трийсетина минути по-късно Колев взел ключа за стаята с оръжието под претекст, че ще извади няколко сигнални ракети, за да ги гръмнат точно в полунощ. Редом с ракетите отнесъл автомат и няколко заредени пълнителя.

Пръв загинал Керчелиев, последвал го старшина Маджаров, трети се оказал цивилният Бойчев. Четвъртият куршум покосил Бистра…

„Никой от войниците не чул изстрелите, сградите са на около 150 метра една от друга, вратите били затворени, освен това всички са били под влияние на алкохола.“, връща лентата назад във времето Благой Илиев от Шумнатица, който разбрал за трагедията на заранта и отишъл до заставата.

По спомените на съдия Васил Гатов по дирите на килъра тръгнал един от граничарите, /в разговор на „четири очи“ , докато вървяло делото/  му споделил, че ако го бил настигнал просто щял да го разстреля. Разминали се.

Гръцките власти държат поискалия политическо убежище близо 2 години в затвора в Солун. Предават ни го през 1992-а. Тогава съдия Росен Димов го осъжда на 5 години затвор за изнасянето на оръжието.Материалите за четворното убийство били отделени в друго досъдебно.

Две съдебно-психиатрични експертизи се „сборили“ по време на заседанията, припомня си Гатов: според едната Колев бил по време на стрелбата в особено състояние вследствие изпития макар и в малко количество алкохол. Другата /направена от специалистите във ВМА/ доказала, че е вменяем. Осъдили го 20 на години затвор, присъдата била потвърдена от състав на тогавашната военна колегия при Върховния съд.В последния момент обвиняемият се отказал от молбата си за преразглеждане размера на наказанието.

Тежко ранената Руслана Илчева и по чудо оцеляла след изстрела от упор в лицето й днес живее в село Шумнатица, има две пораснали вече дъщери и категорично отказва да си връща назад в спомените, сподели кметът Ваньо Трендафилов, който по онова време е бил бебе на 9 месеца.

„Беше години наред библиотекар, мълчалив, стриктен, не споделяше нищо за случилото се на заставата. Спомням си, че беше в една килия с бивш старши лейтенант от поделението в Чирпан, който излежаваше присъда за кражба на 12 автомата „Калашников“. Той после загина при някакво спречкване със старозагорец от тогавашния ъндърграунд. Мисля че изтърпя наказанието си през 2014-а или 2015-а. После нищо не съм чувал за него…“, припомня бившият заместник-началник на старозагорската тюрма Антон Андреев.

По странно стечение на обстоятелствата в тогавашните вестници трагедията над село Шумнатица не е била отбелязана дори със скромна хроника.

Нямало нищо и в предаванията на единствената тогава БНТ. Журналисти от онази епоха свиват рамене: или не научили или като научили вече всичко било твърде…остаряло.А и в дневния ред на обществото вече били други събития. Раждала се Демокрацията.

Масовият разстрел навръх Новата 1990-а край прохода Маказа отдавна е покрит с плесента на забравата. Инцидентно за него си припомнят в социалните мрежи и закритите форуми бивши граничари.

Оцелелите участници в трагедията не искат да се връщат към нея, изтърпелият присъдата  Колев е в неизвестност, а застава Хала е в руини. Впрочем в руини са повечето от заставите край граничната бразда от Резово до Кулата.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.