На училище в стара София
4

На училище в стара София

Наследник на най-старото новобългарско училище в София днес е 127-о „Иван Денкоглу“

Бурният копнеж по свободата намерил своето ясно отражение в желанието на българите за просветна дейност, което през 30-те години на 19-и век достигнало до истински разцвет. Само няколко години след като Петър Берон популяризирал т.нар. взаимоучителна метода в своя Рибен буквар, мечтите за светско образование на множество села и градове най-накрая станали факт – започнало преустройството на килийното училище в духа на възрожденските идеи. Именно тогава се положили и основите на Първото новобългарско училище в София…

Виновник за издигането му бил Захари Икономович Круша, който през 1839 г. въвел иновацията в училището при църквата "Св. Неделя". Това се случило само 4 години след като Васил Априлов открил в Габрово първото българско светско школо с финансовата подкрепа и на други видни възрожденци. Сред тях бил и самият Иван Николаевич Денкоглу, който не след дълго ще се окаже най-големият дарител и на софийското взаимно училище, а по-късно дори ще му даде и името си, за да се превърне днес то в познатото ни 127-о „Иван Денкоглу“. Но нека се върнем към 19-и век…

Веднага след като нововъведението влязло в сила, жаждата за знание завладяла почти всички ученици и родители. Така възпитаниците в софийското школо значително се увеличили, а голямата бройка наложила през 1949 г. и изграждането на нова сграда. И тук, както в повечето новобългарски училища по това време, обучението за всички ученици било общо, като за помощници на учителя се подготвяли по-напредналите ученици, наричани показуватели и тълкователи, които се грижели най-вече за начинаещите. Така в училището на Захари Круша имало осем чина и в зависимост от степента на наученото се минавало от първия към последния чин. Как обаче се извършвало обучението?

Както в повечето подобни заведения тогава, се използвали 

съставените от Неофит Рилски 66 взаимоучителни таблици

 с материали за четене и смятане. Любопитно е, че обучението по писане започвало първо върху пясък, разстлан в специален пясъчник на първия чин, а после усвоилите тази стъпка преминавали към писането с калем върху плоча, което се вършело от втория до седмия чин. А привилегията да пишат с перо и мастило получавали единствено най-възприемчивите, които достигнали до последния чин.

Усвояването на аритметика пък ставало чрез постепенното научаване на числата и изучаването на четирите действия с тях в обхват от 1 до 1000. Напредналите ученици изучавали още граматика, география, история и вероучение, а курсът на обучение траел от три до четири години. По това време учениците се стимулирали да вървят напред чрез регламентирана система за награди и поощрения, но също и с наказания и порицания. В зависимост от постиженията им и от начина, по който се държат, на шиите им били окачвани табели с надписи: “Добър”, “Послушен”, “Прилежен” или “Ленив”, “Лъжец”, “Развратен” и др.

Всъщност въпреки че до Освобождението дейността на училището на Захари Круша в София е укривана от официалната власт, то добива изключително голяма популярност сред българите. Започнало през 1839 година с 10 - 12 ученици, още през следващата 1840 година те са вече 40, за да достигнат след още няколко години до 150 (135 момчета и 15 момичета). За главен учител през 1857 г. Денкоглу предложил Сава Филаретов, който с идването си дал началото на видим прелом в учебното дело в София. Докато той бил главен учител, освен взаимното училище при църквата “Св. Неделя” отворили врати и смесените взаимни училища с тригодишен курс на обучение в Драз махала и в Имарет махала. По негово време се основавало и първото софийско класно училище с петгодишен курс на обучение, настанено в новата сграда, построена с дарените от Денкоглу средства.

Но желанието за образование ставало все по-силно и сред девойките и така през 1858 г. 

към мъжкото училище открили и девическо

 а първата учителка в него била известната баба Неделя от Плевен. Славата на Филаретовото училище се разнесла толкова далеч, че цариградският вестник La presse d'Orient от 11 май 1859 година отбелязал, че то съперничи на най-добрите учебни заведения в османската столица: „Това учебно заведение по съдържание на работата си може да се нарече гимназия. То трябва да служи за пример на всички учебни заведения и не отстъпва на най-добрите гимназии в Цариград.“

Въпреки това официалното въвеждане на гимназиите станало след Освобождението, когато започнатият още през Възраждането процес на всенародно образование продължил да се модернизира и развива. Ето защо няколко месеца след 3 март 1878 г. Привременният устав на народните училища регламентирало то да е тристепенно (начално училище, прогимназия и гимназия) и заставило всяка община да издържа „своето“ училище, а ако няма, да създаде такова. Така само година след това на 7 януари в София се появила Софийската класическа гимназия (Първа мъжка), която се наредила като втората пълна гимназия в България след Пловдивската мъжка гимназия.

Първоначално училището, което днес е наследено от 1-во СУ „Пенчо Славейков“, разполагало със само 2 класа, а рeдoвнитe зaнятия прoтичaли oт 9 дo 14 чaca. Учeбният плaн включвaл изучaвaнeтo нa бългaрcкa грaмaтикa, мaтeмaтикa, иcтoрия, гeoгрaфия, прaвocлaвиe, лaтинcки, нeмcки, фрeнcки eзик и чeртaнe, кaтo в гимнaзиятa прeпoдaвaтeли били вce ключoви фигури нa бългaрcкия културeн живoт. Сред тях се отличавали пoeтът Cтoян Михaйлoвcки, Пeнчo Cлaвeйкoв – първo учeник, пocлe вoлнoнaeмeн учитeл, Кoнcтaнтин Ирeчeк, а сред възпитaниците тогава били Нeгoвo цaрcкo вeличecтвo Бoриc III, брaт му принц Кирил, Eлин Пeлин, Димитър Димoв и др. Всъщност от Coфийcкaтa клacичecкa гимнaзия през 1888 г. тръгнал и Coфийcкият унивeрcитeт, когато зa първи път към гимнaзиятa ce учрeдявa виcш пeдaгoгичecки курc.

В същото време се наложило да бъде отворена девическа гимназия, за да се сбъдне мечтата на поколения български момичета да се образоват пълноценно и да се отговори на нуждата на новата държава да се подготвят учителки. Така в есента на 1879 г. в София 

започнала да работи Първа девическа гимназия – днес 7-о СОУ „Свети Седмочисленици“

 а неин зам.-директор станал поп Тодор Митов – човекът, изповядал Васил Левски пред бесилото в ледената февруарска утрин на 1873 година. И тъй като първоначално не можело да се намери подходяща сграда за училището, то се настанило в къщата на Осман Нури паша (комендант на София през Руско – турската война 1877 - 1878), а по-късно заради нарастващия брой ученички било многократно местено.

Учебните часове се провеждали сутрин от 8.00 до 11.00 ч. и следобед от 14.00 до 16.00 ч. на първия етаж на къщата, а вторият етаж служел за пансион, където момичетата да живеят. Учители им стават споменатият поп Тодор Митов (закон божи и география), Мария Шешеджиева (български език, аритметика и краснопис), Мария Касабова (френски език), един от известните братя Прошек –  Иржи Прошек (рисуване и стенография,), Мария Юрданова-Каракулакова (ръкоделие), както и някои други.

Само за няколко години броят на ученичките нараснал значително, гимназията се обособила като Софийско девическо педагогическо училище и през учебната 1896/1897 година се открили още 2 клона от по три класа. Единият от тях сложил началото на Трета софийска девическа гимназия, днес наследена от 32-ро СУИЧЕ, а другият – на Втора, чийто дух пази Софийската математическата гимназия. Подобни разклонения се случили и при Първа мъжка година, от която към 1903 г. под патронажа на царица Йоанна и цар Борис III се появила Втора мъжка – днес столичното 22-ро СОУ, а четири години по-късно дошъл ред на Трета мъжка, чиято образователна традиция днес продължава 18-о СОУ.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.