С ветли петък е петият ден на Светлата седмица след Великден, в който се благославя свети апостол Петър. Тази година се пада на 7 май.
Светли петък е петият ден на Светлата седмица след Великден, в който се благославя свети апостол Петър. Тази година се пада на 7 май.
В дните на Светлата седмица се благославят светиите: в Светли понеделник - светите апостоли, в Светли вторник и сряда - св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител. Седмият ден се нарича Томина неделя. Тази седмица е наситена и с момински празници.
На светли петък се отбелязва и празникът Живоприемни източник, или по-точно Пресвета Богородица- Живоприемни източник. Свързан е с „обновлението на храма на Пресвета Владичица и Богородица, който се намира вън от стените на Цариград (Константинопол), и се нарича „Живоприемен източник“, или още „Балъклъ“. Празникът обаче има своята предистория, свързана с чудо, извършено от Божията Майка през V в. на мястото, където се намира и до днес изграденият през 1833-1835 г. храм „Живоприемен източник“.
Ето какво разказва синаксара на празника. Преди още да възлезе на императорския престол, бъдещият василевс Лъв I, наричан Макелий, разхождайки се по това място, видял един заблудил се слепец да броди из гъсталака. Слепецът помолил младия Лъв да му намери вода, за да утоли жаждата, която изпитвал, и той „навлязъл в гъстата гора, търсил тук и там вода и като не намерил, върнал се опечален“. Тогава чул женски глас: „Не трябваше, Лъве, толкова да се трудиш да търсиш вода, понеже водата е наблизо“. Ободрен от гласа, Лъв подновил търсенето, но то и сега било безрезултатно. И отново се чул гласът: „Императоре Лъве, влез по-навътре в гъстата гора и ще намериш локва; ще вземеш с шепа от мътната вода и ще утолиш жаждата на слепеца; ще намажеш с калчица слепите му очи и веднага ще познаеш коя съм, понеже отдавна съм на това място“.
Така и станало. Изпълнило се не само чудното проглеждане на слепеца, но не след дълго време Лъв станал и император.
Имен ден празнуват Жива, Живка, Живко, Зоя.
На 7 май Света ни църква
почита паметта на българския новомъченик Акакий Серски
Той е роден с името Атанас в 1792 година в Ново село (днес Неохори) до Солун. Още когато e на девет години семейството му се преселва заедно с него в град Сяр, където той като невръстен е взет за хранениче от местния бей и става мюсюлманин. Родителите му огорчени се връщат и заживяват в Солун.
Наклеветен от мащехата си, че иска да я изнасили, Атанас е изгонен от бея на 18 години и се връща при родителите си. Осъзнал греха на отстъпничеството си, той се покайва и подстригва за монах в Хилендарския манастир на Света гора, където е приет обратно в лоното на църквата.
След една година се оттегля в Иверския манастир, където неотдавна пострадват монасите Евтимий и Игнатий. Узнал за мъченичеството им, Акакий решава да последва примера им и публично да обяви отричането си от исляма, макар да знае, че за това ще бъде осъден на смърт.
На 1 април 1816 г. заминава с кораб от Света гора и на 23 април пристига в Галата, квартала на столицата Цариград. На 29 април, събота, Акакий се явява пред турския съд, разказва за отричането си и публично проклина Мохамед и го нарича лъжепророк. Османците започват с увещания и мъчения да се опитват да го склонят да остане в исляма, но Акакий отказва и е осъден. На 1 май 1816 година е обезглавен на лобното място наричано Пармак капи. Тялото му е откупено за 800 гроша и пренесено на Света гора.
Светите му мощи са поставени първом в неговата килия, а после в новопостроения храм в чест на пострадалите преди него преподобномъченици Евтимий и Игнатий. Главата на Свети Акакий днес е в руския светогорски манастир „Свети Пантелеймон“.
Монитор
