Премахването на американските визи за българските граждани. Тази тема бе поставена предварително във фокуса на разговора между вицепремиера Екатерина Захариева и държавния секретар на САЩ Майкъл Помпео. 

Той е насрочен да се състои в понеделник вечерта (българско време-б.р.) във Вашингтон, където външният ни министър е на визита до 7 ноември. Проблемът със социалното осигуряване на около 400 000 българи, които живеят в Щатите също попадна в предварителната заявка за обсъждане между двамата дипломати.

През миналата година Брюксел излезе с два доклада относно визовата политика. Във втория се посочва, че САЩ изискват визи от гражданите на пет страни от ЕС-България, Румъния, Полша, Кипър и Хърватия, въпреки че те са обявили безвизови отношения за американците. Съгласно европейското законодателство, касаещо т.нар. реципрочност, в този случай още през май миналата година ЕК трябваше да предложи временни визи за влизането на гражданите на САЩ в Европа, но тя не го стори с аргумента, че това би довело до обтягането на политическите отношения и до значими загуби за туризма.

В доклада се подчертава, че основната пречка пред свалянето на американските визи е високият процент на откази за издаване на визи. От него става ясно, че американските власти са обещали да включат в безвизовата програма страни, които имат откази за виза под 10% и чиито граждани не застрашават сигурността на САЩ. Въпреки че последните три години България смъква процента на отказите при кандидатстване за виза, страната ни все още е с най-много отхвърляния сред чакащите да станат част от безвизовия режим.

През 2015 г. отказите на кандидатствалите българи са достигнали 17,3%, а през изминалата година са били почти 15%. След нас се нарежда Румъния, където отказите през 2017 г. са били 11,7%. Полша и Хърватия пък имат съответно по 5,9% и 5,1% отхвърляния. Кипър е с най-нисък процент, като 1,69 на сто от искащите да пътуват отвъд Океана не са получили разрешение.

Отказите към България обаче не се отразяват на броя на получилите виза, които през миналата година са били над 85% от всички кандидати. От 2013 г. насам средно по над 20 000 българи получават ежегодно виза за пребиване в Америка, като в последните години масово получават разрешение с максимална валидност от 10 години. Докъде са стигнали преговорите между ЕС и САЩ за вдигането на бариерата пък, ще стане ясно от новия доклад на ЕК, който трябва да излезе до няколко дни.

В програмата на Захариева за визитата и в САЩ са включени и срещи с изпълнителния вицепрезидент на Международния републикански институт Джуди Ван Рест, със съветника на президента на САЩ Доналд Тръмп по националната сигурност и член на неговия кабинет Джон Болтън и с регионалния директор за Централна и Източна Европа в Националния демократически институт Робърт Бенджамин.

Последен ден за „Зелена карта“

Във вторник изтича крайният срок за попълване на формуляри по програмата на САЩ за разнообразяване на имигрантския поток (DV) за 2020 г., позната като лотарията за "Зелена карта". Кандидатстването става изцяло по електронен път, а електронният формуляр E-DV е достъпен на адрес dvlottery.state.gov. Допуска се само един електронен формуляр за всеки участник. Кандидати, които са изпратили повече от един формуляр, ще бъдат дисквалифицирани. Възможно е обаче съпруг и съпруга да подадат по един отделен формуляр, като включат в него своя брачен партньор, ако и двамата отговарят на изискванията. Няма такса или изискуема сума за попълване на електронния регистрационен формуляр за участие в програмата. Участниците ще получат официален номер за потвърждение на регистрацията си. Изключително важно е този номер да се пази до 30 септември 2020 г,, защото единствено чрез него участниците ще могат да проверят дали са спечелили „Зелена карта“.

Външният министър: Връщането на емигрантите е приоритет за кабинета

„Няма как да успяваме в този сложен свят с тежък международен дневен ред без нашите най-добри посланици-българите зад граница.“. Това заяви дипломат N1 Екатерина Захариева на среща с българската общност във Вашингтон, информираха от МВнР. И подчерта, че за правителството е приоритет да работи за това българите в чужбина да започнат да се връщат обратно в страната ни. "Знам, че още много трябва да направим. Това, което интересува нашите сънародници зад граница като мотив да се върнат, са възможностите за реализация и за работа, средата, в която живеят, доверието в институциите и в държавата. Те трябва да се чувстват в сигурна, стабилна среда и в страна, в която имат усещане, че живеят справедливо и получават справедливост", заяви Захариева, която отчете, че миналата година за първи път се наблюдавало изравняване на броя на хората, които напускат и тези, които се връщат. "Това говори, че вървим в правилната посока", констатира вицепремиерът. И допълни: „Правим всичко, за да дадем пълната информация на нашите сънародници зад граница за възможностите у нас. Затова в нашите задгранични представителства и заедно с бизнеса ще се опитаме да осигурим цялата информация за всички, които искат да се върнат.“.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Болничният: Кой кога ще плаща обезщетенията (ГОВОРЯТ ЕКСПЕРТИТЕ)

Пакет от 4 мерки приехме на коалиционен съвет по искане на нашите партньори, каза пред Нова тв председателката на комисията по бюджет и финанси в парламента Менда Стоянова. Решението първият ден да се поеме от работника е вследствие от един анализ на работодателите, който показва висок процент на фалшивите болнични. Преди години приехме първите три дни да се поемат от работодателя, но се видя, че ефект няма.