На разходка из някогашната улица „Търговска“
6

На разходка из някогашната улица „Търговска“

Преди бомбардировките тя свързвала зародиша на градската част на София – площад “Бански” с конака на бейлербея, а по-късно Царския с дворец

Ако вместо „Полунощ в Париж“, Уди Алън беше направил филм със заглавие „Полунощ в София“ , неговият романтичен герой Джил, най-вероятно щеше да се завърне обратно в началото на 20-ти век на мястото, което днес наричаме „Триъгълника на властта“. Влюбеният в миналото писател обаче нямаше да завари пред себе си бившия Партиен дом, ЦУМ, Министерския съвет и Ларгото, а щеше да се озове на най-емблематичната тогава софийска улица, която завинаги изчезва от лицето на столицата вследствие на бомбардировките от 1944 г. Тя носела името „Търговска“ и била любимата градска артерия, свързващ зародиша на стара София – площад “Бански” с конака на бейлербея, а по-късно с Царския дворец…

Неслучайно носеща това име, тя се появила вероятно още от началото на съществуването на града и била важен търговски път както в османско време, така и през българското възраждане и в по-далечната история. А старите софиянци разказват, че в края на 19-и и началото на 20-и век „Търговска“ все още

съсредоточавала в себе си душата и кипежът на градския живот

 – точно като днешната „Витошка“.

Тя се е отличавала с пищна архитектура събирайки в себе си най-представителните бутици и кантори в града. На фона на стройните й фасади пък били струпани многобройни дюкянчета, магазини, а пред тях още от ранни зори излизали предприемчивите им собственици и търговци, които се подготвяли за дългия ден с чаша ароматно турско кафе в ръка. Още преди петлите да запеят, сипкави гласове разнасяли рекламата за изчезналото, също като улицата, вече от пазара сладко питие салеп, боза, баница, гевреци и току-що изпечени кестени, чийто аромат се усещал отдалеч…

„Когато човек тръгнеше навремето преди Втората световна война по улица „Търговска", която бомбите над София разрушиха изцяло, той съвсем сериозно биваше затруднен къде да спре, за да позяпа.“, пише в спомените си Драган Тенев. На нея човек можел да намери буквално всичко – от чорапи, копчета и разни накити през булчински рокли, мъжки шапки и военни фуражки, та чак до лекарства, злато, пишещи машини, швейцарски часовници, кинокамери и дори оръжия… И вероятно всякакви други неща…

Тук минавали и благородните дами и господа, облечени с модерните си европейски дрехи. Безупречният тоалет на женския пол често включвал дълга рокля, отрупана с цветни мотиви, придружена от воалетка, а за мъжете задължителни били панталонът, сакото, нагръдникът и бомбето. Понякога мъжете добавяли като аксесоар и бастунче (дори да не било нужно), а жените носели кокетни слънчеви чадърчета. Редом с тях улица „Търговска“ използвали и всички високопоставени гости на Двореца, които, след като слизали от гарата, минавали по „Мария Луиза“, после покрай Баня Башь завивали насам и намирали пътя си към дворцовата градина от западния вход.

 Цялата тази колоритна романтика

 се носела на не повече от половин километър дължина. Започвайки точно при пл. „Александър I“, първата част на улицата е била прекъсвана от сегашното начало бул. „Дондуков“, който в миналото е продължавал до площад „Св. Неделя". Ако някога бяхме застанали с гръб към западната страна на двореца пред нас щеше да се открие самата й изходна точка при сегашните пиластри на Партийния дом. Точно там, от дясно, се разполагал хотел „Кобург“, който в първите години на 20-ти век е преустроен във внушителната сграда на застрахователното дружество „Балкан“ от архитекта Фридрих Грюнангер.

В близост щяхме да открием и един от старите софийски фонтани, внесени от Виена. В тогавашна София бароковите чугунени фонтани били най-ранните декоративни елементи, използвани за украса на площадите, градините и представителни градски локации. Монтирането им започнало през 80-те години на 19-и век, но за съжаление, повечето от тях са премахнати с течение на времето. Вляво пък тогава били сгушени две малки красиви сгради, след които през 1911 г. точно срещу Бююк джамия в дъното на площада бил издигнат и хотел „Юнион Палас – собственост и проект на архитекта Никола Юруков.

Преди да стигнем до кръстовището с „Дондуков“ ще се натъкнем още на множество

 магазини с най-разнообразни предложения за клиентите си

 а след това с цялото си изящество от другата страна на булеварда е щяла да заблести сградата на знаменития грандхотел „Панах“, построена в края на 19-ти век. До 1927 г. там е можело да похапнем вкусен кроасан и да изпием чаша кафе в сладкарницата му, но след това на същото място е издигнато застрахователното дружество „Феникс“, чиято сграда още съществува. Назад вляво точно при днешните последни колони на Партийния дом пък се е издигала ъгловата сграда с магазина за дрехи „Тиринг“.

От втората част на улицата вече ясно се виждало минарето на баня Башъ. Преди това обаче вдясно сме имали шанса да се отбием до прочутият пасаж „Св. Никола“, който се е намирал в триъгълника, образуван от ул. „Търговска“ и булевардите „Мария Луиза“ и „Дондуков“. Тук са се разполагали и едни от първите в столицата сладкарници – „Охрид“ и „Роза“ на левия ъгъл на пасажа между „Дондуков“ и ул.“Търговска“. Тя била кръстена на австрийка със същото име, която била собственичка, а на тротоара пред нея типично по италиански били наредени малки масички за посетителите. Тук, на мястото на сегашния Министерски съвет, се намирало и Македонското кафене, в което по това време се събирала македонската делегация.

Преди разцвета на улицата между 20-те и 30-те години на 20-ти век тя обаче все още нямала този си представителен вид и приличала по-скоро на старите следосвобожденски сокаци до преустройството на София от Димитър Петков. От площад „Бански“ в миналото тръгвали 5 лъча към най-важните географски центрове в страната и именно „Тъгровска“ била един от тях.

Изключително известно здание тук, познато още на пътешествениците от 16-и век, било

Чохаджийският хан

 където някога дубровнишките търговци складирали своите сукна (чохи). Той представял голяма четвъртита сграда с дебели стени и две врати. След разрушението му през 80-те години на 19-ти век при регулацията на улицата, от него останали златарските дюкяни на улица Дрин.

Срещу него, от другата страна на улицата, се намирала една друга бележита постройка – старият безистен, който до преустройството стърчал високо над дюкянчета и къщички, които били долепени до външните му стени. Той бил продълговата сграда с няколко кубета, а вътре, от двете страни на прохода, се редели малки дюкянчета. Иречек слушал от стари софиянци, че около 40-те години на 19-и век безистенът бил с голяма врата и пазел все още девет от кубетата си. В него тогава се складирали най-скъпите стоки. Райна Костенцева пък разказва, че тук сме могли да открием всякакви антични гривни и украшения – пафти, пандантиви, обеци, чибуци, филигранови игли от сребро за косата, колиета, брошки и др.

„Цялата „Търговска улица“ със своя прочут златарски безистен представляваше един живописен и фееричен кът, и ако тогава беше запазена, днес щеше да бъде една от най-оригиналните старинни украси на столицата.“, пише тя през 1967 г, когато вече улицата отдавна е била заличена от лицето на града, мястото е било разчистено и скоро след това попада в рамките в градоустройствения план на новия централен площад “Ларгото“.

Днес от тази приказва са останали няколко стари снимки и пощенски картички, а бележитият Йозеф Обербауер я е увековечил за носталгичните софиянци и в един от най-красивите си акварели...

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.