Прасетата от кочините по селата са най-малкият виновник за разпространението на африканската чума по свинете. Това заявиха преди броени дни от Центъра за оценка на риска към Министерство на земеделието. Да, ама прасетата от кочините по селата, макар и невинни, паднаха свидна жертва на чиновническото бездушие. И минаха под ножа на собствените си стопани. Които безропопотно, като Авраама, ги метнаха на жертвеника.

Същото е и с винетките. Гражданите са най-малкият виновник за хаоса с новите е-винетки, но и те, като зурлестите чифтокопитни, паднаха жертва на нечие безхаберие. Хайде, ако някои се обиждат на прасета, да го кажем малко по-така. Като кравата Венетка във филма „От нищо нещо“ станахме всички шофьори в България. Скимне ли му на някого нещо, и ние минаваме под ножа. То не бяха зелени зони по кварталите, където плащаш за място пред блока, но то не ти е гарантирано. То не беше бонус-малус, с много малус и никакъв бонус. То те бяха високи цени на горивата, а сега и винетките. Общото е, братя и сестри шофьори, че все ние го отнасяме.

От 17 февруари например е задължителна т.нар. електронна винетка. Ако нямаш такава, онези държавни чиновници с новичките, окичени като коледни елхи дачии, ще те снимат и ще те глобят. А защо, след като старите „хартиени“ винетки действат от дата до дата, тоест, може да имаш валидна такава до март, април или юни 2020 г.? Излиза, че трябва да платим два пъти за едно и също нещо.

Обаче най-голямата драма с новите винетки е, че хората от Нови Искър, Волуяк, Чепинци и др., които административно са част от Столична община, ги глобяват за това, че се придвижват от своите си села-квартали до центъра на София. Защото нямали винетки. Ами, прави са хората да протестират! Прав е премиерът Бойко Борисов да се гневи за тази чутовна несправедливост. Дали обаче само шефът на АПИ е виновен, или има и други, аз като прост шофьор на дърта кола, не се наемам да кажа. Тоест, казвам си го, ама между редовете. Да допълня, че „глашатаят“ трябва да навести не само селата край София, ами още Горна Оряховица и Лясковец, например. Щото между двата града от табела до табела са 40-50 метра и е нещо обичайно хората да пътуват постоянно между тези населени места, които на практика са се слели в един метрополис заедно с Велико Търново. Викат му Триградието, да осведомим господа чиновниците. И за 40 метра ли ще искаме винетка? Хич някой да не ми се прави на много умен за върховенството на закона, защото за това всичко е казано много отдавна. А именно, важен е духът, а не буквата на закона.

И тъй, мила ми Венето... омразна ми винетко, разбирам, че си нужна, но хайде и малко повече разбиране, към нас, шофьорите. Щото ние ти плащаме масрафа.

А пък в Германия винетки за леките автомобили няма.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Хоум офис: разпределение по дни

Не е честно аз три пъти в рамките на 24 часа да си чистя колата от сняг, за да отида на работа, докато някои снимат снежната покривка от балконите си и пръскат остроумни разсъждения във Фейса. Хоум офис ли? Знам го аз този „хоум офис“! Кафе с палачинки и кроасан за закуска, после чай с мед, лимон и бисквитки против короната, хайде малко четене на новини в нета и я! - то стана време за обяд.

Зараза с пуканки и дистанционно

Ситуацията с коронавируса излезе по-сериозна, отколкото си мислеха хората в началото, включително и аз. Мнозина се чувстват като в апокалиптичен филм – празни паркове и градинки, маскирани минувачи по улиците. В първата неделя след забраната за безцелно пътуване шофирах по магистралата. Беше като севернокорейски път – голям и широк, но почти без коли. Колко съм мечтал за празни пътища – натискаш здраво газта и никой не ти пречи, но това пътуване си беше малко зловещо. Като в призрачен филм.

Как Толбухин заживя с коронавируса

Тая прохладна мартенска вечер общинският зам.-инспектор по пазарите и тържищата Толбухин Спахийски влезе в кварталния супермаркет, за да купи хляб и нещо за вечеря. В супермаркета народонаселението се готвеше за война. Щандът с консервите бе почти празен, а някакви обезумели хора бутаха пазарски колички с по 15-20 кила брашно, 30 бутилки олио, цели чували със захар и планини от тоалетна хартия. Някакъв зевзек с тържествуващ поглед и с голи ръце носеше към касите 15-16 хляба.