На поход из най-труднодостъпните туристически дестинации

На поход из най-труднодостъпните туристически дестинации

42-километров излет ни води до Изгубения град на Колумбия, Мачу Пикчу има сестра

Труд, пот, сериозна физическа подготовка и дълго планиране – това са само част от основните фактори, които дефинират едно успешно пътешествие до някои от най-екзотичните дестинации в света.

През последната година пандемия ни напомни, че туризмът е всъщност много повече от изградения ни навик да купуваме самолетни билети и да щракаме селфита. Докато стоим изолирани у дома пазейки себе си и близките бленуваме за момента, в който ще можем отново свободно да откриваме нови светове. И вместо да обикаляме до познатите ни (понякога до втръсване) градове, се ражда надеждата да стигнем по-далеч. Да се докоснем до места, почти недокоснати от човешка намеса. Именно този подтик днес ни вдъхнови да се разровим из туристическите архиви и да съставим този кратък преглед на най-труднодостъпните места..., които се надяваме някой ден да можем да посетим.

Сиудад Пердида

„Изгубен град“ – това означава в буквален превод наименованието на Суидад Пердида. Това съвсем не е случайно. Няколкодневен излет традиционно отнема на средностатистическия турист достигането до колумбийския град. Всеки ентусиаст, дръзнал да потърси следите на Изгубения град, трябва да изкачи 1200 стъпала през гъстата джунгла, преди да види входа към древното селище. Целият излет всъщност се разпростира на 42 километра, които туристите обикновено трябва да извървят пеша.

Според различни източници, селището е основано между 9 и 11 век, но останало изгубено в буйните гори. Чак в началото на 70-те години на миналия век Суидад Пердида е преоткрит. Първо до него достигат местни иманяри. След като обаче златни фигури и керамични урни от града започват да се котират на черния пазар, до селището достигат и археолозите, които успяват да популяризират локацията сред пътешествениците.

Въпреки това туризмът продължава да се смята за неустойчив в региона, предвид трудната му достъпност. От месец март Изгубеният град бе дори затворен за посетители с цел опазването на местното население от COVID-19. Плановете са обаче древното селище отново да започне да посреща туристи от 1 декември.


Нунавут

Смразяващите температури в най-голямата канадска провинция могат да откажат и най-запалените туристи от пътешествие до Нунавут. През лятото термометърът тук не показва над 7 градуса по Целзий. Зимата пък заплашително посреща гостите със своите -45 градуса по Целзий. Ако все пак се запасите с достатъчно дебели дрехи, отбийте се в града Алерт. Прочут като най-северният постоянно населен град в света, той със сигурност ще има с какво да погъделичка любопитството ви. Имайте предвид, че именно предвид разположението си, селището е доста трудно за достигане. Още повече воля се изисква пък за прекарването на повече от ден-два на терен. Именно това е причината едва 62 души да имат постоянна адресна регистрация в града.


Тристан да Куня

Само с разрешение от „островния съвет“ – така се стига до Тристан да Куня. С население от около 250 души, мястото е в голяма степен изолирано от външния свят – факт, с който местните, изглежда, се гордеят. За това съдим и от факта, че основната им дейност е селското стопанство, а земята – обща. Именно заради това на други хора не е позволено да купуват имоти.

Не само издаването на разрешително обаче е препятствие по пътя на туриста. Тъй като на острова няма летище, те трябва да канат в Кейптаун, а натам да продължат с лодка. Цялото това приключение пък обикновено трае до около седмица.

Тристан да Куня се намира в южната част на Атлантическия океан, като е прочут с титлата си „най-отдалеченото населено място в света“.

Счита се, че архипелагът е открит през 1506 г., като първи до него достига португалецът Трищау да Куня, на когото е кръстена и територията. Любопитен момент от историята е, че той така и не слиза на брега.


Кунгследен

Ако името на следващата дестинация ви се струва трудно за запомняне, можете да си запишете Кралската пътека. Намира се в северната част на Швеция, а това, което традиционно привлича туристите тук е относително недокоснатата от човешка ръка природа.

Интересен факт е, че в по-голямата си част пътеката всъщност не би представлявала трудност дори за начинаещ планинар или турист. Въпреки това националният парк Сарек, който е част от Кунгследен, озадачава посетителите си. В него няма маркирани пътеки, което поставя пред изпитание по-неопитните такива.

Самата пътека е дълга приблизително 440 километра. В по-студените месеци от годината пък Кунгслеген приветства не само планинари, но и любители на зимните спортове, тъй като се превръща в ски пътека с приблизително същия маршрут.


Островите Питкерн

50 души, потомци на 4 основни семейства – това е общото население на островната група Питкерн, носеща името на най-големия остров в нея и единствения такъв с жители. Намира се в южната част на Тихия океан и подобно на Тристан да Куня – туристите имат нужда от разрешение, в случай, че се канят да останат тук за повече от две седмици.

Самият остров Питкерн е открит през 1767 г. от англичанина Филип Картрет, макар и след това да се смята за забравен. Територията всъщност се свързва добре познатото наименование на кокосовия сладкиш „Баунти“, като в основата на това стоят първите заселници.

Така се е наричал всъщност корабът, с който те пристигнали през 1790 г. На него плавали хора, които се укривали от английското правосъдие, обрекло ги на най-тежкото наказание.

Пътешествието им започнало още две години по-рано. В търсене на убежище, те успяват да достигнат до „забравения“ по това време остров в началото на 1790 г. Влизат в малкия залив, наречен после Баунти Бей и на 23 януари изгарят кораба, за да се изолират от света.

Резерват „Хавасупай“

Гранд каньонът е една от най-популярните туристически дестинации в Щатите и със сигурност е в графата „леснодостъпни“. На няколко километра от него обаче се намира резерватът „Хавасупай“, който се слави с красивите си водопади. До там се стига само пеша или на муле, както местните получават пощата си и до ден днешен. Те са най-малкото индианско племе в Америка – са около 600 души. Заради туристите, които са около 20 000 годишно, в селото има ресторанти, кафене, няколко универсални магазина, хижа и пощенски клон. В много класации водопадът в резервата „Хавасупай“ намира място в Топ 5 по красота в целия свят.


Езерото Байкал

Байкал е най-дълбокото езеро в света и най-големият природен резервоар на прясна вода – това го знае всяко хлапе. През зимата редица авантюристи искат да посетят езерото, но спънките са две. Първо, намира се в Сибир. Второ, езерото замръзва и туристите искат да се разхождат по ледените слоеве, което може да е опасно. Тези, които все пак решат да посетят Байкал, по правило трябва да се настанят в един от близките големи градове, които са Иркутск, Улан Уде и Северобайкалск. На брега на Байкал се намират и градовете Слюдянка и Байкалск. В първия има железопътна гара, известна с това, че е построена изцяло от мрамор. В Байкалск пък има ски писти, лифт и в слънчево време може да се наблюдава противоположната страна на езерото с разклоненията на Байкалския хребет. На източния бряг е село Максимиха, където е полуостров Свети нос. Едно от най-красивите места в района пък е Чивиркуйския залив, който крие закътани острови и лечебни извори. През различни райони около езерото минава Голямото байкалско трасе– система от екопътеки и един от най-добрите начини за туристите да се запознаят с природата и да се насладят на различни гледки и панорами от езерото Байкал.


Остров Алдабра

Сейшелските острови несъмнено са сред най-популярните в света. Те обаче са цели 155 на брой и не всички са леснодостъпни за туризъм. Един от тях заслужава вниманието на пътешествениците с приключенски дух и това е остров Алдабра. Рядко се организира транспорт до там, което означава, че желаещите трябва сами да стигнат до там с лодка. Там се намира една от най-големите лагуни в света и е последното останало естествено местообитание за костенурките от Индийския океан. През 1970-а биологът сър Джулиан Хъксли описва острова като „жив природонаучен музей, който трябва да принадлежи на целия свят“. 21 години по-късно и други хора започват да посещават райското кътче Най-често това са гмуркачи, естествоизпитатели и орнитолози. Самият Жак-Ив Кусто го описва като най-впечатляващото място за гмуркане в цял свят.


Будистки манастир „Паро Такцанг“

Будисткият манастир „Паро Такцанг", чието име в буквален превод означава „Гнездото на тигъра“, е сред най-популярните места в Бутан и се смята за една от трите най-важни в страната. Защо тогава попада в списъка с труднодостъпни съкровища за средностатистическия турист? Първо, будисткият манастир или т. нар. от местните „гнездо“ се позиционира в планината. Второ, и по-важно, Бутан не е най-приветливото място за пътешественици. В страната се допускат лимитиран брой туристи на годишна база. Освен това, държавната политика нaчиcлявa нa пoceтитeлитe тaĸca oт 200-250 долара нa дeн в зaвиcимocт oт вpeмeтo нa гoдинaтa.


Чокекирао

Мачу Пикчу е сред туристическите дестинации, които трябва да се посетят поне веднъж в живота. Не всеки обаче е запознат, че мястото има сестра. Това е Чокекирао или в превод „златна люлка“ - археологически обект, представляващ частично разкопан град на инките. Чокекирао се намира в южната част на Перу. Дестинацията много прилича на Мачу Пикчу по архитектура и планиране и именно заради това често в литературата се нарича негова сестра. За разлика от Мачу Пикчу обаче до Чокекирао е невъзможно да се стигне с автомобил, влак, автобус или с друго с превозно средство. Единственият възможен начин за посещение е два дни път пеша през гората от Куско. Градът е разположен на 3085 метра надморска височина над долината на река Апуримак и от него са разкопани едва около 40%. Първите разкопки започват през 1970 година, макар градът да е открит много преди това.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.