На „Лаута“ има шоу и с нови герои, а мъката за „Левски“ си е все същата

На „Лаута“ има шоу и с нови герои, а мъката за „Левски“ си е все същата

Акрапович може и да струва по-малко от помощниците на Хубчев, но показа, че в нашето първенство никой не може да го надиграе тактически

Само за 10 дни след рестарта на българския футбол емоциите така се трупат, че малцина от тези, които се вълнуват за любимите си отбори, успяват да следят и статистиката за разпространението на COVID-19. Тези, които виждаме по стадионите сякаш бързо забравят за тягостното време на пълната изолация и дори нарушават някои от все още действащите мерки, което не е добре, но е човешко. Страхът и притесненията са изместени от силна страст, от магията на великата игра.

Извън нужните ограничения на епидемичната обстановка, с които явно ще живеем още дълго, няма от какво да сме недоволни. В кръга имаше точно толкова качествени срещи, красиви изпълнения и индивидуални грешки, колкото и преди прекъсването. Динамиката и физическата издръжливост не са на топ ниво, но зрелище не липсва.

Това особено важи за играта на „Локо“ (Пд)

в първия полуфинал за Купата срещу „Левски“. Във вторник вечер на „Лаута“ шоуто за „черно-белите“ се завърна с пълна сила. В него вече участват и нови герои като Лукас Масоеро и Лукас Салинас, но те просто са нови брънки в продукцията, режисирана от Бруно Акрапович. Той не спира да впечатлява с разностранните си умения, толкова необходими за всеки съвременен футболен мениджър. При него няма незаменими кадри. Босненецът не се притеснява от предизвикателството да развива качествата на тези, които попадат в състава му, без да са готови да отговорят на неговите изисквания дали като физическа форма, дали като движение по терена, дали като тактическа дисциплина. Малцина са наясно колко усилия са хвърлени, за да може доведеният от Христо Крушарски от Аржентина Лукас Масоеро да стигне до нивото, което показа срещу „сините“ и което му позволи не само да си свърши перфектно работата в отбрана, но и да се отчете с решителна асистенция за първия гол. Южноамериканецът с италиански корени е в групата на „най-битите синове на Великата Мечка“, както самият бос на „черно-белите“ разреши да определим него, Умарбаев и Карагарен и действително изтърпя доста, преди да осъзнае, че благосклонността на собственика не е гаранция за доверие и от страна на треньора. Защото специално Акрапович не допуска никой да му реди състава и с това за кратко си спечели двойно повече врагове, отколкото приятели дори в самия клуб. Преди резултатите от работата му да обърнат нещата в негова полза.

А вярващият католик може и да взима по-малка заплата дори от помощника на Петър Хубчев – Георги Донков, но изнесе лекция по-ефективен футбол не само на „Левски“, но дори и на „Лудогорец“ в рамките на настоящия сезон. Помните, че единственият случай, в който хегемонът бе тотално надигран от български противник от доста време насам, бе първото полувреме на мача с „Локо“ (Пд) в Разград през есента.

Срещу „Левски“ този сезон отборът му нямаше отбелязан гол. След загубата на „Герена“ и нулевото равенство в бенефиса на Георги Илиев в края на 2019-а грандът от София имаше предимство в директните сблъсъци. То обаче се изпари напълно някъде към 20,45 часа във вторник, когато изтекоха първите 15 минути от решителния полуфинал. След това доминацията на домакините бе унищожаваща. „Левски“ не можа да застраши по-никакъв начин вратата на Луков и най-чистото му положение бе онова от втората част, при което Станислав Костов подаде по земя на вратаря.

Ужас! Спиерингс, Райнов, Тиам и компания нямаха отговор на пресата на „смърфовете“.

Тактиката на Акрапович очевидно бе изградена на разбирането, че Левски е опасен, когато държи топката. Когато трябва да се мисли бързо и да се действа на скорост, притиснат от противника, отборът няма решение. При изнасянето се стигаше до връщане назад и дълги топки, които няма как да затруднят защитници с профила на Алмейда, Масоеро, Петрович и влезлият в края Малембана. Същото го гледахме и при 0:0 в последния мач от есента. Тогава дори с 10 души след 63-ата минута домакините неутрализираха напълно своя съперник и дори създадоха добри шансове пред Миятович.

В сблъсъка онзи ден ясно се видя, че Акрапович има идея, конкретна стратегия, но и набор от възможности за промени, с които да контролира мача. Няколко вътрешни рокади, плюс добри смени осигуриха и свежест и острота на тима до последната минута, докато макар и с далеч по-скъпа селекция „Левски“ страдаше по всяка точка на терена. Това, че хората, които подкрепяха „сините“ от трибуните бяха на ниво, не е нужно да се коментира. От години има ярък контраст между поведението и жертвите, правени от феновете и това, което им предлагат директори, треньори и футболисти. Сбъркана селекция, неадекватни заплати, липса на план за развитие и качества несъответстващи за марката. Все същата мъка! Това е „Левски“ днес, докато „Локо“ изживява най-добрите си дни. По-добри дори от тези в ерата на Георги Илиев, защото тогава парите и влиянието на боса, компенсираха всички недъзи надолу в системата, а те не бяха малко. Сега има баланс и успехите идват заради личностните плюсове и минуси на Крушарски, Акрапович и играчите. С привличането в екипа и на Гонзо нещата се промениха точно толкова, колкото новият статут на „черно-белите“ изисква. Те са главен фактор в първенството и в момента са вторият най-силен отбор след „Лудогорец“. А това значи много.

ЛЮДМИЛ ХРИСТОВ

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.