Танева: Очакваме да добием от 4.5 до 5.8 млн. тона зърно (ОБНОВЕНА)

Танева: Очакваме да добием от 4.5 до 5.8 млн. тона зърно (ОБНОВЕНА)

България ще запази статута си на голям износител, очаква земеделският министър

В България очакваме добра зърнена реколта - по песимистични данни добивът ще бъде около 4.5 млн. тона, според прогнозата на Министерството на земеделието пък ще е поне 5 млн. тона, съобщи министърът на земеделието Десислава Танева по време на брифинг в Министерски съвет за есенните посеви. Доклади на Европейската комисия (ЕК) я изчисляват на близо 5.8 млн. тона.

Относно цените на фючърсите по международните борси, Танева коментира, че няма данни за покачване.

"България категорично ще запази статута си на голям и то нетен износител на зърно. Цената ще се определя по същия начин и според анализа няма, към момента, данни за повишаване на продуктите от първа необходимост като брашно и хляб", каза министър Танева.

"До 22 май служителите на общинските служби по земеделие обследваха площите с есенници", обяви Танева. Издадени са констативни протоколи за 28 хил. дка в Североизточна и Източна България, където  заради засушаване има пропаднали площи. През януари, февруари и март валежите там са били от 10 до 30% от месечната норма. Всички собственици на пропаднали на 100% площи ще бъдат компенсирани до края на годината.

Председателят на Консултативния съвет Върбанов заяви, че няма никаква заплаха за хлебния и зърнения баланс и не трябва да има притеснения относно предстоящата реколта. Има локални проблеми в районите на Варненско, Добрич, Шабла, Каварна и в Южна България.

По думите му заради засушаването съществуват локални проблеми за реколтата, но това няма да се отрази осезаемо. Очаква се добра реколта в световен мащаб, което ще доведе до завишаване на запасите. Не се очакват сътресения и на пазарите. Цените в България се ориентират по цените на международните пазари“, допълни Върбанов.

„Предвиждаме намаление спрямо реколтата от миналата година с около 30%”, заяви Костадин Костадинов, зам.-председателят на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). Това обаче няма да повлияят на баланса, потвърди той.

Ресорният министър коментира и предложението за нов бюджет, анонсиран от Европейската комисия (ЕК). „Очакваме да получим увеличение на бюджета на Програмата за развитие на селските райони с 376 млн. евро, а ако се запази и новата концепция за демаркация с регионите в растеж, на разположение на бенефициентите ще бъдат и значително повече средства”, заяви Танева.

В отговор на изказването на президента Румен Радев, че фермерите, притежаващи по-големи площи, получават по-високи помощи, земеделският министър поясни, че „преди да се прави изказване трябва да се познава нормативната база”. Тя беше категорична, че България се е възползвала от всички дадени й възможности – пакет „Директни плащания”, който е близо 800 млн.евро, а също и от обвързаната подкрепа на секторите животновъдство, плодове и зеленчуци.

Върбанов допълни, че рентите, изплащани на собствениците на земеделски земи са над. 1,5 млрд.лв., „те са над два пъти повече, отколкото преките плащания, а в някои райони дори три”. Изплащането им ще бъде сериозен проблем, тъй като най-високите ренти са именно по местата с регистрирано пропадане.

Относно експорта на зърно стана ясно, че 4,3 млн. тона пшеница са изнесени до днешна дата, а царевицата - 1,9 млн. тона, като през последните 30 години не е правен толкова голям износ. България заема и 4 място по износ на слънчоглед в света, като за да бъде преработено и реализирано и реализирано в чужбина, са внесени 600 хил. тона слънчоглед.

Преди това Министерство на земеделието, храните и горите проведе Консултативен съвет по зърното чрез видео връзка, на който са били представени данни за състоянието на есенните посеви и резултатите от обследванията на засетите площи.

В отговор на въпрос колко души са се преориентирали към земеделската дейност, след като загубиха работата си, Танева поясни, че все още няма конкретни цифри. „В хода на пандемията Народното събрание прие две промени в трудовото законодателство - всички, които са безработни и получават обезщетение от борсата, да могат да сключат няколкодневни договори – това работи по информация на браншовите организации по прибирането на реколтата.”, продължи тя.

Розопризводителите ще бъдат първата подкрепена група спрямо загубите на доходите. Предложението на България към ЕК за компенсаторна мярка COVID-19 в обхвата на Програмата за развитие на селските райони ще мине по-ускорена процедура, а решение ще има в края на месец юни. Тя обясни, че България ще може да отдели 50 млн. евро за подобна мярка.

Относно онлайн търговията на храни, земеделският министър припомни, че за пръв път се въвежда подобна регламентация. Сред най-важните изисквания е операторът да е регистрира обекта си като такъв за продажба в мрежата, за да може да се проследява пътя на храната от производството до крайния потребител. Тя направи препратка към снощния случай, в който Българската агенция по безопасност на храните и МВР разкриха нерегламентиран обект за производство и търговия с месни продукти.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.