Мъдростта на Учителя: Петър Дънов за връзката между мира и любовта

Мъдростта на Учителя: Петър Дънов за връзката между мира и любовта

Специално за вас, нашите читатели, стартирахме преди седмица поредица, посветена на мъдростта на Учителя и неговия завет, който е оставил за нас – българите. Днес ви представяме втората част от словото на Петър Дънов за любовта. 

Мъдростта на Учителя: За любовта - част I

Поредицата е плод на усилията на съставителя Божидар Миленков, който в продължение на десетилетия изучава и събира безценните послания на Петър Дънов. В следствие на този труд и благодарение на подкрепата на издателство „Асеневци“ Миленков е издал две поредици със словата на Учителя Беинса Дуно (виж тук) – една от 6 тома и една от 12 тома. Ето и самото слово:

За любовта II част

Вие имали ли сте опитността на Любовта? Имали ли сте опитността да сте преживели поне един ден на Любовта? Онези, които са имали тази опитност, могат да разберат по-добре, а другите, които не са я имали, нека се постараят да я придобият - да имат едно преживяване на Любовта. Първият признак, че човек проявява Любовта, е неговият вътрешен мир. Същевременно, той има стремеж към Безкрайното, Възвишеното.

Когато в света идва нещо велико, един от признаците е, че преди това настъпва едно затишие. Това наричаме мир. И след това идва радостта. Мирът е вътрешното затишие, което предшества Любовта. Когато дойде мирът в теб, радвай се на първия лъч на изгряващото слънце и очаквай неговия изгрев. Щом нямаш мир, не си придобил Любовта. Мирът е едно от великите качества на Любовта, а радостта е един вътрешен изблик на Любовта, която е дошла.

Човек не трябва да спира Божията Любов, която минава през него, не трябва да я ограничава, но да и дава път да тече и да не я обяснява. Любовта ще остане нещо необяснимо. Ти можеш да чувстваш приятността на водата, но тази приятност не могат да ви обяснят чрез водорода и кислорода.

Любовта ще остане неразбрана за вечни времена. В неразбирането и стои красотата на живота. Всички същества имат известно понятие за Любовта, но то коренно се различава от пълната Истина. Онова, което е скрито от всички същества, то е Любовта. Достатъчно е да знае човек, че тя носи благо за всички същества, но какво е тя остава неразбрано. Вие питате: Какво нещо е Любовта? Велика тайна! Проявата на Любовта е в светлината, в топлината, но какво нещо е тя, то е тайна. Ние само си мислим, че сме достигнали до същността и, че знаем какво нещо е Любовта.

Любовта е един свят толкова красив! Ако сега ни го открият, ние ще забравим работата си на земята и ще останем като захласната мома. Някой път преди да намери Любовта, момата се облича хубаво, но като я намери, ходи като замаяна. Тя не е замаяна, но гледа в онзи свят. Хубав свят е той.

Трябва да се подготвим да оценим онзи Велик живот, който ни предстои - влизане в света на Любовта. Да я оставим да се прояви през нас такава, каквато е; няма да я преиначаваме в нищо. Понеже всяко преиначаване зле се отразява. Ще се оставим да бъдем проводници, на Божията Любов така, както светлината минава през чистия кристал.

Любовта носи всичко: мир, радост, здраве, благоденствие, безсмъртие. Първото нещо, което тя ще внесе, е укрепването на вашето истинско здраве. Човек, започне ли да люби, веднага ще се подобри неговия организъм, ще се подобри лицето му. Това се отнася и за този, когото обичат.

Това, от което зависи животът, хората го търсят на друго място, търсят го в ниви, къщи, ядене, пиене. И тези неща са добри, но същественото нещо е Любовта. Божествената Любов ще ни донесе подем на духа. Ако имаме болести, те ще изчезнат. Ако обичаш някого с Божествена Любов, той оздравява, от каквато и болест да е болен. Много болести се дължат на недостиг на Любовта, на недостиг на Светлината, на недостиг на свободата. Всеки от вас може да прави чудеса. Може да възкресявате и умрели. Кога? Когато тази Божествена Любов заговори и заживее във вас. Тази Любов ще дойде в света и всеки ще вземе от нея толкова, колкото му е потребно.

Рилското слово на Петър Дънов: Бог и служене

Първото качество на Любовта е, че като дойде, носи изобилен живот. Когато обичаш някой човек, ти продължаваш неговия живот. Това се отнася и за любещия. Например, един светия, чрез Любовта, която преживява, има толкова изобилен живот, че само като се приближи до някого, последният оздравява. Това, чрез което светията лекува, е Божията Любов. Онзи човек, който люби, колкото по-добре приема Любовта и я предава на другите, толкова повече се ползва. Този, когото любят, колкото по-добре възприема Любовта, толкова повече се ползва.

Ако Божествената Любов спре да слиза отгоре, вие не можете да растете. Не само да израствате, но и да се подмладявате. Трябва да любиш, за да се подмладиш. Щом любиш и остаряваш, това не е любов. Смисълът на живота е във вечното подмладяване, а не във вечното остаряване. Вечното подмладяване е в Любовта. Вечното подмладяване е вечно осмисляне на живота: най-хубавите неща, които човек желае, да може да ги постигне постепенно.

Има три вида остарявания:

Когато престанеш да слугуваш на Любовта, остаряваш.

Когато престанеш да слугуваш на Мъдростта, остаряваш.

Когато престанеш да слугуваш на Истината, остаряваш.

И три вида подмладявания има: Когато слугуваш на Любовта, Мъдростта и Истината.

Първото подмладява душата, второто - ума, а третото - духа.

Когато човек изучи Любовта, ще разбере как е съграден неговият вътрешен свят и ще знае как да поддържа своето безсмъртие. Безсмъртието на човека зависи от Любовта. Всеки човек, който няма любов, е мъртъв. Любовта е онази сила, чрез която ще придобием своите граждански права и безсмъртие. Безсмъртие ще намерим, когато влезем в Любовта. Когато станеш безсмъртен, това ще бъде първият признак, че си намерил Любовта.

Ако имаме Великата Любов, ако имаме Бога на нашата страна, ние ще опитаме този стих: „Няма да оставя преподобните си да видят изтление.” Повярвате ли в силата на Любовта и Обичта, ще имате Живот Вечен. Затова който обича, печели. И когото обичат, печели. При Любовта и двамата печелят. При безлюбието и двамата губят. Без Любовта никакви постижения не може да имате. Всяко постижение, основано на Любовта, е вечно.

Любовта е велик процес, който постоянно усилва светлината на човешкия ум, топлината на човешкото сърце и силата на човешкото тяло. Някой казва: Аз те обичам, без теб не мога. Но в това не седи Любовта. Тя се съдържа в следното: Един приятел ме обича истински, ако това приятелство, ако Любовта му внася в мен живот, светлина, знание и истина. Това е Любов! Има Божествена искра в тази Любов.

Когато срещнете този, когото обичате, ще усетите в себе си едно въодушевление. Един поглед ще бъде само достатъчен. Такава е Любовта. Тя предава всички еманации, движения, подтици. Ако създадем такава атмосфера, ще имаме добри прояви. Като видим този, който ни люби, сърцето ни трепва от радост, понеже знаем, че той ни носи свобода.

За пример, Раят е място на разумни същества, които се обичат с беззаветна Любов. Те се обичат с една интелигентност, която озарява целия свят, целия Космос.

Всякога, когато в живота не действа Любовта, идва страданието. Днес всички търсят щастие в живота, но се натъкват на страдания, на големи противоречия. Човек има дрехи и не е доволен. Има апартамент и не е доволен. Хората не се отнесли добре с него и не е доволен. Че те не са ангели. Всички неприятности, мъки, които изпитваме, се дължат на това, че сме лишени от Любовта. Щом се лишим от Божествената Любов, в каквато и форма да е тя, идва тъгата. Но дойде ли Любовта, идва радостта.

Когато сме тъжни, скръбни, това произтича от факта, че сме изгубили Любовта на някое Висше Същество. Някой път чувстваш, че светът под теб се руши, и изпитваш голяма скръб, страдание. Защо? Защото си изгубил Любовта. Някой път се чувстваш радостен. Защо? Защото си придобил Любовта. Тя е потекла към теб и душата ти е разцъфнала.

Любовта има това качество: ти повдигаш онзи, когото любиш. Ще имаш абсолютно доверие в този, когото обичаш и който те обича. Понеже Бог се проявява чрез всички души, затова всички души са достойни за Любовта, която изпитваме към тях. Затова казваме, че безграничната Любов е съвършената Любов.

Когато обичаш един човек, никога не питай дали заслужава твоята обич. Заслужава я! Когото и да любите, той заслужава вашата Любов, защото вие любите Божествената душа в него.

Никога не казвай: Съжалявам че го обичах. С Любовта нищо не сте изгубили. Ти и той сте спечелили. Всяко същество заслужава Любовта!

Изкуство е да обичаш някого безкористно, да не мислиш дали заслужава той твоята  Любов.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.