С пециално за вас, нашите читатели, стартирахме поредица, посветена на мъдростта на Учителя и неговия завет, който е оставил за нас – българите. Днес ви представяме четвъртатата част от словото на Петър Дънов за любовта и преливането на душите.
Специално за вас, нашите читатели, стартирахме поредица, посветена на мъдростта на Учителя и неговия завет, който е оставил за нас – българите. Днес ви представяме четвъртатата част от словото на Петър Дънов за любовта и преливането на душите.
Мъдростта на Учителя: Рилските слова
Поредицата е плод на усилията на съставителя Божидар Миленков, който в продължение на десетилетия изучава и събира безценните послания на Петър Дънов. В следствие на този труд и благодарение на подкрепата на издателство „Асеневци“ Миленков е издал две поредици със словата на Учителя Беинса Дуно – една от 6 тома и една от 12 тома. Ето и самото слово:
ЛЮБОВ 4
Целият свят е един резултат на Любовта! В Бога има едно качество: хиляди, милиони години хората грешат, а Той не се е поколебал в Любовта си. Той знае какъв ще бъде краят.
Нашето заблуждение е, че ние търсим Любовта някъде. А няма място, дето Любовта да не е. Всички същества живеят в нея и черпят от нейните източници. Навсякъде, дето има разумен живот, е Любовта. Дето няма разумен живот, и там е Любовта, но не се проявява.
Бог е Любов. Той се проявява в цялото Битие. Ако търсите Любовта, ще я намерите в целия всемир. Тя се проявява чрез храната, водата, светлината и чрез всички същества. Любовта е космична сила, която движи всичко в света - всички планети, всички слънца. От извора на Любовта милиони години ще произлизат всички светове.
Любовта е среда, в която човек живее. Каквото е водата за рибата, това е Любовта за човека. Човек живее в средата на Любовта и нищо не е в състояние да го раздели от тази Любов. Обаче, излезете ли от нея, ще умрете, ще изгубите живота си. Всички анормалности, несъобразителности, произтичат от факта, че човек излиза от средата на Божията Любов. Излезе ли от нея, страданията започват.
Дължината на вашия живот, вашето щастие и култура зависят от тази среда на Любовта. Ще сложите в ума си чувството, че живеете в Любовта и трябва да изпълните нейните велики закони. Ще се учите да живеете в съгласие с тази среда, в която сте потопени - Божествената среда на Любовта. Ще мислите, ще чувствате и действате в съгласие с нея.
Вие сте потопени в Любовта; тогава защо сте безпокойни? Това показва, че Любовта не е проникнала напълно във вас. Когато аз живея в Божията Любов като среда, каквото и да стане в света, това не ме смущава. Безграничната Любов ви прекарва през всички изпитания, за да ви направи съвършени.
Единственият, Който ви обича и не вижда във вас зло, е Бог! Навсякъде виждаме Божието проявление. Любовта е от Бога, а начинът, по който хората я проявяват, е от тях. Щом се разговаряш с Любовта, ти се разговаряш с Бога.
Човек иска да го обичат всички. Но това е идея на Божествения свят. Някой иска да го обичат множество хора. Това е ангелския свят. А когато иска да го обича един, това е в човешкия свят.
Ние трябва да снемем Божествения свят тук долу на Земята!
Всеки човек иска да бъде обичан. Това е Божествено. Любовта е един вътрешен копнеж на човешката душа. Човек я търси навсякъде. Ти плачеш, защото търсиш нещо. Ти плачеш, защото има един, който не те обича. Не, има някой, който те обича. За да обичате някого, трябва първо да обичате Бога!
Човек се ражда на земята, за да обича Бога. Постигне ли това, всичко друго е постижимо. Докато любовта ви към временните, преходни неща е по-силна от Любовта ви към Бога, вие всякога ще се намирате във временния, преходния живот и няма да постигнете това, което желаете. В момента, в който Любовта ви към Бога е по-силна от вашите желания, вие сте вече в областта на безсмъртието.
Някой ви обича. За вас е важно Любовта ви към Бога да бъде по-силна, отколкото любовта ви към този човек. Имате ли Любов към Бога, всичките ви работи ще се оправят. Любовта към Бога - това е вътрешен, мистичен опит. Магичната сила на тази опитност се разкрива, когато човек отправи ума си и сърцето си към Бога без никакво колебание и съмнение. Тогава ще разберете смисъла на живота.
Истински човек наричам този, който е възлюбил Бога. И в ада да отиде, той ще бъде всякога радостен и весел. Моментът, в който той се е определил и е възлюбил Бога, го определя като човек.
Били ли сте при човек, чийто ум и сърце са свързани с Бога? Каква радост и мир има в него! Състоянието му прилича на пролет, когато птичките пеят и цветята цъфтят. Той е разрешил всички задачи в света.
Някой пита: Обичаш ли ме? Ще му кажа: Ако искаш да знаеш, дали те обичам, трябва да знаеш, дали обичам Бога. Ако обичам Бога, тогава и теб обичам.
Когато ти проговори Бог, адът веднага става рай. Ако не ти говори, раят става ад. Като изгубите Любовта, какъв ад настава във вас, каква тежест, какво неразположение!
Трябва да обичаш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила. Ако не обичаш Бога така, ти си слепец. Ако обичаш Бога така, ще обичаш всички хора. Любовта към Бога ражда Любов към всички същества. Мислете, че във всеки живее Божественият Дух и че всички сте Божествени.
Работете с мировата Любов. Работете с Любовта като една велика вълна, която действа в света. Тогава ще имате Божието благоволение. Вие не можете да го имате, докато не приложите Божията Любов към всички. Не изведнъж, но като срещнете някое същество, да почувствате, че Бог живее в него.
Божият закон на Любовта ще прилагате навсякъде и към всички същества. Божията Любов включва всички. Ти трябва да обичаш всички същества. Само тогава ще почувстваш една вътрешна радост; съзнанието на всички същества и твоето ще образуват едно цяло и с това съзнание ти ще говориш. Тогава Бог ще ти проговори!
Не слагайте в себе си идеята да обичате само един човек. Докато не достигне до положението да обича всички хора, човек е още в незавършен процес. Защото, ако обичаш само един човек, ти към него си в завършен процес, а към другите си в незавършен.
Вашата душа има място за всички. За всяко живо същество има по едно свещено място в нашата душа. Този, който има великата Любов в себе си, се радва и на малките неща. Като дойде една малка пеперудка или мушичка, ще я помилваме и ще и кажем да хвърка в нашата градина. Обичайте малката Божа кравичка, която лази по вас.
Да обичаш по Божественому, това означава да си във връзка с всички души. Всички те да те обичат и ти да ги обичаш. Благото на една душа е благо на всички души и благото на всички души е благо на едната душа. А когато любовта е само към един човек, това е дребното съзнание; това е шише от един килограм, от 200 грама, от 100 грама.
Ние умираме, понеже не обичаме Бога. Ако обичам Бог, смъртта е изключена вече. Като обичаме Бога, смъртта не може да ни погуби, понеже ние сме при Силното. А сега ние сме при слабото и затова смъртта е по-силна от нас.
Майката трябва да обича всички хора, всички същества. Да обича и другите деца така, както обича своето дете. Ще обичаш и другите хора така, както обичаш своя брат. Когато някой обича един, двама или няколко души, това е школа, за да обикне всички! Всички хора ще обичаме, но на всеки ще дадем толкова, колкото се нуждае. Това ще рече, че Любовта е еднаква, но ще обичаме хората по различен начин.
Един брат запита: Как да обичам всички?
Учителят погледна светлия мир наоколо, погледна и нас и каза: Когато гледаш всички, ти не се докосваш до тях, но получаваш нещо от тях и даваш нещо. Всички тези неща ти ги виждаш, понеже слънчевата светлина се отразява в тях. Също така и Божествената Любов се отразява във всички същества и идва до теб. И ти ще обичаш Бога, който се отразява във всички. Ти ще обикнеш Бога, Който се проявява чрез тях. Слънцето ще ти стане понятно чрез всички тези предмети, в които се отразява. Също така и Бог ще ни стане понятен чрез всички хора и същества, както сърцето ви изпраща новия живот навсякъде. Тогава целият свят ще бъде отворен пред вас и вие ще почувствате смисъла на нещата; ще разберете Бога, както ангелите Го разбират; ще имате една велика наука - науката на ангелите. Тогава и вие ще бъдете ангели.
Голямото правило е: Да имате обич към всичко, което Бог е създал.
Ти обичаш някой човек, но като обичаш този човек, тази любов ще премине към всички. Не че е лошо да обичаш някого повече от другите. И Христос обичаше Йоан повече от другите.
Да любиш, това е велика наука! В Небето има Любов толкова велика, че ангелите са готови да жертват всичко за нея.
Ще обичате всички хора, както обичате всички букви на азбуката. Ако не обичате всички хора, вие нищо не може да постигнете. Ако не познавате всички букви на азбуката, писател не може да станете.
Сега светът се нуждае от тази всеобемаща Любов! Да обичате всички, това значи да обичате Единаго Истиннаго. Тази Любов, т.е. Божията Любов ще дойде чрез откровение отвътре. Божията Любов е Любов към всички.
Любовта започва много добре в семейството, обаче тя трябва да се разшири към всички. Сега законът на физическото поле е такъв: хората, които са по-близо до нас, с тях ние имаме по-близки отношения, можем да им помагаме, а на другите не можем да помагаме външно, понеже са далече, няма възможност за това.
За някого казвате, че го обичате повече. Обичате някого повече, но ще дойде смяна, понеже ние стоим на едно място, а Божественото се движи. Но ако ние се движим с Божественото, тогава няма да има смяна. Схващайте мистичната страна на нещата: да съзнаваме, че обичаме Бога и че и Бог ни обича, през когото и да минава Неговата Любов, през каквато и дреха да се проявява. Когато дойде Божественият начин на разбиране, ще имаме онова пълно просветление на съзнанието, за да разбираме нещата.
Това, което обичаш в човека, то е вътрешното, невидимото. То е всъщност реалното. Важното е: Можеш ли да обичаш в другите това, което не виждаш, което е същинският човек - неговата душа, Божественото. Срещате грозна мома и казвате: Тази мома е грозна, не струва. Но я попитайте момъка, който я обича. Той казва, че тя е красива. Този момък е ясновидец, вижда в нея хубавото.
Да обичаш някого, това означава да намериш в него това добро, което е скрито от погледите на всички околни. И като го намериш, да се зарадваш и да благодариш на Бога, че с Любовта си го намерил.
Любовта се заражда в човека само при съприкосновение с Бога. При първото съприкосновение с Бога Любовта ще блесне в душата ти като свършен факт и цялата местност ще се благослови от това съприкосновение на Бога с теб. Това първо съприкосновение с Бога ще внесе в теб нов стимул, ти ще схванеш живота така, сякаш никога не си го схващал, и ще започнеш да живееш по друг начин. Някой казва: Ние вече усвоихме Учението. Ти още не си придобил Любовта, не си изживял това специално съприкосновение с Бога, още не познаваш Бога. До това съприкосновение ще достигнеш може би след 40-50 години работа. Тогава ще имаш състояние на ангел. Можеш да станеш ангел за един ден или за милиони години. Зависи от твоята работа.
Когато те посети Любовта, тя ще ти изпрати една усмивка и ти ще кажеш: Видях усмивката на Любовта! Когато имате това първо съприкосновение с Бога, вие вече ще имате един ключ. И всеки ще иска да ви вземе у дома си. Първото нещо, което трябва е: съприкосновение с Бога. Ще чакаме Господа и ще работим!
Любовта, която чувстваме, е Любовта на Бога, само че тя отчасти е отразена, защото не сме в състояние да я възприемем изцяло. Бог люби чрез нас. Всички желаете да бъдете обичани. От кого? От Бога! Любовта не произтича нито от мен, нито от вас; тя минава през нас. Бог е Любов. Светът на Любовта е безконечен. За да може да се познае, тя трябва да се прояви чрез нас, т.е. в конечния свят.
Писанието казва: „Желанието е от Бога.” Когато се появи в теб копнеж, желание за нещо възвишено, Божествено, то е вложено в теб от Бога. Радвайте се на Любовта, чрез когото и да се проявява тя. Защото Любовта е неделима. Любовта на когото и да е е и твоя Любов. Любовта произвежда страдания в този, който не разбира, че тя е неделима. Когато схванем единството на Любовта, нейната неделимост, настава мир в душата ни. А като не схващаме тази идея, имаме тревоги, безпокойства.
Любовта е качество само на Бога. Само Бог е, който люби. Нашата любов е отражение на Божията Любов. Станете проводници на Новата Любов, която идва сега в света. Когато човек стане съвършен проводник на Божията Любов, тогава той е едно с Бога. Колкото си по-добър проводник на Божията Любов, толкова по-добре. От това зависи твоята стойност.
Например, светлината, която възприемаш, предаваш я на мен. Ако не я възприемеш добре и не ми я предаваш добре, тогава ще се изгуби част от светлината, която приемам от теб. И ако аз, като я предавам по-нататък, пак не мога да и бъда добър проводник, част от светлината пак ще се изгуби. Постепенно тази светлина ще се намалява.
Когато дойде един човек при теб, да се радва, че си му предал Божията Любов такава, каквато е. Любовта изключва всякакви форми. Какво нещо е човек? Лист от Великата Божествена книга. Разчитайте листата, в които Бог е вложил вечните блага на живота. Постъпката към който и да е човек, е постъпка към Бога.
За да обичаш някого, трябва да има защо да го обичаш, трябва да има какво да обичаш в него. Когато се приближаваш към една душа, трябва да се приближаваш със свещен трепет, да чувстваш, че тя е излязла от Бога, да не я изкушаваш. И като я погледнеш, в погледа ти да няма никаква лъжа. Като срещнеш когото и да е, ще се изправиш пред себе си и ще кажаш: „Господи, помогни ми да се проявя така, както Ти се проявяваш!”
Когато отидеш при някой приятел, той да почувства Любовта ти. Като видиш един брат, да изпитваш едно трепетно чувство, като че ли си пред Бога! Хубаво е да обичаш един човек. Това значи да откриеш една добродетел, която се крие в него от вечността; да откриеш Истината, която живее в него, Мъдростта, която живее в него, Любовта, която живее в него. Това ще рече: Да виждаш Бога в хората.
Обичаш ли някого, ще кажеш: „Бога обичам!” Господ казва: „Обичай ближния си, понеже в него живея Аз. В него ще обичаш Мен.”
Като видиш мушичка, ще я обичаш, понеже и в нея живее Бог. Бога трябва да обичаш навсякъде. Това е съзнанието на един светия, на един гений. Вие ще имате успех в живота и в Любовта си само тогава, когато виждате проявленията на Бога в ближния си и обичате Бога в него. Това е правилното отношение на човешката душа към Първата Причина.
Тогава ти в своя ум ще имаш мисъл за този, когото обичаш, като за едно божество. Това означава да го разглеждаш като душа. Какво разбирате под тези думи: Да се обичаме? Да се обичаме, това значи да се изучаваме. Да обичаш, да любиш човека, това значи да четеш от книгата на неговия живот. Всеки ден да я прелистваш. Ще отвориш тази книга, ще четеш от нея, ще размишляваш върху съдържанието и. И колкото повече четеш, толкова повече ще я разбираш. Всеки ден ще намираш в нея нещо ново, свещено. Искате ли да обичате един човек, трябва да разбирате езика на книгата, в която е написан неговият живот. И като я прочетеш, сърцето ти ще се запали и ще гори. Това е свещеният огън, за който се говори в Писанието. Ако сърцето не гори, отделя дим, сажди. Това показва, че той не може да чете книгата на своя ближен.
Онзи, който те люби, става олтар на свещения огън на Любовта и на светлината му ти можеш да четеш свещената книга. Ти ставаш способен да четеш от нея. Този, който отвори тази книга и чете от нея, веднага става свободен. Тази свещена книга е самият човек.
И цветето, и човек, и всяко същество изпитват радост, когато четеш от свещената книга на тяхната душа, в която е писал Бог. Отидете ли при един човек, извикайте Бога в него и говорете на Него. След това говорете на човека. Може да обичате някой човек за дарбите му, за знанията му и пр. Това не е любов към истинския човек. Божествената Любов е Любов към самия човек.
Задачата на всеки човек е да се добере до вътрешната, мистичната страна на Любовта! Който и да е от вас защо ще го обичаш? Една книга е обичана само за хубавото, което е написано в нея. За онези красиви работи, които Бог е написал в нас, в нашия ум, сърце, душа и дух, ще ни обичат хората. Когато дойдат и ни четат, тогава ще ни обичат.
Вие не може да познаете един човек, докато не го обикнете. Опознаването не е еднократен акт. То е непреривен процес. За да познаете един човек в Любовта се изисква цялата вечност. Не мислете, че е лесно да познаете човека! Също така за да познаем Бога, това не става в един момент, но в цялата вечност. Обаче, ако спуснем завесите, няма да влиза слънце в стаята. Завесите - това са нашите отрицателни мисли и неестествени желания.
Любовта е път за познаване на Бога. Само чрез Любовта може да Го познаете. Дето има Любов, там има познаване. Кои са крайните резултати на Любовта? Взаимното опознаване! Ние сме събрани тук, да се опознаем, защото още не се познаваме. Да познаваш някого, това е Живот Вечен.
Писанието е категорично: „Да познаем Бога, това е Живот Вечен".
Монитор
