С тотици граждани, приятели и почитатели, и някои от най-добрите български музиканти се събраха във фоайето на зала „България“, за да си вземат последно „Сбогом“ с големия джазмен Милчо Левиев, и да изкажат съболезнованията си на съпругата му Вики Алмазиду, племенницата му Йоана Левиева и други близки.
Стотици граждани, приятели и почитатели, и някои от най-добрите български музиканти се събраха във фоайето на зала „България“, за да си вземат последно „Сбогом“ с големия джазмен Милчо Левиев, и да изкажат съболезнованията си на съпругата му Вики Алмазиду, племенницата му Йоана Левиева и други близки.
Сред първите, простили се с най-продавания български композитор по света се прости президентът Петър Стоянов (1997-2002 г.).Той произнесе и слово по молба на семейството на Левиев и припомни, че човекът, внесъл родните неравноделни тактове в американския джаз, винаги е изпитвал особена привързаност към родния си Пловдив и се е наричал гордо „филибелия“
Прощални слова произнесоха още академик Васил Казанджиев, състудент и приятел на Милчо Левиев, с когото заедно се обучавали при гениалния Панчо Владигеров в Музикалната академия, както и доцент Георги Арнаудов от Нов български университет, където джазменът провеждаше майсторските си класове в продължение на години.
Свели глави пред неподражаемия талант, последно „Сбогом“ с него си казах още Иван Лечев и съпругата му Жени Александрова, Васил Петров и половинката му Маргарита Тошева, Стоян Янкулов – Стунджи, Веселин Веселинов – Еко, маестро Живко Петров, Теодосий Спасов и съпругата му Бойка Велкова, заместник-кмета Тодор Чобанов и много други.
Гениалният Милчо Левиев почина на 81-годишна възраст в Солун, след тежко боледуване. В последните години той живееше в гръцката столица заедно с жена си – певицата Вики Алмазиду. Преди това десетилетия твореше и свиреше рамо до рамо с най-големите в джаза в Америка – Ал Жиро, Били Кобъм, Джордж Дюк, Дон Елис. Именно при последния намира подслон, след като бяга от комунистическия режим у нас през 1970 г. Зад Океана прави световен пробив с неподражаемата си комбинация от неравноделни ритми с джаз и никога не забравя завета на Панчо Владигеров: „Никога не забравяй народните песни – те са извори на музика“. В биографията си има две номинации за престижните награди „Грами“, награда Dramalogue USA за най-добър музикален директор, както и няколко отличия от България, сред които орден „Стара планина“. Автор на композиции и аранжименти, и участвал като изпълнител в Американската джаз филхармония и Симфоничния оркестър на Бевърли Хилс. Преподавал е в Южнокалифорнийския университет, като е водил и майсторски класове в Нов български университет.
Освен гениалните си джаз импровизации, Милчо Левиев е автор на симфонична и филмова музика. В лентите „Понеделник сутрин“, „Отклонение“, „Писма до Америка“ и други звучат негови композиции.
Тази година гениалният джазмен издаде биографичната си книга „Артистът не е самотен остров“, чийто тираж бързо се изчерпа напълно.
Монитор
