Стотици граждани, приятели и почитатели, и някои от най-добрите български музиканти се събраха във фоайето на зала „България“, за да си вземат последно „Сбогом“ с големия джазмен Милчо Левиев, и да изкажат съболезнованията си на съпругата му Вики Алмазиду, племенницата му Йоана Левиева и други близки.

Сред първите, простили се с най-продавания български композитор по света се прости президентът Петър Стоянов (1997-2002 г.).Той произнесе и слово по молба на семейството на Левиев и припомни, че човекът, внесъл родните неравноделни тактове в американския джаз, винаги е изпитвал особена привързаност към родния си Пловдив и се е наричал гордо „филибелия“

Прощални слова произнесоха още академик Васил Казанджиев, състудент и приятел на Милчо Левиев, с когото заедно се обучавали при гениалния Панчо Владигеров в Музикалната академия, както и доцент Георги Арнаудов от Нов български университет, където джазменът провеждаше майсторските си класове в продължение на години.

Свели глави пред неподражаемия талант, последно „Сбогом“ с него си казах още Иван Лечев и съпругата му Жени Александрова, Васил Петров и половинката му Маргарита Тошева, Стоян Янкулов – Стунджи, Веселин Веселинов – Еко, маестро Живко Петров, Теодосий Спасов и съпругата му Бойка Велкова, заместник-кмета Тодор Чобанов и много други.
Гениалният Милчо Левиев почина на 81-годишна възраст в Солун, след тежко боледуване. В последните години той живееше в гръцката столица заедно с жена си – певицата Вики Алмазиду. Преди това десетилетия твореше и свиреше рамо до рамо с най-големите в джаза в Америка – Ал Жиро, Били Кобъм, Джордж Дюк, Дон Елис. Именно при последния намира подслон, след като бяга от комунистическия режим у нас през 1970 г. Зад Океана прави световен пробив с неподражаемата си комбинация от неравноделни ритми с джаз и никога не забравя завета на Панчо Владигеров: „Никога не забравяй народните песни – те са извори на музика“. В биографията си има две номинации за престижните награди „Грами“, награда Dramalogue USA за най-добър музикален директор, както и няколко отличия от България, сред които орден „Стара планина“. Автор на композиции и аранжименти, и участвал като изпълнител в Американската джаз филхармония и Симфоничния оркестър на Бевърли Хилс. Преподавал е в Южнокалифорнийския университет, като е водил и майсторски класове в Нов български университет.

Освен гениалните си джаз импровизации, Милчо Левиев е автор на симфонична и филмова музика. В лентите „Понеделник сутрин“, „Отклонение“, „Писма до Америка“ и други звучат негови композиции.

Тази година гениалният джазмен издаде биографичната си книга „Артистът не е самотен остров“, чийто тираж бързо се изчерпа напълно.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Валери Йорданов конкурира Мариус с моноспектакъл по Хайтов

Една от звездите в трупата на Народния театър – Валери Йорданов, ще конкурира Мариус Куркински с първия си моноспектакъл „Какаконджул“ по известния разказ „Дервишово семе“ на Николай Хайтов. В тъканта на представлението, което ще се играе премиерно на 22 и 23 януари на сцена „Апостол Карамитев“ на IV етаж в Народния, актьорът е вплел и свои текстове.

Вергов, Радоев и Монев в комедия на Георги Марков в „Армията“

Трима любими актьори – Юлиан Вергов, Иван Радоев и Моню Монев, добре познат и като доц. Мазов от сериала „Откраднат живот“, е събрал режисьорът Иван Урумов в спектакъла „Кафе с претенция“, който утре вечер от 19.30 ч. ще има премиера на сцена „Миракъл“ в театър „Българска армия“.

„Синът“ и неговият баща в разтърсваща драма в Народния

Близо 1600 зрители аплодираха блестящото завръщане на Захари Бахаров на сцената на Народния театър в двете премиерни представления на „Синът“ от Флориан Зелер в края на миналата седмица. Пиесата е съвсем нова – създедена е миналата година и е последна част от трилогията на именития французин, започнала с „Майката“ и продължила с „Бащата“ – трагикомедия, която също е сред хитовите заглавия на първата ни сцена. Режисьор и на двата спектакъла е Диана Добрева.