Музеят „Полин”: да надникнем в еврейската история отвъд холокоста
5

Музеят „Полин”: да надникнем в еврейската история отвъд холокоста

Постоянната експозиция хронологично разглежда 1000-годишната история

Петчасова разходка, в която на всяка крачка научаваш нещо ново за 1000-годишната история на евреите в Полша, осем зали с тематични експозиции, коя от коя по завладяваща вниманието, и едно преобръщащо стереотипите и представите изживяване, което едва ли ще може да впишете в графата с поредната туристическа отметка – така накратко изглежда равносметката от посещението ни на Музея за история на полските евреи „Полин” във Варшава. Музей, който без съмнение се откроява от останалите културни институции, фокусирани върху еврейските хроники. Причината – ако всяко подобно място е някакъв аргумент, то основната теза на „Полин“ е, че е невъзможно хиляда години еврейска история да бъдат сведени до периода между 1939 и 1945, през които нацистка Германия унищожава шест милиона евреи, най-вече в Източна Европа.

Действително, когато се замислим за евреите и тяхното място в историческите събития, почти винаги първо се сещаме за онези най-мрачни страници на дебелите бумаги, описващи холокоста, за газовите камери, за дневниците на оцелелите, за залъка хляб и разредената супа – едва ли не овкусена вода, която често е единствената храна на лагерниците, за босите им, раздрани от рани, студ и евтин труд крака. „Полин” обаче отхвърля тази перспектива и дава добър урок не само на подходите към историческия разказ, но и на музейните институции като цяло. Иновативно, но ненатрапчиво, с помощта на най-новите технологии той ни предлага да се гмурнем не само в морето от извори за холокоста, а и да надникнем в приноса на „избрания народ“ в развитието на полската култура, наука и икономика.

 

Върху проекта работи международен екип от 120 историци

 

от Полша, Израел и САЩ, под ръководството на програмния директор на изложбата професор Барбара Киршенблат-Гимблет от Нюйоркския университет. Идеята на варшавския комплекс е да бъде „музей за живота“ – да покаже на посетителите как са живеели и какво са правили евреите в Полша, като постоянната изложба много добре показва, че историята им е съставна част и от тази на държавата, а историята на еврейския народ не би била пълна без представянето на събитията, които се разиграват на полската земя. Любопитно е, че при откриването на основната изложба, президентите на Израел и Полша застават рамо до рамо до входа на музея, за да покажат това единство.

Преди да продължим обаче, нужно е да се подготвите, че за посещението на мащабния комплекс няма да ви стигнат час или два. Ако искате да обърнете внимание на всеки детайл тук, без да бързате, ще са ви необходими около четири или пет часа. Изложбата съдържа над 170 оригинални предмета и 200 реплики, модели и факсимилета, също така аудиозаписи, снимки, филми и компютърни анимации. Така че макар името на музея да значи „Тук ще си починете“, същото няма да важи и за вас. Нека обясним. През септември 2014 г., когато е официалното откриване на музеят, той прибавя към своето название думата „Полин“ (така евреите наричат ​​Полша) с препратка към легендата за появата на първите евреи по полските земи – достигането им се възприема като своеобразна почивка от дотогавашното си дългогодишно странстване.

Основният камък на самата сграда е положен няколко години по-рано – през 2007 г. Проектиран от финландския архитект Райнер Махламяки, сградата на музея, която сама по себе си е шедьовър, веднага ще заплени вниманието ви.

 

Конструирана в постмодерен сдържан стил

 

който отразява начина на разказване на историята, тя е елегантно съчетание от стъкло, мед и бетон, в които обаче е втъкана много символика. На входа на музея е изписана с бял печат думата „полин“ на иврит и латински, а тялото на сградата е изсечено почти по цялата височина от 20 метра от две стени. „Пукнатината“ и вълнообразната повърхност на стените според Махламяки символизират Ям Суф, преминаването на евреи през разделящите се води на Червено море към Обетованата земя.

Самото местоположение на зданието също не е случайно и е част от разказа. Музеят е поместен в район, който е превърнат във варшавското гето от нацистите по време на Втората световна война. Постоянното изложбено пространство включва 43 000 кв. фута с мултимедийни дисплеи, включително реконструирани части от исторически еврейски синагоги, интерактивен 3D модел на Краков и еврейския квартал Казимирц и галерия на холокоста.

Самата постоянна експозиция заема две свързани помежду си нива. Осветеното пространство води до подземния етаж, където се намира сърцето на музея и откъдето започва нашето приключение. С всяка крачка надолу ни се предлага да потънем в далечната история. И тук спектакълът започва. Изложбата е организирана не само около колекциите, но също така сама насочва посетителите и разказва за събитията. Осем последователни галерии създават мултимедийна история, а на входа при желание можем да доплатим и за аудиогид, което горещо препоръчваме. Непознатият глас ще ни служи като верен пътеводител и ще подрежда богатството от нова информация.

Веднага разбираме, че онези, които са правели дизайна на музея, са целели посетителите не само да гледат и слушат, но и да вплетат мислите, асоциациите и въображението си в тази изложба. В резултат на това тя е

 

фестивал на мултимедийните решения

 

огледало както на съдържанието, така и на атмосферата и емоциите от онези времена. Сякаш сме във филм на живо, чиято сценография е толкова добра, че и ние собствено ставаме герои в него.

Едно докосване на екрана ни пренася в интериора на еврейски хан. Вървим по улицата, която наподобява предвоенно еврейско шосе и ушите ни биват погалени от мелодичния конски тропот. После музиката се трансформира в песента на равина в синагогата. Ето че влизаме и в самия еврейски молитвен дом, реконструиран в мащаб от почти 1: 1, а с един поглед нагоре ще обхванем красиви стенописи с 12 животни, отговарящи на зодиакалните знаци. Наблизо пък ще открием и сензорен панел, който ни позволява да опознаем Тората (вградена в Арон Кодеш, олтарния шкаф, използван за съхранение на Петокнижието)… Скоро ще можем отблизо да видим и огромни 3D модели на Краков и еврейския квартал във Варшава и ще разберем повече за ежедневния живот на евреите в предмодерните времена – за тяхното облекло, ритуали, празници, храна и традиции. Ще научим как индустриализацията постепенно променя всичко това и как се зараждат нови деноминации в религията им, паралелно с т.нар. Еврейско просвещение през 19-и век.

 

В кафене Ziemiańskа пък ще можем да седнем

 

на маса, на която някога полският поет от еврейски произход Юлиан Тувим пиел кафето си, ще можем да надникнем в страниците на стария вестник Kurier Warszawski и да погледнем стената, където са запазени цитати от артиста и неговите приятели. В централата на Съюза на писателите и журналистите послушаме (и потанцуваме) довоенно танго. Няколко крачки по-късно ще се намерим и в еврейско кино…

И всичко това само за да стигнем до онзи най-мрачен момент, който до този момент сме държали далеч от мислите си. Близо 4 часа сме изграждали живописна картина за еврейско-полската история от 11 век до този момент – за сътрудничество и конкуренция, съжителството и конфликта, раздялата и интеграцията и ето че сега предстои да бъде разрушена. Още преди да влезем в последната зона, посветена на холокоста, предусещаме трагедията по мрачните удари на танковете, които сриват Варшава със земята. Тук ще може да надникнете в дневниците на оцелелите от концентрационните лагери, да видим как събитията са били представяни в тогавашната преса и да разберем за индивидуалните трагедии на много отделни личности. Но и за тяхната сила.

Музеят действително потапя посетителите във всички аспекти от историята на евреите в Полша, от пристигането им в страната през Средновековието до техните преживявания в страната днес. Както споменахме още в началото обаче, основната теза е, че еврейско-полската връзка не е започнала с Варшавското гето и не завършва с Аушвиц. Затова накрая, вместо да се слага точка с кървавите събития около Втората световна война, се продължава с възстановяването на еврейската общност в Полша след този трагичен момент и нейният последвал разцвет. С устрем към бъдещето се уточнява, че точка всъщност няма, тъй като историята на евреите в Полша все още не е завършила и може би никога няма да завърши.

И тъй като след приключението ви тук несъмнено краката ви ще са натежали от умора, за финал можете да обогатите и кулинарната си култура, като се възнаградите с кашерна храна в кошер ресторанта и кафенето, позиционирани на изхода. Бон апети!

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.