Музей пази траурната каляска на Батенберг
3

Музей пази траурната каляска на Батенберг

Там е и детската шейничка на царя Симеон Сакскобургготски

Карета, изработена по специална поръчка на Народното събрание на някогашното Княжество България в Париж през далечната 1891-а и с която са били откарани до гроба тленните останки на княз Александър Батенберг, се пази в уникалния музей в Тракийския университет.

Това разказа дългогодишният му уредник, навършилият скоро почтените 82 години професор Илия Димитров-Ласкар. По ирония на съдбата точно с тази луксозна карета са били пренесени до гроба тленните останки на първия владетел от Третото царство, споделя Ласкар. Обгърнатото с легенди и доза мистицизъм возило е било заведено под №1 в инвентарната книга на музейната сбирка, създадена първоначално към Селскостопанската академия. Времето е изтрило подробностите около славното минало на първата каляска. Знае се, че почти веднага след 9 септември 1944-а била намерена в дъното на старите царски конюшни.

През 50-те години на миналия ХХ век я „зачислили” в Киноцентъра заедно с още няколко уникални за нашите географски ширини произведения на изкуството. Като колесницата от затворен тип, изработена в Лондон за цар Фердинанд, с която той отива на срещата си с австро-унгарския император Франц Йосиф през 1897-а. Заедно с нея било и ландото от типа „Ладия”, използвана при сватбата на Борис Трети и Джована Савойска (Мария Луиза), през 1930 г. Специално за амортисьорите на тази ладия австрийският майстор използвал черва от див бик, което правело возенето с нея изключително приятно, коментира проф. Ласкар, който и след пенсионирането си не спира да се тревожи за състоянието на колекцията. Професорът е родово свързан с коневъдството у нас, цялото му детство е преминало край конюшните, в родното му плевенско Ласкар, чието име е приел за свой артистичен псевдоним за стотиците маслени платна, изрисувани през годините.

„Тези ценности искат много грижи и най-важното любов и уважение към миналото“, настоява той и разказва как при посещението си в Стара Загора представители на турски ВУЗ останали изумени, че сбирката е университетска, а не държавна собственост. 568 експоната: каляски, седла, звънци, камшици, валтрапи (специални покривала за конете), мундщуци и хамути пристигнали от Киноцентъра през 1969 година и били заприходени от първия уредник на сбирката Тодор Дюлгеров. Сред особено ценните били две богато украсени седла, дарени на Батенберг от султан Абдул Хамид. През 1974 е пренесена в Стара Загора, където е открит някогашният Висш институт по зооинженерство и ветеринарна медицина (ВИЗВМ), първоначално е била на територията на институтската конна база в квартал Кольо Ганчев, а през 2010-а е настанена в специално изградени помещения в сградата на Ректората. Разлисти ли човек страниците на почетната книга, ще съзре думи на неподправена радост и гордост от видяното над подписите на трима президенти: Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев и на Симеон Сакскобургготски, който тридесетина минути опипвал възстановените в оригиналния им вид шейна и каляска, ползвани от невръстния Симеончо. На 6 юни 1996 година, при първото си завръщане в България, бъдещият министър-председател написал: "С радост виждам, че са съхранени спомени от общото ни минало!”.

Сред най-ценните за проф. Илия Димитров експонати са бойното и парадното седло на Фердинанд. Върху първото е седял той в Стара Загора при обявяването на Балканската война през 1912 г. Със следи от куршуми била пощенската карета, използвана от някогашния пръв пощальон Михаил Златаров. Тя трябвало да участва като реквизит в сериала легенда „На всеки километър“, но в последния момент режисьорът се отказал. Кой и кога се е возил в скъпо струващите карети (впрочем поне за две от тях има данни, че сумите са били специално гласувани от Народното събрание!) историята свенливо мълчи. В някои от мемоарите за онези далечни времена има доста красноречиви податки, че закритата каляска Фердинанд е използвал при срещите си с известни дами, привлекли окото му с красотата си. Дали сред тях е била своенравната Султана Рачо Петрова, трагично убитата певица Анна Симон или банкерската щерка Магда Фукс проф. Ласкар не се наема да гадае.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.