„Живей, докато си жив. Да живееш – това е големият тарикатлък, защото много легендарни фигури си отидоха“. Това е част от същността на чалга философията, пръкнала се със зората на промените у нас, с бясното първоначално натрупване и с опиянението на редовия българин от онова, което в представите му олицетворява свободата. Това е и една от запомнящите се реплики в документалния спектакъл „Попфолк хроники: Бели птици и куршуми“ - новото заглавие в афиша на Малък градски театър „Зад канала“.
„Живей, докато си жив. Да живееш – това е големият тарикатлък, защото много легендарни фигури си отидоха“. Това е част от същността на чалга философията, пръкнала се със зората на промените у нас, с бясното първоначално натрупване и с опиянението на редовия българин от онова, което в представите му олицетворява свободата. Това е и една от запомнящите се реплики в документалния спектакъл „Попфолк хроники: Бели птици и куршуми“ - новото заглавие в афиша на Малък градски театър „Зад канала“.
Автор и режисьор на постановката е гуруто на този тип театър у нас Неда Соколовска, която е създала тъканта на представлението от автентични изповеди на (и за) реално съществуващи или съществували хора: братята Васил и Георги Илиеви, певците Илиян Михов-Баровеца и Еми Стамболова са само няколко от назованите и разпознаваемите. Макар че тези свидетелства
навярно са пълни с градски легенди
за зараждането на мутрите в началото на прехода, за възхода на попфолка и пикантериите на нощния живот, ние ги приемаме за чиста монета. Защото знаем, че у нас в разпределянето на териториите в сенчестия бизнес и в „изкуството“ на новите силни често действителността надминава постигнатото с въображение. Понякога животът е по-изобретателен от изкуството и омесен в ръцете на смел драматург и режисьор като Соколовска, макар и брутален, може да вълнува (и шокира) не по-малко от изкуството. Да, несвършващият български преход е драматичен и колоритен като добре измислена пиеса. Пиеса, в която обаче сме принудени да живеем, и то – не добре...
Клубът на актьора „При жабите“ в МГТ „Зад канала“ посреща зрителите като истински фолкклуб с мазна чалга и гьобеци, а когато компанията на Главния в централното сепаре решава да почерпи цялото заведение, на всеки от публиката се поднася истинско уиски (или по желание кола). Актьорите Весела Бабинова, Христина Караиванова, Жени Александрова-Лечева, Таня Пашанкова, Владимир Зомбори (едно към едно с някой издигнал се в йерархията охранител), Емил Котев, Мак Маринов (сполучлив и като Васил, и като Георги Илиев), Симеон Бончев и Атанас Чопов пресъздават различни типажи от това (полу) подземно общество не само с типичната му лексика и паразитни думи, но дори и с диалектните особености на изговора. Ще чуете случки от фолклора му: например как Жоро Илиев и някакъв арабски шейх си мерили пачките – кой колко куфара от тях ще разпръсне върху музикантите. Или как чалгаджийка е пяла с пистолет, опрян в слепоочието, както и за пробито при подобни обстоятелства ухо... Ще видите „лунната походка“ на Майкъл Джексън в чалго-мутренски вариант, изрусени циганки, дарени с пари за силикон, и певачки с тяло смок. Ще видите в полумрака още страховитото плъзгане на дипломатически
куфарчета с милиони за наши момчета
по стъкления плот на дълга маса, побои в тъмницата на клуба, разпищолването на „назначените“ милионери по заведенията, не можещи да повярват в собствената си финансова мощ...
Сред най-силните сцени в спектакъла е своеобразният диспут между, да ги наречем, Черния и Белия дух (Жени Александрова и Мак Маринов), застанали един срещу друг в двата далечни края на дългата маса. Първият ще твърди, че това време е изпълнено все пак със специфичната романтика на усетените първи глътки свобода. Вторият – че няма такова понятие като „парите не миришат“, а специално по тези, за които става дума в представлението, има доста кръв...
Спектакълът на Неда Соколовска не е реверанс към вкуса на „простолюдието“, а дискусионен политически театър – жилав и жизнен. И той те блъска силно, защото те засяга лично: понеже дори да не сме в чалгата, нали сме в България...
Монитор
