М ръсният въздух убива между 14 000 и 19 000 българи у нас всяка година. Това означава, че всеки месец над 1000 души у нас стават жертва на тази опасност. Това показват официалните данни на СЗО и няколко големи проучвания, правени по тази тема. Според по-консервативните проучвания между 14-15 хиляди души са жертвите на въздушното замърсяване на годишна база.
Мръсният въздух убива между 14 000 и 19 000 българи у нас всяка година. Това означава, че всеки месец над 1000 души у нас стават жертва на тази опасност. Това показват официалните данни на СЗО и няколко големи проучвания, правени по тази тема. Според по-консервативните проучвания между 14-15 хиляди души са жертвите на въздушното замърсяване на годишна база.
Реалистичните данни от проучвания обаче показват, че те са към 18-19 хил., обясни председателят на управителния съвет на сдружение "Въздух и здраве" и депутат от ПГ на „Демократична България“ пулмологът д-р Александър Симидчиев.
Вредата от въздушното замърсяване върху здравето на хората се изследва със специална методология, както се доказва ефектът от тютюнопушенето и повишената скорост при пътнотранспортните произшествия - поставят се при равни условия група хора, която живее при ниско замърсяване, и втора група, живееща при високо замърсяване. Международните изследвания по темата показват категорично, че всеки милиграм на кубически метър замърсяване, който е в повече, увеличава риска от смърт с един процент.
„Когато има нива над приетите от СЗО норми с 2-3 микрограма, има 3% допълнително смъртност, която е на базата на въздушното замърсяване. Това е доказано многократно с епидемиологични проучвания. Тоест, макар на човек да не му е поставена диагноза умрял от въздушно замърсяване, знаем, че те са чувствителни на замърсяване и се покачват при високи нива на замърсяване. Затова, ако са превишени нивата на мръсния въздух, можем да изчислим процента на тези заболявания, които са допринесли за увеличаване на смъртността и съответно можем да кажем, че миналата година у нас поне 14 000 души са починали от въздушно замърсяване“, поясни още пулмологът. Според данните и анализите около 100 000 души у нас се разболяват вследствие на преминаването на нормите за замърсяването на въздуха.
Концентрацията на фините прахови частици (ФПЧ10) във въздуха
над големите градове е 2-3 пъти по-висока в новогодишната нощ в сравнение с вечерните часове на 31 декември 2021 г. и сутринта на 1 януари 2022 г., пък показа анализът на МОСВ по данните от станциите на Изпълнителната агенция по околната среда в страната.
„Категорично в големите градове със или без общинска заря има сериозно покачване на концентрацията на фините прахови частици в атмосферния въздух след полунощ. И фактът, че фойерверките замърсяват въздуха, е безспорен“, каза тогава министърът на околната среда и водите Борислав Сандов.
Според СЗО ниското качество на въздуха струва 29,5% от БВП на страната поради намалена производителност и разходи за здравеопазване.
Много е вероятно на страната да бъдат наложени големи глоби, след като Европейската комисия предяви иск пред Съда на ЕС срещу България заради мръсния въздух.
„България
ще бъде осъдена за втори път от съда в Люксембург заради мръсния въздух.
Санкциите ще бъдат от 10 до 20 млн. лева годишно“, съобщи екоминистърът Борислав Сандов на 6 януари в Русе, цитиран от БГНЕС.
Според наредбата средноденонощната норма за фини прахови частици под 10 микрона (ФПЧ10) е 50 µg/m3, която не трябва да бъде превишавана повече от 35 пъти годишно. От Изпълнителната агенция по околна среда не са регистрирали през миналата година превишения на средногодишната норма. На годишна база не са регистрирани такива и на фини прахови частици под 2,5 микрона.
Най-високото превишаване на средноденонощната норма на ФПЧ10 през 2021 година е засечено на 22 януари 2021г. от автоматична измервателна станция в София - Надежда – 159,24 µg/m3, което е три пъти над нормата. При останалите станции засечените превишени стойности са под 100 µg/m3. В Хиподрума – 95,83µg/m3 на 22.02. 2021 г., ИАОС/ Павлово - 93.37 µg/m3 на 09.12.2021 г., Копитото - 63.93 µg/m3 на 23.06 .2021 г.; Младост – 63,42 µg/m3 на 03.11.2021, и Дружба – 54.3 µg/m3 на 22.11 2021.
А иначе след София най-високото превишаване на средноденонощната норма на ФПЧ10 през 2021 година е засечено в Пловдив от измервателната станция в кв. Тракия- 149,19 µg/m3 23.01.2021.
Това също е близо три пъти над нормата.
Уредите в квартал Каменица са измерили най-високи стойности на 23.01.2021 януари - 124,00 µg/m3.
В Русе в измервателната станция са засекли най-високо превишаване на 21.02.2021 година – 121.95µg/m3. Това е 2,5 пъти над нормата. Варна - 110,98µg/m3 на 25 февруари, Бургас - 87,26 µg/m3 22.01.2021.
От Изпълнителната агенция по околна среда обясниха още, че причини за превишаването на нормите за замърсяването на атмосферния въздух с фини прахови частици има сезонен характер.
„През отоплителния сезон рязко се повишават нивата на фини прахови частици и често превишават средноденонощната норма. Една от причините за високите нива на ФПЧ10 през зимата са емисиите от изгаряне на твърди горива в домакинствата. В резултат на неблагоприятни метеорологични условия (температурна инверсия, безветрие, мъгла) емитираните при изгарянето замърсители се задържат и натрупват в приземния слой на атмосферния въздух и могат да доведат до превишаване на нормите. Една от основните причини за превишенията на нормите на азотен диоксид е автомобилният транспорт“, обясниха още от ведомството.
Монитор
