В ина ментета сриват авторитета на българската напитка. Полша и Русия драстично намаляват поръчките за наше вино. Причината е, че няма нищо общо с качеството, което познават.
Вина ментета сриват авторитета на българската напитка. Полша и Русия драстично намаляват поръчките за наше вино. Причината е, че няма нищо общо с качеството, което познават.
Това, което масово се продава на техните пазари, са киселаши или оцветена подсладена вода в червено. На тези ментета се слагат познатите от соца етикети, свързани с меча кръв или името на българската столица. Това разказаха пред „Телеграф” собственици на бутикови винарски изби. Николай Йорданов, мениджър-продажби и член на УС на Националната асоциация на търговците на вино, коментира:
„Има неща, които пречат на пазара от времето на социализма. В момента не винаги зад производителите на вино стои само чист бизнес. Това са фирми, които не се издържат с винопроизводство и търговия. Те могат да излеят финансови средства на пазара и така го деформират. От това страдат производителите с чист и ясен бизнес. Повечето от тези изби печелят масово златни медали на световни изложения.”
Чувствителен спад
Докладът на Министерството на земеделието, храните и горите само потвърждава информацията, която идва от бранша. По окончателни данни на НСИ през 2018 г. износът на вино възлиза на 27 015 хил. литра – с 14% по-малко спрямо предходната година, като количествата, насочени за ЕС, намаляват с 8,5%, а тези за трети страни - с близо 37,7%. В стойностно изражение експортът се понижава малко по-слабо – с 9,0%, до 32 214 хил. евро, поради увеличение на средната износна цена с 5,3%, до 1,19 евро/литър. Главният контрагент е Полша от ЕС, въпреки че още през 2017 г. изпращанията за там са започнали да се свиват с 14%. Докладът сочи, че има чувствителен спад на количествата, реализирани във водещи пазари като Русия (с 50,4%), Китай (с 58,0%), САЩ (с 16,1%) и др. Този срив е само частично компенсиран от деветкратен ръст на износа за Кот д’Ивоар и осъществен експорт за Нигерия (при липса на такъв през 2017 г.).
Скандинавието
Прочитът на цифрите за хората от бранша е повече от категоричен. За посочените страни износът изисква да има огромни обеми, какъвто малките бутикови изби е трудно да осъществят.
Ясно е кои са доставчиците и какво е качеството. Според Йорданов темата за продажбата на българското вино в Скандинавието е почти със същия прочит като бившите ни пазари от преди 1989 г. Благой Русев, собственик на биоизба в района на Мелник, припомни манталитета на скандинавските пазари и защо малките изби, с много малки изключения, не продават там. Като цяло държавите държат монопола на алкохола. При преговори те директно заявяват - „имаме нужда от евтино вино, което товарим с високи цени”. Ние не можем да спрем битовия алкохолизъм, но пък с печалбата финансираме социални дейности.
Дионисий
Всеки българин може да изживее лек шок, когато в Западна Европа му зададат въпроса: „Ама вие в България произвеждате ли въобще вино?” И това на фона на стотиците нови шата из цялата страна. Те правят елитно вино в последните петнайсетина години. За жалост този факт е известен предимно в България, а за масовия потребител по света е абсолютно неизвестен. Никой освен нас, българите, и топпознавачите по света не знае, че Дионисий е роден тук. И че сме една от най-старите страни на планетата, които произвеждат вино от незапомнени времена.
Злато и милиардери
Другата непозната страна на българското винопроизводство е повече от впечатляваща. Стотици златни и сребърни отличия на международни изложения и слепи дегустации. Ресторанти със звезди „Мишлен” предлагат във винената си листа от нашите бутилки. Благой Русев сподели, че от избата му в Мелник сомелиер в ресторант в Лондон с една звезда „Мишлен” е предлагал за 35 паунда бутилката. Но не само от нашата изба, ресторантите „Мишлен” са включили вина от различни български изби, увери той.
Защо
Така авторитетът на българската бутилка има две лица. Едното е боклук, за който знае масовият потребител. Другото е супервисокото качество за аристокрацията. Но то се пласира като между съзаклятници, членове на тайни общества.
Абсурд
Какви са причините за този абсурд? На първо място повечето от собствениците на малки бутикови изби са хора, за които този бизнес е като венец на кариерата им. Мнозина от тях са с трудов стаж в сферата на международната търговия или дипломацията. Те имат своите контакти и влияние от миналото. Средствата, които са акумулирали, ги влагат във винопроизводство и изнасят ограничени количества на посветени клиенти. Качеството на напитките им е повече от завидно.
Парижанин
Наскоро в Сандански се премести да живее парижанин хедонист.
Един от решаващите мотиви да напусне Франция беше, че в България все още можеш да пиеш елитно вино на приемливи за западняка цени. И да се радваш на изкуство, каквото трудно можеш да срещнеш вече на няколко часа часа път по на запад. Той привлече още няколко свои сънародници и британци да сменят местожителството си с българско. Членовете на групичката са любими клиенти на скъпарските винени изби и ресторанти в България.
Държавата
И тъй като те са относително заможни за стандарта на България, са свикнали да се справят сами с рекламата си. Повечето от тях сами си плащат рекламните щандове по световни изложения. Така те постигат някаква малка популярност, но не и като цяло авторитета на българските вина. Държавата явно няма нищо против тази бизнес самостоятелност. Засега нищо съществено не е направила, за да популяризира като цяло бранда българско вино.
Грузия
Трябва да се отиде на изложение, за да се види как изглеждат щандовете на французи, италианци, испанци, разказва Благой Русев. Но ще кажете - те са богати страни. Да, но тогава трябва да видите щандовете на Грузия, Македония, Молдова. Нямат нищо общо с нашите, които по правило са невзрачни. Личи си, че държавата има отношение към това, което излага бизнесът. В Испания, Франция, Румъния, Гърция и всички останали страни винопроизводството е въпрос на национална политика. Резултатите са видни. Французите и датчаните не са виновни, че не знаят за Дионисий. Грижата да стигнем до потребителите е изцяло наша, на българите, каза Русев.
Европа
Европейският съюз заделя достатъчно средства за промотиране на европейски продукти. Те са за цялата сфера на хранителната индустрия. Включително и вино. Политиката на общността е да се помага на бизнеса в намиране на нови пазари, както и в спечелването им с необходимата реклама. Предишният комисар по земеделие Фил Хоган беше ярък пример в това отношение. Какво пречи на България да помогне на собствения си бизнес да излезе на сцената? Нали става дума за българи!
Монитор
