Мотиката не пита кой копае с нея

Мотиката не пита кой копае с нея

Още в зората на прехода, след като на бърза ръка се превърнахме от износител във вносител на земеделска продукция се започнаха споровете кой може да купува нивите ни. Не след дълго те почти напълно запустяха, но дискусията продължава с променлива сила и сега. Най-често тя се изостряше, естествено, преди избори.

Така се стигна и до забраната чужди граждани да я притежават, но бе оставена вратичка за фирмите и тя бе използвана успешно. Десетки хиляди декари земя станаха собственост на дружества основно от страни, които все още чакат на опашката за Евросъюза. От догодина вече всички обикновени грагждани с европаспорт ще могат да купуват и притежават земя у нас и в това няма да има нищо лошо. Напротив! Мотиката не пита кой копае с нея. Важното е земята да се обработва и да дава реколта. Да не забравяме - въпреки 10-годишното ни членство в Общността все още у нас има немалко необработваема земя и на нея добре биха й дошли нови стопани, имащи мерак да работят. И у нас има фермери, но броят им не е достатъчен. Пък и нашенските по-едри земеделци основно предпочитат да отглеждат жито, ечемик, рапица и донякъде царевица и лавандула, където могат да се използват машини. За всичко останало, изискващо повече ръчен труд няма мераклии. За това в родните магазини поне 80% от плодовете и зеленчуците са дошли от други страни. За упадъка на земеделието ни вина има и раболепието, проявено от политиците ни по време на преговорите за влизане в Евросъюза. То доведе до по-ниски субсидии от Брюксел за нашите фермери и по-дребните от тях предпочетоха да отидат на гурбет в по-богатите страни, вместо да се чудят как да оцеляват у нас.

С предстоящото излизане на Великобритания от ЕС става ясно, че няма да можем да очакваме увеличаване на субсидиите за селското ни стопанство. За това прииждането на хора от други страни Общността готови да работят земя у нас е шанс за българското земеделие, а не заплаха, каквито заклинания слушаме, с повод и без повод, вече от три десетилетия.

Не бива да забравяме, че отварянето на пазара ни на земеделска земя за останалите европейци ще вдигне първоначално поне малко цените. И обеднелите притежатели на по някой декар нива, останал им в наследство ще могат да вземат някой лев повече. Чужденците купили земеделска земя у нас може и да ни научат как тя се използва ефективно и да възродят промишленото отглеждане на плодове и зеленчуци, а защо не и да помогнат за възстановяването на изпадналото в колапс родно животновъдство. Така се увеличават и шансовете да си правим шопска салата с нашенски домати, краставици, чушки и сирене от българско мляко, а не от вносно, докарано с цистерни от стотици километри и без палма, разбира се.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.