Поредното издание на един от най-посещаваните театрални фестивали на открито – „София Моно“, пусна финалната си завеса само преди дни. Между утвърдените имена на Мариус Куркунски, Иван Юрукова и Виктор Калев тази година блесна едно ново, предизвикало такова любопитство, че получи честта да закрие форума и то пред препълнените редове със столове в парка на Военната академия в столицата. Името на Васил Дуев в моноспектакъла „Всичко на масата“ по пънкара с перо Чарлз Буковски.

На 28 години, възпитаникът на проф. Маргарита Младенова вече може да се похвали, че е пълнил афиша на театър Сфумато не само с актьорските си превъплъщения, но и с режисьорските си опити, с които ще напвлезе и на сцената на „199“. Голямата лъжица, която е лапнал с образа на младия Буковски – Хенри Чинарски в последните две години му носи номинация за Икар през 2017 за главна мъжка роля, награди за най-добър спектакъл от Balkan Teathre Tirana Fest в Албания и Monoact в Печ, Косово, приз за сценичен експеримент и иновация на Интернационалния фестивал "Актьорът на Европа" в Ресен, Македония, и покани за форуми в Русия, Монголия, Турция и Сърбия.

С блеснал до полуда поглед и глас нерядко извисяващ се във фалцет на превъзбуда Васил облада сцената във Военната академия в продължение на час и половина и обязди образа на непокорния Чинарски с лекотата на сценичен доайен. Психологическите крайности, с които автора винаги умело е жонглирал, бяха пресъздадени органично от младата надежда на родния театър. „Да, по някакъв начин трябва да си луд. Трябва да се поддържа тази крайност, което е доста изморително за нервите. Играещият човек –

 

хомо луденс, трябва да държи детето си

 

А детето е точно такова, по някакъв начин се доближава до лудия човек, защото нарушава норми, не се съобразява с тях, създава си свои“, сподели Дуев в деня след представлението.

И той, като повечето си връстници признава, че е хванал именно книгите на Буковски като тинейджър, време в което крайностите са част от порастването. И докато прословутата директност на автора е оставил за себе си в миналото, то чувствителността е това, което и до днес го свързва с американския писател, любител на обществените низини. А порокът на „Проклетата гениалност“ както Хемингуей нарича писателя, който е взел за себе си е писането. „С жените мисля да поуспокоят нещата. С пиенето всеки си има периоди на залитане. Случвало ми се е, но там човек си губи съсредоточеността и центъра и когато престъпиш някаква граница то те вади от посоката, а това не е хубаво и не си достатъчно креативен. При Буковски не е така, тази работа доста му припечелва и му е акумулатор, но за мен лично това не ми помага, а ме разсейва“, смело споделя Васил.

Поканата да направи моноспектакъла идва от режисьорката Ана Батева, с която „се опитаме да разберем какъв е нашия прочит на младия Буковски“. Признава, че в началото не е липсвала прилична доза притеснение как ще се справи сам на сцената, но когато започват да разглеждат пиесата на отделни сцени установяват, че единствено дългия пасаж, в който героя разисква възгледите си за живота, биха нарекли монолог. Васил иска хората, които гледат неговата „Всичко на масата“ да помислят върху две неща – възпитанието на децата и отстояването на бунтарския дух. „Това детство без детство на героя, изначалното обръгване и цинизъм може да ни предостави изводи как да се държим с децата си. Независимият му дух, който отстоява въпреки всички, без значение кой го харесва“, разказва вдъхновено тъмнокосия вдъхновител на Мелпомена.

Именно „Всичко на масата“ отвежда Дуев в почти всяка балканска страна, където взима награда след награда. Но не статуетките са най-ценното, което носи в куфара си на връщане. „Опознаваш страни като Косово, където очакваш, че ще завариш едно окаяно положение след всичко, което се случи там. Всъщност намираш доста здраво развиващо се място, което едва ли не е надминало България. Виждаш различния театър как се разбира, какви са търсенията, срещаш се творци от твоето поколение и не само. Това е хубавото.  Виждаш как представите ти за изкуството се променят и разширяват. Трябва да се ходиш и видиш с очите си. Има изкуство!“, носи оптимизъм младостта му. Един от най-ярките му спомени обаче е от Албания и по-точно от фестивала в Тирана, където получава и голямата награда за спектакъла си. Всяка вечер е била отредена за цялостно представяне на една държава – не само с театъра, но и с музиката, кухнята и културата й. „Едни хора се виха... Беше празник за артиста и даже човекът, който го организираше каза:

 

Искам артиста да се чувства като бог!

 

След толкова много призове няма как Дуев да не стъпва още по-уверено на сцената и да си позволява да развръзва вътрешните си бесове във всеки следващ образ, който прави. Признава обаче, че с Ана Батева всеки път „работим да не свикнем с представлението“. Всеки път сменят по нещо и така вече 43 представления. Съвсем скоро чака да отбележи юбилея на „Всичко на масата“.

Още нещо го свързва, макар и не пряко с Хенри Чинарски – той е талантливата, артистична „издънка“ на семейството. Като млад баща му е имал залитания, като е снимал документални филми като асистент режисьор и съсценарист, но след като се появява сестра му, а после и той „трябва да се яде“ и родителят се отказва от тези си занимания. В началото огъня на любовта към актьорството се запалва от старите филми, на които Васко е фен. Възпитал се е с Уди Алън и съзнателно или не е привзел един негов прийом в работата си. Дори когато режисира в театъра, Дуев винаги оставя по една малка роличка за себе си. В най-новата си постановка „Кроасан“, чиято премиера ще е на 29 септември в театър „199“ по пиесата на Мартин Колев, Васил отново сяда в режисьорския стол, но не забравя да задели не един, а цели два образа за себе си. „Ще е интересно, такова нещо не е правено“, заканва се таланта и кани всички на есен в театралния салон.

Истинската страст по сценичния прах обаче запалва първият му учител „един от най-добрите първи учители, които са важни за театъра – Петър Върбанов от театрална студия „Игра“ при културен дом „Средец“. „Той е успял много хора да инфектира и да им даде здрава конска инжекция на вдъхновение и вяра, че

 

на сцена трябва да се излиза сякаш утре ще умреш

 

Имам много учители, но мисля, че е важен най-вече първия. Бил съм в класа на проф. Маргарита Младенова и Иван Добчев, които значително са оказали влияние върху мен, но всеки един режисьор и колега, с когото работя го считам за учител“, доверява актьора.

С този плам, с които играе на сцена, влага и зад кулисите при всеки нов проект. Така, откакто е влязъл в НАТФИЗ преди 10 години, не му липсват нито превъплъщения на сцена, нито като режисьор. Респективно – 28-годишният талант е пълното доказателство, че можеш да се издържаш от изкуство, дори да се налага да правиш компромиси понякога. Било то обещан по-голям, а отпуснат минимален бюджет, било то актьорски решения, различни от неговите виждания. „Важното е да не прекаляваш с компромисите, за да не изгубиш себе си. В крайна сметка това е диалог, а диалогът не може без отстъпки и разбирателство“, гледа глобално на картинката той. Тази приятна шизофрения, която е овладял между ролите и държането на режисьорската палка е неговата формула, от която не възнамерява да се отказва. „Така е от 10-тина години вече, и няма от какво да се оплаквам“, казва Васко. С телевизията и киното съвсем не стоят по същия начин нещата. Те остават неизследвана територия за него към момента, но напълно по волята му, защото много рядко ходи по кастинги. Може би в един момент в бъдеще и това ще привлече неудържимо вниманието му, но днес театралните ангажименти са му достатъчно много. Толкова, че като го попитахме коя е мечтаната му роля се оказа, че вече я е изиграл. „За тези години са ми се случили доста приятни роли. Даже смятам, че съм играл една от най-яките, въобще съществуващи. И за щастие тя е написана от български автор - от Емилиян Станев – Антихриста. Случи ми се в Пловдив. Познавайки световната драматургия, параболата на този герой беше такава, която може би само Фауст на Гьоте има. Малко хора са играли и Хенри Чинарски... Дори да ти дадат роля на автор, който никога не си чувал

 

ти трябва да я издигнеш до Дон Жуан

 

за да е значим този герои, а да не е просто някой си Антоан, който нищо не говори“, категоричен е Дуев, който не мечтае за конкретни персонажи а за повече плътни мигове на сцена, „в които да усещаш, че даваш спокойствие на хората, щастие, момент на освобождение от нерви и ежедневие“.

.

 

 

По темата: Васил Дуев
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Предложение за брак беляза премиерата на „Завръщане“ в Лондон

На романтично предложение за брак станаха свидетели българските зрители, които се стекоха на прожекциите на „Завръщане“ в Лондон през уикенда. Над 1200 любители на родното кино изгледаха четвъртия филм на Ники Илиев в английската столица.