0

М ечтата на всички владетели от Първото и Второто българско царство – да завладеят Солун, все пак в един момент изглежда е станала реалност. Това заяви на пресконференция историкът проф. Николай Овчаров, позовавайки се на първите важни открития за новия археологически сезон в Перперикон.

Мечтата на всички владетели от Първото и Второто българско царство – да завладеят Солун, все пак в един момент изглежда е станала реалност. Това заяви на пресконференция историкът проф. Николай Овчаров, позовавайки се на първите важни открития за новия археологически сезон в Перперикон.

Сред тях е много рядка бронзова монета със сребърно покритие от времето на цар Иван Асен ІІ, на която той е изобразен коронясван от свети Димитър – покровителя на град Солун. На друга подобна монета пък самият Иван Асен на свой ред коронясва сина на император Теодор Комнин – Мануил. Вероятно средновековният български монарх, след успеха в битката при Клокотница (1230), при която Комнин е пленен от българите, е направил Солун свое васално владение и е

поставил Мануил да управлява там от негово име

разтълкува информацията от монетите Овчаров.

Монетите на цар Иван Асен II са много редки и са първото документирано монетосечене на български владетел, обясни историкът. Досега у нас са намерени 27 или 28 такива. В края на ХІІ и началото на ХІІІ век Перперикон е бил арена на сблъсъка между възродилото се българско царство и Византия, преминавал е ту в едните, ту в другите ръце и артефактите оттам внасят важен щрих в историята на средновековната българска държава, смята професорът, който с екип от 80 души ще продължи разкопките в скалния град до 15 септември.

Сред близо 150-те други находки от археологическия сезон в Родопите, за месец работа на терен дотук, са и 3 кръста от периода Х-ХІІІ век. Единият е с изображение на евангелиста Йоан, другият – на разпнатия Христос, третият е с ажурна украса. Подобен кръст има и в Лувъра, но от сребро, а нашият е бронзов, уточни Овчаров.

В Перперикон сега се копае главно в южното предградие, което е много добре застроено. Там е и разкритата през 2016 г. голяма късноантична базилика (V-VІ век), доказваща, че градът е бил голям християнски епископски център. От нея са запазени

множество каменни блокове, колони, капители

които ще си отидат по местата и тя ще бъде възстановена до височина около 2,5 м, обеща Николай Овчаров. Ще бъде приложен изцяло методът на анестилоза (използване на автентичните материали от епохата). Зоните на проучване ще се разширят и към северните квартали. Миналата година археолозите достигнаха „квартала на бедните“ от най-късния период на града (ХІV век), където са направени землянки за живеене в руините на по-старите сгради, припомни Овчаров.

Продължават разкопките и в Мисионис край Търговище, където д-р Ангел Конаклиев преди броени дни се натъкна на 1,5 м градеж – част от храм в цитаделата на града, който още не е датиран точно, но се предполага, че е от времето на Първата българска държава. Приключи за този сезон работата в Свищовската крепост, за която се смята, че в продължение на една зима е била резиденция на влашкия воевода Влад Цепеш, известен като граф Дракула. След падането на България под ударите на османските турци именно Влашкото воеводство продължава традициите на българското царство и борбата с нашествениците.