Барневернет. Това са норвежките служби за защита на децата. Кошмарът за родителите. Питаме се мит или реалност е всичко, изписано за тях. Възможно ли е това в една страна, в която децата са държавен приоритет, където според изследванията е най-щастливата нация в света и раят по отношение на жизнения стандарт.

Наистина ли там социалните служби просто идват и ти отнемат децата - само заради съмнения и без доказателства? Отдавна се пише и говори за този проблем. Изпитаха го на гърба си и наши сънародници. Сигурно обаче само родителите знаят истината.

Основният въпрос за нас обаче е дали може да се внесе тази практика и в България? За това се заговори в обществото ни от известно време. Червената лампичка света още след представянето на новата Национална стратегия за детето. Реагираха не само родители, но и от синода. Документът предизвика бурни реакции, но като че ли още не можем да разберем къде е заровено кучето. Позволява ли този документ наистина държавата да изземе функциите на родителите, които са решили по какъв начин да възпитат своето собствено дете? Ще бъде ли взето то от служители само защото сме му ударили шамар? И по този въпрос се вдигна шум, защото в 21-ви век тепърва разсъждаваме дали физическото насилие е възпитателна мярка. В същото време психолози пък изразиха задоволство, че за първи път детето е поставено в центъра. Според тях като никога досега се акцентирало на самотата на подрастващите и на тези, които са в конфликт със закона.

Монетата винаги има две страни, затова трябва да анализираме проблема внимателно. Но щом тази стратегия предизвика такъв отпор, явно трябва да бъде преработена. И то за доброто на децата ни. Защото вече се чуват гласове, че от известно време у нас има тенденция за опити да се насаждат чужди модели. Доколко са опасни, всеки сам преценява. Защото е факт, че 23% от жертвите на трафик на хора са деца. Друга статистика пък наскоро показа, че 7 от 10 деца са преживели насилие вкъщи. Стряскащо е и че 25% от родителите одобряват шамарите като начин на възпитание. Така че сме длъжни да защитим нашите деца, защото съвсем не е клише, че са богатството на всяка страна и нейното бъдеще. Особено пък за такава като България, която е в демографски срив. Но да отнемеш дете от родителите му, защото са му извадили зъб вкъщи и го е заболяло от това, е прекалено. Как тогава ще го заведеш на лекар, където лекарят също може да му причини болка дори при имунизация? И в какви случаи учителите трябва да сигнализират на социалните служби? Все въпроси с неизвестни, нали!

Затова е добре тази стратегия да бъде преработена и да се намерят отговорите. Да бъдем спокойни за децата си. Никой няма нужда служителите да действат само на база съмнения, без доказателства.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

В кривото огледало на Прокопиев правилни са само тези, които не му пречат да краде чуждите пари

Априори виновни

В кривото огледало на Прокопиев правилни са само тези, които не му пречат да краде чуждите пари

Помните ли онази детска песничка за балона и надуването му с въздух под налягане? Е, всички знаем края й. А тези дни го видяхме и нагледно, когато един прокурор в една тъмна стаичка заличи с един размах на писалчицата си марката на най-тиражния вестник в страната - „Телеграф“.

 

Местни избори 2019-опасности и проблеми

По-късно тази година, на 27 октомври и 3 ноември, ще се произведат местни избори в цялата страна. Те са почти толкова важни, колкото и парламентарните. Даже за много хора в по-малките населени места това всъщност са най-важните избори. Защото качеството на техния живот непосредствено зависи от действията и бездействията на местните власти. Но какво всъщност ще избираме на тези две дати?

Дране като за нашето море

Туризмът у нас бележел ръст. Така поне казват от ресорното министерство. И благодарение на него в хазната влезли милиарди. Усетихме ги, ама не баш. Може би чужденците го усещат. Ръстът, не милиардите. Защото в моя джоб нищо не влезе.