Средновековен бронзов кръст реликварий и изключително рядка златно-сребърна византийска монета са сред най-интересните открития на археологическия сезон в Перперикон, който започна на 24 юни и ще продължи до 10 септември.

Те бяха показани на пресконференция от проф. Николай Овчаров, чийто екип в момента работи в сектора северно от Голямата базилика в каменния град. 35-метровата раннохристиянска църква се е използвала като култова сграда от V-VІ до ХІV век с множество преустройства, ето защо находките в нейния периметър датират от различни периоди, подчерта историкът.

Двустранният кръст реликварий за съхраняване на мощи е бил

абсолютно затворен при намирането му

ето защо се е наложило нитчето, което държи частите му, да бъде срязано, обясни Овчаров. Това е едва четвъртият цялостно запазен със съдържанието си образец от над 30 подобни артефакти от региона. Във вътрешната кухина на един от досегашните е имало парченце дърво, явно смятано от някогашните хора за частица от кръста Христов. Той е подарен на църквата „Успение Богородично“ на отец Боян Саръев в Кърджали, според когото вършел чудеса, разказа археологът. Останалите два съдържали елементи от кост. В сегашния има някакъв кафеникав прах (навярно мощи на неидентифициран светец) с парченца от текстил или разложена кост, на които тепърва предстои органичен анализ.

Външната украса на реликвария е в изключително експресивен стил, с врязани изображения – на Исус Христос с дълга дреха, изправен на кръста, от едната страна и с молещата се Богородица с вдигнати ръце от другата. Подобни кръстове се наричат още „палестински“ и насочват към художествените традиции от Светите земи. Тази иконография се е запазила докъм ХІІ век, така че находката може да се датира от Х-ХІІ век, смята Николай Овчаров.

Златно-сребърната монета е от ХІ век и свидетелства за пика на икономическата криза във Византия при император Алексей І Комнин. През 1071 г. неговите войски са разгромени от селджукските турци в битката при Манцикерт (Армения) и той губи почти всичките си владения в Мала Азия. Следва финансов колапс, при който златните монети (хистаминони) се обезценяват, като златното им съдържание

от 22 карата пада до 5-6 карата

а всичко останало е сребро или сребърна сплав. Именно такава е новооткритата монета, от едната страна на която св. Димитър коронясва Алексей І, а от другата е изобразен Христос. Монетата е ценна не само като нумизматична стойност, но и като източник на значима историческа информация. Тя се датира от последните години преди реформата от 1092-ра, когато императорът успява да стабилизира икономиката и въвежда нова монетна единица – перпера, вече със златно съдържание 21-22 карата. Според проф. Николай Овчаров и повечето учени медиевисти златото за тази стабилизация е черпено от най-големите средновековни златни рудници в региона, намиращи се на няколко километра от Перперикон. Част от техните галерии още са проходими и понякога там и до днес се намират златни люспици, а преди 3 години излиза и слитък самородно злато, разкри Овчаров.

В момента туристическият поток в Перперикон е огромен въпреки жегите, а модерният посетителски център в комплекса до края на годината ще бъде готов, увери той.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Живко Седларски вае скулптури с дъх на шампанско

След изящните метални рокли от арматурно желязо, за които „Монитор“ вече писа, работещият във Франция български скулптор Живко Седларски създаде и серия, вдъхновена от най-френската напитка – шампанското.

Наш режисьорски тандем с приз Arte CineLink в Сараево

В своя пълнометражен игрален дебют „Котка в стената“ българските режисьорки Мина Милева и Весела Казакова изследват трудното съжителство между имигранти и местни в един модерен блок в Лондон. Базираните в английската столица българки са и авторки на сценария, разказващ истинска история за това как една изоставена котка, ударена в стената, променя общността и живота на отделните съседи, като филмът засяга и актуални теми като имиграция, ксенофобия, Брекзит.