0

З дравейте българи,
I’m Конан Дъфи и съм also българин, макар и имигрирал от Великобритания. Мисля, че вече съм го споменавал, но все пак да отбележа, че събирам печати от 100-те национални туристически обекта и по този начин опознавам новата ми magnificent родина. Миналият уикенд отново реших да избягам от София, като Борис Джонсън от съвместна пресконференция с премиера на Люкесмбург. За разлика от него, обаче аз не се уплаших от протестите край мен, а просто исках да си направя one-day trip.

Здравейте българи,
I’m Конан Дъфи и съм also българин, макар и имигрирал от Великобритания. Мисля, че вече съм го споменавал, но все пак да отбележа, че събирам печати от 100-те национални туристически обекта и по този начин опознавам новата ми magnificent родина. Миналият уикенд отново реших да избягам от София, като Борис Джонсън от съвместна пресконференция с премиера на Люкесмбург. За разлика от него, обаче аз не се уплаших от протестите край мен, а просто исках да си направя one-day trip.

И като типичен българин поех на запад. В конкретния случай към Радомир. Бях си поставил амбициозната програма за един ден да посетя три интересни places. И отново като типичен българин реших да cheat-на системата и да взема печат номер 58 (Национален исторически музей) от неговия филиал в Земенския манастир. Преди това, обаче реших да посетя прословутия Радомирски водопад – Бучалото. А за финал мащабната ми експедиция в радомирско предвиждаше язовир Пчелина.
Well, да караме по ред. Първо пристигнах в Радомир. Бях прочел interesting stories, че това е единственият водопад, който се намира в рамките на град и е висок 10-ина метра. Намерихме паркчето с водопада, но не и самия водопад. Сериозно mate, нито една bloody капка не се стичаше от водопада, а отдолу имаше кална локва! Наистина бях предупреден, че през лятото водопада изсъхва, but come on! На ул. Народно хоро в Овча купел, се образува по-голям водопад, когато завали дъжд.


Whatever, градинката с пейките беше приятна имаше дори кът за отдих с детска площадка и за щастие на всички посетители люлките бяха счупени, а пързалката орязана. Така ставаше невъзможно спокойствието на почиващите да бъде нарушено от noisy деца. Истинското разочарование, обаче Радомир ми нанесе по друг повод. Бях чувал, че тук е световната столица на бозата. Also, знам от нецензурните коментари на съседите пред входа, че бозата е магически местен елексир, който се отразява благотворно върху някои отличителни женски органи. Бавна и продължителна обиколка по улиците на Радомир на полусъединител с колата и щателно оглеждане на минувачките по никакъв начин не ми даде повод да повярвам, че в този град системно се злоупотребява с боза. Well, видях няколко дами, които изглеждаха, че като малки са паднали в казана с бозата (като онзи mate от анимационното филмче за Астерикс), обаче това по никъкакъв начин не може да се очертае като тенденция в този регион. Само ми спечели няколко кръвнишки погледа от седящата до мен в колата моя любима Добромира, плюс bonus шамар зад врата, в единия от случаите, когато особено се зарадвах, че най-сетне виждам жена с big boobs.
Следващата спирка беше в Земенския манастир. Само на около половин час път от Радомир попаднахме в райско кътче. Много красиво и поддържано място с magnificent гледка и най-важното - спретнато ресторантче с delicious меню. Тук също имах disappointment, тъй като се оказа, че манастирът макар и да не е функциониращ , а да се води филиал на НИМ, не дават печати. Но пък за сметка на това яхнията от боб и meatballs на скара си бяха истинска забележителност. Извън чревоугодническите ми интереси, църквата в манстира е една от най-старите запазаени църкви ever. Построена е през 11-ти век и макар манастирът да е разрушаван няколко пъти, църкавата и стенописите в нея са оцелели в оригиналния си вид. What is most interesting е изображението на Тайната вечеря, в което са нарисувани двама Исус Христос. Никой не знае защо, нито пък има теории. На моето предположение, че е правен, за да се гледа с 3D-очила получих ново перване зад врата от Добромира. Нещо ми е вдигнала мерника тази жена. Сигурно е заради много ми фенове във Фейсбук. Интересното е, че през вековете хората тук са дали всичко от себе си, за да не я съхранят тази църква. През турско робство манастирът е функционирал като военен гарнизон, а църквата като склад. После по времето на комунизма в Земенския манастир са заточвали душевно болни монаси, така че той е бил нещо като санаториум без да има богослужения. А в 10-вековната church са складирали дърва и въглища за огрев. Напук на очвешкия непукизъм тази historical ценност се е запазила до наши дни. За да мога аз британецът имигрант да платя 3лв. за вход и да се възхитя от нейните ancient стенописи. Тъй като на специалистите от Националния исторически музей, явно им се е струвало прекалено малко да искат вход само за тази църква са разположили в съседство с нея Музей на овцата. Yes, mate! Това не е some sort of тъп британски хумор. Това е typical стратегическо мислене на български чиновник. До древната църква в прекрасния манастир има музей на овцата с карта на различните породи овце на територията на България. Има и модернистичени метални скулптури на овце, които by the way, никак не са лоши.
След насищането със средновековно изкуство, познания за традициите в овцевъдството и злоупотребата с бобена яхния, поехме към финалната цел от разходката – язовир Пчелина. Тук маршрутът е малко сложен. Върнахме се в посока Радомир. Отбихме през някакви села. После през ниви, после през вилни зони. После минахме пак през някакви села, фургони, някаква местност, която напомня сборище на вампири. Накрая минути преди GPS-ът радостно да изпищи, че сме стигнали крайната дестинация пътят свърши. Just like that! Пловин час ходене пеша през пътечката изтри всякакъв спомен от боб с кюфтета (и манстирска гроздова) и пред очите ни се откри невероятна гледка. Не, още не бяхме стигнали до язовира. Просто пред нас на една полянка имаше 10-ина автомобила. При това сигурно цял километър след като слязохме от нашия и решихме, че нататък вече не може да се мине с кола. Ето, това mates е истинският български дух, пред който безкрайно се прекланям. Може да няма път. Може 12-годишния ти Опел да е с протекли амортисьори и гуми на 5 сезона, но ти няма да се откажеш да покориш с него дори най-непристъпния хълм. That’s why на Антрактида има толкова много географски обекти кръстени с бълграски имена. Истински покорители.
Иначе самият язовир, който ни се откри пред очите след още 500 метра ходене е наистина уникално творение на природата. Actually, не е сътворен от природата, а от хората, because е изкуствено създадне след отклонението на течащата наблизо река. На мястото му преди години е имало село, което е преместно, за да се образува язовира и единственото оцеляло нещо е намирщата се на върха на скалата църква. Плучило се е наистина красиво. Полегата поляна от единия край с отвесни, високи скали в другия край, а най-високото място малка ancient църква. По скалите се разхождаха главно козички. Доста симпатични и определено цапащи по-малко от туристите, които си правеха пикник от другата страна на поляната. След като чух с какви призиви, пастирът си прибра стадото, пък осъзнах защо в България думата „очвар“ се счита за обидна.
Не, много по-прилични бяха възгласите от джиповете паркирани на самия браг на язовира. Шумна folk музика, пушек от печаща се скара, cursing по непослушните деца, въобще стандартните неща, които всеки турист очаква да намери на това иначе толкова peaceful място. Истинският shock, обаче дойде след като влязохме в малката стара църква и видяхме край стенописите и иконите, надписи като „Шлеверо и Шмайзеро от Перник“, „Гошо от Перник“, „Перо“ и т.н. Не казвам, че се забелязва тенденция повечето от умниците драскали по църквата да са посочили, че са от един и същ град. Казвам, че в параклис от 14в. Върху древен стенопис на Дева Мария, 6 века по-късно some moron е решил да си напише прякора.
После разбрах, че преди години тук е снимана холивудската продукция „Версенжеторикс“. За тези, които не знаят това е филм с Кристоф Ламбер, а филмите с Кристоф Ламбер се делят на два вида: такива, в които Кристоф Ламбер играе Шотландския боец и такива които са тъпи. Well, в този филм Ламбер не играе Connor MacLeod of the Clan MacLeod. Това, обаче не е важното. Основният проблем е, че ту кса дошли bloody frenchmen. И не, не говоря за коктейл с водка, а за истински французи. Тия mates, откъдето минат и после трева не никне. Ето, вижте какво направиха с Канада. Whatever, французите освен да се скатават през World War II, са направили и това място известно. Проправили са автомобилно трасе върху полудивите пътеки до уникалния, природен оазис, какъвто е хълмът в средата на язовира. И сега язовир Пчелина е заразен с...хора.
Като цяло и трите места в нашия trip бяха фалшиви. По водопада не течеше вода, манастирът не работеше като манастир, а язовирът е изкуствен. И трите места, обаче са уникално красиви по свой начин. И трите места си заслужават да се видят. Особено, язовирът, обаче колкото повече хора отиват да го видят, толкова по няма да става за гледане. I don’t know, какво да кажа за него. Тъй като съм от тези, дето вече са го видели с очите си и знаят как изглеждат местата от приказките, които са чели като деца.
Може би, все пак е по-добре да не ходите, а да оставите на въображението си да ви го рисува. Или, ако ходите, please, не ходете с кола!

Ако искате да не пропуснете някоя от my next истории харесайте фейсбук-страницата ми:

https://www.facebook.com/britanskiabejanec/?notif_id=1567010064465041&notif_t=page_fan
Сп