Като е аршин, трябва да мери еднакво. Такава е логиката на въпроса за мерките и теглилките и резултатите от премереното едно и също нещо. Така е в света на физиката, но съвсем различно, когато става дума за плащания от държавата и плащания от частни лица. Нагледно потвърждение е възстановяването на болниците на средствата за лечение на бедни хора без здравни осигуровки. Тези средства се превеждат от държавния бюджет чрез Агенцията за социално подпомагане.

Ежегодно НАП отчита между 600 000 и 800 000 души с прекъснати здравноосигурителни права по тази причина. Не всички от тях не плащат на инат. Факт е, но има български граждани, които нямат доходи или заработват по някой и друг лев на черно и не могат да си позволят да плащат дори малката здравноосигурителна месечна вноска. Техните т. нар. „доходи“ са далече под минималната работна заплата, но държавата не плаща за тяхното лечение. Причината е в критериите за бедност. За да го поеме Агенцията за социално подпомагане, тези клетници не трябва да имат никаква собственост, та дори и едностайна къщурка в най-затънтената махала. Освен това те трябва да са включени в програмата за енергийно подпомагане и куп още неща, които не могат да бъдат изпълнени. Казано накратко, щъка ли кокошка пред коптора ти, не си социално слаб.

Тук никой не спори, че здравните осигуровки не бива да бъдат плащани. Напротив. Въпросът е как да бъде осигурено лечението точно на социално слабите, които не влизат в горната категория, при онези с двустайната къщурка и кокошката пред нея. Факт е, че това са и хората с многобройни заболявания, често пъти социално значими, като туберкулозата например. Всяко неглижиране на тяхното здраве и пропуснато лечение е бомба със закъснител, която може да прерасне в епидемия. Проблемът, който носи със себе си тази прослойка в обществото, съществува във всички европейски страни. Там обаче той е минимизиран, защото има болници за бедни, подпомагани от общини, фондации и най-вече от специални фондове. В България такива лечебници няма и както се вижда скоро няма и да има. Фонд за лечението на крайно бедните също няма.

Единствено изключение прави Столичната община, която покрива лечението на клошари и бедни хора, които не попадат в категорията „социално слаб“ на Агенцията за социално подпомагане. В градските болници, които по същество са общински, тя заплаща лечението им.

Какво пречи и други общини да поемат подобна инициатива?!

Или поне да инициират създаването на медицински центрове, като отдават помещенията за тях безплатно или на символични цени, за да създават фондации, сдружения и вероизповедания лекарски кабинети и манипулационни.

Възможности за здравното осигуряване на най-окаяната част от обществото има. Въпросът е аршинът най-сетне да премери еднакво. За да знаят всички, че относително доброто здраве в маргинализираните групи гарантира относително добро здраве и в обществото.


 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Хора с много пари и никакъв морал от години водят битка с Делян Пеевски

Благотворителността, която боде очите (на олигарсите)

Хора с много пари и никакъв морал от години водят битка с Делян Пеевски

Има ли добро, което да може да бъде изкарано зло? Това сигурно ви звучи философски и отвлечено. Но все пак нека опитаме да отговорим на няколко прости въпроса.

Може ли да бъде лош човек, който помага във времена на незапомнена криза? И от друга страна – могат ли да се нарекат добри и морални хора, които смятат, че парите са по-важни от човешкия живот и броят на жертвите на коронавируса е без значение, ако собственият им бизнес оцелее?

Новите стари “гнили ябълки”

Нищо ново не е научено, нищо старо не е забравено. Изобщо не се учудваме, че тези, които винаги мрънкат за реформи в съдебната система, за нарушени права, предимно на подсъдния олигархичен кръг и се изказват по актуални политически въпроси, без да си дават сметка за нулевата си значимост, винаги се оказват в дъното на корупционни скандали.