Историята на киното съдържа много филми, посветени не на някакъв абстрактен период от време, а на определени исторически епохи. Те предизвикват създателите си, защото се очаква да бъдат исторически точни, особено що се отнася до костюмите.
Историята на киното съдържа много филми, посветени не на някакъв абстрактен период от време, а на определени исторически епохи. Те предизвикват създателите си, защото се очаква да бъдат исторически точни, особено що се отнася до костюмите.
Ако облеклата на героите в крайна сметка имат малки грешки, зрителите няма да могат напълно да се потопят в атмосферата на времето и вероятно ще оставят отрицателни отзиви след гледане на филма. Разгледахме ленти, в които костюмите бяха не само ефектни, но и исторически точни. Също така се чудехме от какво са се ръководили дизайнерите, когато за първи път са създали дрехите чрез скици.
„Ема“ (2020)
Спечелилата Оскар дизайнерка на костюми Александра Бърн внимателно проучва архивите и винтидж тъканите от епохата на Ренесанса, за да разбере кои цветове, платове и гардеробни предмети са били популярни през 1800-те. Погрешно се приема, че по онова време хората са носили мрачни и тъмни дрехи. Но заможните хора от този период са правили всичко възможно да покажат добрия си вкус и статут чрез дрехи. Предпочитали са богати материи и ярки цветове. Ето защо Бърн решава да разбие този широкоразпространен стереотип и показва наситена цветна палитра в костюмите си, от нежни розови до ярки охра цветове. Бърн намира вдъхновение и в музейни експонати. Например бледорозовият жакет, с който бе облечена Ема, всъщност е част от визията, която се харесва в епохата на Регентството. Също така, през 1790-те мъжете са единствените, които го носят, но по-късно той се вижда и върху женски рамене. Жакетът помогна на момичетата да разнообразят белите рокли, които им е омръзнало да носят, тъй са били изключително популярни през първата четвърт на XIX век.
Няколко пъти Ема и други героини се появяват с популярните по това време шемизетки - тънки блузи с много украшения на врата. През деня момичетата ги носели върху рокли, за да покрият голия си врат и зоната на деколтето. Ефирната рокля на снимката е още един пример за това колко детайлни са били костюмите. На едно от светските събития във филма Ема блести в точно копие на ярка копринена рокля от 1810-те. Екипът от дизайнери прави всичко възможно да повтори сложния орнамент, който украсява долната и горната част на дрехата.
„Малки жени“ (2019)
През 2020 г. филмът спечели Оскар за „Най-добри костюми“. И докато Жаклин Дуран прави няколко исторически неточности, имаше някои сцени с костюми, които бяха болезнено точни за тази епоха. Например, отначало може да изглежда, че яркозеленият шал на Мег изглежда неподходящ, защото момичето не би могло да си позволи толкова скъпи дрехи в наситени цветове. Но всъщност през 1850-те започват да се произвеждат синтетични багрила в индустриален мащаб. А цветове като кралско синьо, ярко лилаво и зелено, като този, който носи Мег, стават достъпни и за обикновените хора.
„Херцогинята“ (2008)
През 2009 г. британският дизайнер на костюми, Майкъл О’Конър, заслужено е отличен с Оскар за работата си. Той създава 30 костюма за Кийра Найтли, която играе Джорджиана Кавендиш, херцогинята на Девъншир. По някое време тази историческа фигура е най-модерната в средите на английската аристокрация. Действието на лентата засяга огромен период от време, от 1714 до средата на 1800-те. А костюмите визуално отразяват еволюцията на модата през това време. Например, сватбената рокля, която носи херцогинята, очевидно е вдъхновена от луксозните френски тоалети от края на 1770-те. Дори воланите на полата съвпадат. Роклите имат подобна рамка от китова кост, която се носела под полите, за да придаде необходимия силует и да поддържа тежестта на обемното облекло. Джорджиана е първата жена, която прави модерен аксесоара от щраусово перо. Херцогинята позира на художник, носейки широкопола шапка с пера. След това този шапка става търсена в цяла Англия. Разбира се, дизайнерът на костюми отразява този факт и в гардероба на Кийра Найтли.
„Титаник“ (1997)
Дебора Лин Скот е дизайнер на костюмите на този популярен филм и получи Оскар за перфектната си работа. Режисьорът я помолил да предаде епохата точно и с най-малките подробности, защото сюжетът се основава на известно историческо събитие. Тя проучва времето и чете много книги за етикета, за да разбере с какви облекла представителите на елитното общество се появят публично. По този начин, когато за първи път виждаме Роуз на екрана, тя се появява в раиран костюм след обяд, който е почти точно копие на дрехите от френските модни списания от 1912 г. Този тип облекло е идеалният избор за жена, която пътува през втората половина на деня. Скот обръща много внимание и на бельото на героите. Известно е, че жените не са носили сутиени през 1912 г., но се очаква да имат ясно очертан силует публично. Ето защо героинята на Кейт Уинслет винаги трябвало да носи корсети. Важно е било и бельото под роклята да бъде напълно изпипано, за да отговаря на действителността през 1912.
„Мулан“ (2020)
Костюмите са неоспоримата звезда на тази екранизация. Дизайнерката Бина Дайгелър отива на 3-седмично турне из Китай, където се потапя в историята на страната и е вдъхновена от дрехите на династията Тан (седми до десети век). По това време жените носели рокли с удължени ръкави и висока талия. Също така гардеробът от този период се отличава с яркостта на цветовете: служителите носят лилави, сини и червени униформи, докато по други рокли е имало до 5 цвята наведнъж. Костюмът, който Мулан носи, когато посещава сватовника, е може би най-запомнящият се във филма. Дайгелър го представя чрез ханфу, традиционна китайска рокля. Украсена е с ръчно изработена бродерия, състояща се от пеперуди, магнолии и дракони. Направата ѝ отнема почти 4 седмици. Обичате ли да гледате исторически филми и сериали? Кои от тях според вас имат най-точните в исторически план костюми?
Монитор
