Многострадалните  конкурси

Многострадалните конкурси

Всяко решение за паметниците в София е многострадално. Освен че винаги се съпътства от яростна битка „за“ и „против“, дебатът изважда на светло дремещи страсти, които нямат нищо общо с естетиката.

И са многострадални. Столичната община сега обяви конкурс за Мемориал на загиналите воини от Първи и Шести пехотен полк, участвали в Сръбско-българската, Балканските войни и Първата световна война. Преди четири години пак имаше конкурс. Той наистина беше за алтернативни решения, с които да се спаси или доубие паметникът „1300 години България“, защото остатъците от него все още стърчаха в парка на НДК. Още тогава обаче идейните проекти включваха и войнишкия паметник, който е бил на това място преди строежа на двореца. През 2014 г. на конкурса се появиха както смислени, така и безумни проекти. Имаше примерно, един хан Аспарух на кон, кацнал на постамента на паметника на Валентин Старчев. Нещо като две в едно. Имаше и такъв, който предвиждаше да се издигнат три прозрачни стени с височина на триетажна сграда с вградените имена на загиналите войници. В средата трябваше да се издига фигурата на Лъва с картата на Санстефанска България.

На сегашния конкурс сигурно ще има подобни предложения. Без да съм оракул, съм сигурна, че ще има поне няколко грандомански проекта с мащаб на космодрум. Пак ще има спорове и караници, кой е по-по-най след решението на журито, дори и в него да се поканят светила на архитектурата. Между другото, ще се изхарчат и едни пари.

Въпросът, който си задават много хора, е защо не се открие конкурс за възстановяване на стария паметник във вида, в който е бил? Тази идея има много привърженици, особено сред патриотичните сдружения на ветераните. Част от плочите, оцелели след бомбардировките над София, са във Военно-историческия музей. Унищожената част пък, със сигурност, може да се възстанови. И така ще имаме истинско съхраняване на паметта, а не някакъв лъскав наследник на махнатия вече паметник до НДК.

Като стана дума за паметника „1300 години България“, едно от обсъжданията за него, което си беше истинска разпра, се проведе в Червената къща, в която се помещава Центърът за култура и дебат. Залата беше претъпкана, а хората, които искаха да чуят нещо, се подпираха на стълбите, където очевидно не се чуваше нищо. В този ред на мисли, ако сградата действително е център за дебат, то дебатите в нея са доста миниатюрни и за ограничен кръг посветени.

В същото време малцина знаят, че Червената къща е домът и ателието на скулптора-класик Андрей Николов и че той я е завещал на държавата, а не на един кръжец. Не е ли време това да стане известно на обществото и повече хора, които се интересуват от скуптура, да видят творбите му в естествената им среда?

 

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.