Многоактова пиеса за горски и бракониери

Многоактова пиеса за горски и бракониери

Прочута е фразата на легендарния мафиот Ал Капоне, че с добра дума и с пистолет, може да се постигне повече, отколкото само с добра дума. Както и че ако нещо не може да се купи с пари, може да се купи с много пари. Ей така стоят нещата с корупцията всъщност. Не е някаква неразгадаема философия. Като например с корупцията в дърводобива и главните действащи лица в нея – важните фигури на горските стражари. Те без ирония са важни фактори, изобщо не си позволявайте да ги принизявате. Горските са едни от първите държавни служители, които наред с полицаите и войската се появяват след Освобождението на България. Защото българинът има една невероятна слабост към горите – смята ги за негова лична собственост само защото неговото село е сред тях. Разказвали са ми за старци в Странджа през 40-те години на миналия век, които въздишали замечтано и казвали: „Ех, по турско какво хубаво беше. Отидеш в гората и сеч, сеч, сеч, колкото ти душа иска, а сега ни гонят.“ И 70 и кусур години след описаната история, проблемът стои пред държавата и настръхналият манталитет на населението. А населението иска да сече както му падне, да си кладе печките и ако може и да продава дървесина. Има сезони, когато, ако се завардят подстъпите към планината, всяка втора кола е бракониерска.

Именно тук се появява важната фигура на горския стражар. И ако горските са протагонистите в тази пиеса, то бракониерите са антагонистите. Само че много често положителните герои в този случай се оказват алчни, тъпи, нахални и агресивни. При това разположение на характерите борбата с корупцията в горските стопанства е почти causa perduta. На всички ни е ясно, че в планината мегаполиси няма, в малките градчета всички се познават – и протагонистите горски, и антагонистите бракониери. Така че нещата са пределно ясни на всички в района, като се започне от кмета и се стигне до полицейският шеф и директора на училището, защото и той през зимата печка пали.

Очарователно в този смисъл е намерението да се стимулират горските стражари срещу корупцията с по 100 лв. отгоре над възнаграждението. Затова споменахме в началото Ал Капоне. Тези, които работят в комбина с дървената мафия, дали не са в състояние да дадат 500 или 1000 лв. на важната фигура на горския стражар и той да се направи на ударен. Както впрочем се прави през почти целия си трудов път, но никой по веригата не му изнася да го признае. И затова се правят разни хахави палиативи със 100 лв. бонус за антикорупция. Ама горският с 5 кубика нелегална дървесина ще изкара толкова пари, че да си кара дижпката и авторите на намерението с бонуса да тичат пред нея, докато горският ги замеря с пари. Със 100 лв. нищо няма да стане, това е доказано и неоспоримо като гравитацията. Ефектът ще дойде, когато има реални, шумни и сурови дела и наказания. Иначе всички в някоя забутана планинска паланка ще се правят на гръмнати, бизнесът ще си върви, гората ще я секат, че дори вече няма и кой да си спомни какво е било по турско време. Останалите ще преживяме недоволно поредното безобразие и ще гледаме безкрайната многоактова пиеса за горски и бракониери.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.