Р екордните 644 кг. от дка е средният добив от лавандула в Добруджа това лято. Това показва справка на ОД „Земеделие“. На места като в Генерал Тошево са постигнати – 720 кг суха маса от декар, а най-нисък е добивът в община Шабла – 490 кг/дка. За сравнение, през 2018 г. в областта е отчетен среден добив от 525 кг на декар, година по-рано резултатът е бил малко по-добър – 608 кг на декар. В същото време средният добив от декар лававндулово масло е между 5-6 кг. За сравнение, миналата година той бе 10-13 кг/дка.
Рекордните 644 кг. от дка е средният добив от лавандула в Добруджа това лято. Това показва справка на ОД „Земеделие“. На места като в Генерал Тошево са постигнати – 720 кг суха маса от декар, а най-нисък е добивът в община Шабла – 490 кг/дка. За сравнение, през 2018 г. в областта е отчетен среден добив от 525 кг на декар, година по-рано резултатът е бил малко по-добър – 608 кг на декар. В същото време средният добив от декар лававндулово масло е между 5-6 кг. За сравнение, миналата година той бе 10-13 кг/дка.
Ожънати
Кампанията по прибирането на маслодайната култура е в разгара си. До момента са ожънати близо 30 000 дка от лавандулата в областта, като общо площите с лавандула в Добруджа за 2019 г са 72 239 дка. Справка на дирекцията показва, че през 2016 г. са били засети 6 961 дка, през 2018-а – 39 640 дка.
Каква е истината?
Въпреки информацията от земеделската служба за по-високи добиви суха маса, стопанската 2019 година се оказва катастрофална за производството на лавандулово масло в Добричка област. Средният добив от декар е 5-6 кг. За сравнение, миналата година той бе 10-13 кг/дка. Причините, според агрономите, са няколко. На първо място, голямото количество суха маса не означава много масло. Това зависи от сорта лавандула. На второ, но не последно място, климатичните промени оказаха влияние върху развитието на лавандуловите растения. Липсата на дълбочинна влага и застудяването през април доведе до недобро опрашване и до нисък рандеман.
Дестилериите
Едва ли някой може да каже колко точно са дестилериите в област Добрич. Източници на вестника твърдят, че има и доста незаконни дестилерии – без разрешителни за строеж, без сертификати и т.н. Едва ли не всеки голям производител си прави в двора дестилерия. Дали е така или не, има си органи, които да проверяват. Факт обаче е, че за всяка дестилерия има клиенти. По простата причина, че в Добруджа има над 70 хил. декара с лавандула.
Анализ
Анализ на ситуацията с лавандуловото масло към момента, пред Телеграф прави изпълнителният директор на „Есетере“ Пламен Николов. „Имаме 96 фермери с различни резултати – от 2 до 15 кг масло от декар. Затова бих казал, че средният добив лавандулово масло тази година е от 6 до 8 кг от декар. Причините са липсата на дълбочинна влага през зимата, неправилно затопляне през март и застудяването през април, последвано от неритмични дъждове. Това доведе до по-малко количество зелена маса – суровината за производство на маслото. Що се отнася до цена на килограм масло – към момента няма.
Прованс
Тук бих искал да подчертая, че качеството на българската лавандула не може да подкрепи неприемливо високата цена, която търговците искат от международния пазар. Миналата година се получи спекулация на пазара. Ние бяхме принудени за първи път да платим висока цена за килограм масло – 180 лева, тъй като търговците предлагаха високи цени. Само че, точно заради това, у тях останаха 80 – 100 тона лавандулово масло от миналата година, тъй като не успяха да ги продадат на цената, която искаха - 130-150 евро за кг. Това е цена, която искат производителите от френския Прованс, но те са работили стотици години, за да получат такова качество. Според мен, когато тези, които отглеждат лавандула, спрат да говорят за рафиинерии, вместо дестилерии и за килограм масло, а не литър масло – тоест, с това нещо да се занимават професионалисти, българската лавандула ще заеме мястото, което й се полага на международния пазар. Добивите отново ще бъдат по-високи, отколкото от пшеница и царевица, например, но цената ще е нормална: 60-70 евро за килограм.“
Според Пламен Николов, цената на пазара на лавандуловото масло ще стане ясна към средата на август. Българската продукция се изнася основно за САЩ и за Япония.
Фермерите с договори - със защитена цена на продукта
Ако миналата година „Есетере“ е плащала по 180 лв. за килограм масло, то други дестилерии са давали по 240 лева, разкриха производители. С тази разлика, че фермерите, които имат договори с „Есетере“, получават осигурен транспорт, косачки, работна ръка, агро помощ. Останалите си плащат за всичко. За транспортиране на сухата маса до дестилерията, в зависимост от километрите, един ТИР иска 500-600 лева. Наемът на косачка върви от 40 до 60 лева на декар. 50 декара по 50 лв. средно – 2 500 лева – без договор, без данъци. Да не говорим за наемането на работна ръка, предимно от ромската общност. Без договор, разбира се. В началото им плащахме по 50 лева надник на ден. От две години вече искат по 80 лева, плюс храна да им осигурим, чуваме, че на места надникът е скочил и на 100 лева, обясняват производители.
Фермерите, които имат договори с дестилерии, получават защитена цена за всеки килограм масло. На „Есетере“ тя е 60 лева, която производителите получават до няколко дни след изваряването. Останалото се изплаща след реализиране на продукцията на пазара. Тези, които нямат договори, пласират маслото си сами след преговори с търговци.
Лилавата царица на етерично маслените култури
Етерично-маслените култури заемат все повече площи в Добруджа. Расте интересът към лавандула, лайка, маточина, салвия, кориандър, мента. Царицата сред тях безспорно е лавандулата. Търсенето на ароматното масло у нас и в чужбина е основната причина за интереса към тази култура. Веднъж засята, лавандулата дава цвят и масло средно в продължение на 25 години. Печалбата от декар лавандула е достигала през годините до 1000 лева, а нито едно растение в Добруджа не дава толкова бърза възвръщаемост на вложените инвестиции. Още през втората година след сеитбата ароматната билка започва да дава реколта от стопанско значение, като пикът достига на четвъртата, петата година и продължава до осмата, десета година. Другата основна причина за засиления интерес към етерично-маслодайните култури в Добруджа, която изтъкват производителите, е засушаването и високите температури през лятото и меката зима, характерни основно за региона на Средиземноморието.
12 .млн. лв инвестиции в най- голямата дестилерия
Безспорно най-голямата дестилерия не само в Добрич, но и в страната, е „Есетере България“, в партньорство с голямата американска компания doTERRA. Тя бе открита през 2016 г., като инвестицията бе около 5 млн. лева. През юни тази година „Есетере“ откри втора дестилерия, а общата стойност на инвестираните средства достигна 12 млн. лв. Производствената база работи в непрекъснат целогодишен режим, като екипът, използваните технологии и цялата инсталация са изцяло български. Дестилерията е най-голямата в региона и през лятото преработва основно лавандула, с до 8 зареждания в денонощието. През останалото време се извличат етерични масла от маточина, кориандър, чубрица, равнец, лайка, дафинов лист и др. Внасят се и стотици тонове тамян от Африка, главно от Африканския рог. Тъй като суровината подлежи на съхранение, тя се дестилира извън активния сезон за лавандулата. 100% от продукцията на “Есетере България” се експортира за американската компания-майка doTERRA.
Монитор
