Мляко от калинка

Мляко от калинка

За пълен магазин обичаме да казваме, че в него има и от пиле мляко. Редно е да се замислим за разсипията в земеделието и най-вече в млечното животновъдство в последните три десетилетия, дали да не се казва „мляко от калинка“.

Открай време обичаме да се хвалим с уникалното ни кисело мляко, сирене и кашкавал. Само пъчим гърди обаче и никой преди, че и след влизането ни в Евросъюза не си е направил труда да защити наименованията им по надлежния начин. Явно калинките, назначени от властимащите в различните ведомства, са имали други „по-важни“ занимания. Само те си знаят какви. Така от средата на последното десетилетие на миналия век сме изпуснали шанса да реагираме на промените в Европа. Резултатът е, че 15 години вече сме част от ЕС, а имаме само един продукт със защитено наименование за произход (ЗНП) - странджанския манов мед. За млечните продукти едва сега се размърдахме и дано не е късно. В съседна Гърция само регистрираните им сирена с тази най-висша форма на защита са цели 22, като последната регистрация е от януари миналата година, по-голямата част от останалите - от средата на 90-те години на миналия век. Да не говорим за останалите продукти. Прочутата им фета стана символ на умението на елините да защитават националните си интереси и в сферата на храните. Доста има да учим от тях. На Балканите Румъния, Хърватия и Словения също имат регистрирани млечни продукти в системата на ЕС.

У нас, както нерядко става, лоша шега с киселото мляко и защитата на уникалността му ни изиграва вечното чакане някой друг да ни свърши работата. Няма откъде да го намерим. Време е да го разберем. Всеки сам трябва да си защитава интересите. Евросъюзът си е Евросъюз, но сиренето е с пари. Дори мандраджиите ни не се обединиха всички за каузата. А те би трябвало да са най-заинтересувани и активни, за да може уникалните ни млечни продукти да получат заслуженото признание със съответната регистрация и да се разширят външните ни пазари. Само няколко от тях се захванаха заедно да задвижат процедурата. Останалите, пак типично по нашенски, гледат сеир какъв ще е резултатът. Не стане ли работата, те няма да са виновни и само ще недоволстват срещу несполуката. Вярно е, че някои от въпросните фирми вече са чуждоземска собственост и може би нямат интерес българските марки да имат успех на външните пазари.

Остава ни само да се надяваме, че след като не сме изпуснали и последния влак, поне киселото ни мляко и бялото саламурено сирене ще получат заслужената защита от бюрократите в Брюксел. Много други неща обаче трябва да свършим най-после сами, като напр. да възродим млечното животновъдство, защото как иначе ще правим българско кисело мляко, сирене или кашкавал?

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.