М ладият режисьор Мартин Динков скочи на любимеца на Невена Коканова – Павел Павлов, за слабата оценка, която е дал на новия му сценарий, заради която е отрязан за финансиране от Националния филмов център, пише в днешния си брой "Телеграф".
Младият режисьор Мартин Динков скочи на любимеца на Невена Коканова – Павел Павлов, за слабата оценка, която е дал на новия му сценарий, заради която е отрязан за финансиране от Националния филмов център, пише в днешния си брой "Телеграф".
45-годишният творец пусна жалба до Министерството на културата с копие до НФЦ, в която обяснява, че 86-годишният му колега е проблемът в националната художествена комисия по игрално кино, тъй като е оценявал тенденциозно проектите и това силно го е огорчило.
В раздела филми с бюджет до 600 000 лв. имаше 16 проекта.
15 от тези 16 проекта бяха покосени, отрязани, съсечени както Тоширо Мифуне във филма на Куросава „Седемте самураи“ съсича с меча си бандитите. В нашия случай ролята на Мифуне е изиграл г-н Павел Павлов. Той буквално убива 15 проекта с точките, които им дава (видно от оценъчните карти), защото явно г-н Павлов смята, че само един проект заслужава да бъде допуснат. Това е сценарият на Дечо Таралежков „Диви ягоди“ с режисьор Татяна Пандурска, единствения оценен с максимален брой точки – 78, от г-н Павлов. В резултат на което този проект получава финансиране от НФЦ“,
пише Динков. Той се е пробвал тази година със сценария си „Ангели без лица“. „Има нещо много нередно и неправилно, което като голям сиво-лилав магарешки бодил стърчи и вика „виж ме бе, ей, магаре, тука съм, ела ме изяж“. И тъй като не съм магаре, освен дните, в които съм сгафил и жена ми ме сравнява с това иначе кротко животно, не изядох бодила, а го откъснах и го сложих във ваза“, добавя режисьорът.
„Аз имам свой собствен вкус и мнение и не е вярно, че съм дал високи оценки само на един сценарий.
В конкурса участваха 111 проекта и имаше богат избор. Сравнението винаги се налага, когато става въпрос за конкурс, но не мога да дам повече точки на слаб сценарий. За „Ангели без лица“ мога да кажа, че е на средно ниво и затова съм дал тези точки. Имаше много по-добри от него“,
коментира пред „Телеграф“ Павел Павлов, който има издадени 15 книги, 20 театрални и 50 телевизионни постановки, 30 филма, сред които „Вечери в Антимовския хан”(1988), „Язовецът” (1981), „Вампир” (1992) и др. Той е известен и с това, че е бил любимецът на три от иконите на родното кино – Невена Коканова, Катя Паскалева и Леда Тасева.
„Никъде по света не се практикува такава точкова система за оценяване на киносценарий, каквато има в България. И докато тази система съществува, ще има паянтови бараки сред полета магарешки бодли. За оценките и коментарите на Мина Милева и Елица Петкова – оставям ги без коментар. Лошото и злобното не се коментират. Изкуството никога не е имало нужда от такъв негативен заряд“, казва още Мартин Динков, който от 20 г. работи в киното и до днес има 6 късометражни филма, за които е получил награди и отличия от международни фестивали. Освен това пише и стихотворения, които са преведени на френски, английски, словенски, руски, украински и азербайджански, а от 2006 г. работи за ЮНЕСКО.
Монитор
