Е два ли в актуалния афиш има по-подходящо представление, което да открие тазгодишния Софийски театрален салон, предшестващ връчването на наградите „Икар“, от документалния спектакъл „Апарт“, който на 18 март в театър „Азарян“ в НДК ще даде знак за начало на 10-дневния показ на номинираните постановки.
Едва ли в актуалния афиш има по-подходящо представление, което да открие тазгодишния Софийски театрален салон, предшестващ връчването на наградите „Икар“, от документалния спектакъл „Апарт“, който на 18 март в театър „Азарян“ в НДК ще даде знак за начало на 10-дневния показ на номинираните постановки.
Проектът, в чиято основа са автентични разкази и интервюта на някои от доайените на родната сцена, включени в книгата „Артисти със сребро в косите“, е реализиран с подкрепата на програма „Култура” на Столична община и Министерство на културата. Спектакълът е режисьорски дебют на Илко Ганев – възпитаник на проф. Красимир Спасов, а подборът на текстовете е на актрисата Людмила Сланева-Локо.
„Апарт“ е театрален термин, с който се обозначават думи на персонажа, произнесени настрани, отправени не към партньор на сцената, а към зрителите. „Апарт“ може да е и форма на монолог, която се превръща в пряк диалог с публиката, срутвайки символично прословутата „четвърта стена“. В новото камерно пространство на театър „Азарян“ излизат шестима талантливи млади актьори – Антъни Пенев, Бориса Сарафова, Димитър Крумов, Надя Керанова, Петя Бончева и Севар Иванов. Компания на подиума им правят единствено 6 високи бар-стола и микрофони на стойка. Въпреки това
представлението е раздвижено и динамично
Участниците играят модерно и атрактивно, без приповдигнатостта и патоса от времето на техните герои. А те са ни-повече, ни по-малко Жоржета Чакърова, Емилия Радева, Гинка Станчева, Стефан Илиев-Чечо, Меглена Караламбова, Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев, Гергана Кофарджиева, Ицко Финци, Красимира Казанджиева, Иван Налбантов, Стефан Германов, Мария Стефанова и още, и още... Извън споменатата книга са няколко откровения на великия Наум Шопов, изповядани пред Георги Тошев в друга книга, „Личен разговор“. Визуалната среда също е модерна, „мултимедийна“, благодарение на Владислав Илиев и видеата на Павел Павлов, в които част от възрастните актьори лично ни доверяват своите признания, оформили тъканта на представлението. Някои от тях са представени по-подробно, други по-бегло, зрителите ще разпознаят някои от тях по думите им още преди изписване на името, други – не. Същото е и с младите артисти, които им вдъхват живот в мига: някои са вече познати на зрителя, други – не толкова, особено когато лицата им на моменти остават в сянка. Но сякаш
не конкретността и разпознаването са целта
на този спектакъл: макар той да се гради на реални имена и събития, някои от тях прелюбопитни, екипът като че ли си поставя друга задача с него – глобалната картина на театралната мистерия, изведена до символ на един щастливо обсебващ посветилите му се свят.
Разбира се, в спектакъла става дума и за съответните големи режисьори, осветили пътя на бележитите ни артисти, за първите, често комични стъпки в кариерата им, за куриозните случки пред камерата, на сцената или зад кулисите, които влизат във фолклора на професията, за жестовете на себераздаване и отказ от личен живот, за смехотворните понякога отношения с по-наивния зрител. Всичко това сглобява картината на живота във и за театъра, от чиято „зараза“, става ясно още в началото, никога и на никаква цена няма спасение. И точно в нея актьорите с мисия са спасени. „Апарт“ е дълбок поклон и любовна целувка; модерен спектакъла за традицията, скрепяващ връзката между творческите поколения.
Монитор
