Младите у нас се топят с 10 000 на година (ТЕМАТА)

Младите у нас се топят с 10 000 на година (ТЕМАТА)

БГ посолствата ще канят наши зад граница на срещи, за да ги агитират да се върнат

* 80% от хората до 29 години са без деца
* Всички – с телефони, половината от тях обаче без дигитални умения

С близо 10 000 души на година у нас се топят младите хора. Това показват данните, разписани в Национална стратегия за младежта 2021 – 2030г., която е качена за обществено обсъждане в платформата за обществено обсъждане.

От документа става ясно, че хората на възраст 15 – 29 години у нас са били малко над милион през 2019 г., но още през 2020 г. са намалели с 10 000. Цифрата е равна на приблизително цялото постоянно


население на град, колкото Несебър

Прогнозата на държавата е, че броят на младите ще продължи да се топи в следващите 5 години, когато ще стигне до малко над 972 души в тази възрастова група. През 2030 г. обаче се очаква ново увеличение на младите и ако тенденциите се запазят, тогава те ще минат отново 1 милион.

От профила на младите у нас се вижда, че 3/4 от тях живеят в градовете, а 251 331 в селата. 33% от младите хора на възраст 15-29 г. пък са ученици или студенти, които не работят, 43%

работят на пълна заетост, а 4% работят на частична заетост

Още по-тревожни са обаче данните за раждаемостта при младите. Според анализа 19% от младите хора имат деца, в тази група малко над ⅓ са с едно дете, 29% - с 2 деца, а 8% с по три. 14% от младите хора в България пък живеят без брак. В същото време обаче страната ни е първа в ЕС по раждания от жени под 20-годишна възраст. Една от всеки 8 жени в България ражда за първи път под 20-годишна възраст. Документът показва още, че българските младежи

напускат дома на родителите си средно на 30 год.

като мъжете живеят с родителите си до 32.1 години, а жените - до 27.6 год.

Положителна тенденция обаче се отчита при българското самосъзнание на младите у нас - 81% от тях се гордеят, че са граждани на България. Наблюдава се и увеличение на дела на младите хора, които нямат намерение да емигрират. Данните от 2019 г. показват, че мнозинството от младежите (43%) биха останали да живеят на мястото, където живеят в момента. 27% посочват, че при първа възможност биха отишли да живеят в чужбина, 18% в друго населено място в страната. Всеки втори на възраст 15 -17 г. смята, че България ще е по-добро място за живеене, 25% не очакват някаква промяна. 63% в тази възрастова група вярват, че животът им в бъдеще ще бъде по-добър, а 15% – много по-добър от този на техните родители.

Висок е процентът на младите хора, които са продължили своето образование в редовна форма на обучение във висше учебно заведение след завършване на гимназия. Това говори за осъзнаване на образованието като ценност и стремеж към още знания и умения. България се развива с високи темпове по отношение на информационните технологии. 54% от младежите на възраст 16-24 год., разполагат с основни или над основните дигитални умения. Практически всеки младеж разполага с мобилен телефон (98%). Малко по-нисък е процентът на тези, които притежават компютър, като почти всеки от тях имат достъп до интернет у дома.

От анализа става ясно, че е налице положителна настройка на младия човек към доброволчеството: 39% от анкетираните млади хора са участвали в доброволчески инициативи през последните 3 години в България. Същевременно не е малък и процентът на младежи, които не са участвали изобщо в доброволчески акции.

68% от младите хора смятат, че си струва човек да участва в доброволчески

(дарителски акции) и биха се включили преобладаващо в такива, в които се контактува с хора/деца в нужда, социални дейности, при бедствия и аварии или в дейности по опазване на околната среда.

Програмата включва и мерки за достигане до младите българи в чужбина. Една от тях е насърчаване професионалната реализация в България на младите хора, завършващи висшето си образование или работещи в чужбина. Друга идея е за организиране на регулярни срещи в задграничните представителства с младите българи в чужбина, на които да бъдат канени за дискусия реализирали се българи в страната по акредитация. Предвижда се и изграждане на платформа за младите българи зад граница и организиране на тематични срещи на българите по страни.


15% признават, че са

употребили наркотици

Всеки четвърти младеж между 15-24 г. употребява твърд алкохол. Половината от младите хора в групата на 25-29 годишните употребяват алкохол. Сравнително малък е делът на младежите, които декларират, че употребяват наркотици: 14% посочват, че са пробвали леки и само 1% - тежки наркотици. Най-често използваната дрога в България е канабиса (8%), следван от „екстази“ (3%), амфетамини (1%) и кокаин (0.3%).

Всеки трети във възрастовата група 15-19 г. пуши цигари, а във възрастовата група 25-

29 г. процентът е най-висок. Разпространението на тютюнопушенето сред 15-годишните момчета е второто най-високо в ЕС .


9000 непълнолетни на отчет

в детските педагогически стаи


По данни на НСИ през 2019 г. на отчет в детските педагогически стаи (ДПС) се водят 9167 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления. Делът на непълнолетните лица (14 -17 г.) е 79.4%, на учащите – 77.2%.

В структурата на противообществените прояви най-голям е делът на бягствата от вкъщи, специализирана институция или от социална услуга от резидентен тип (17.7%). Следват проявите на насилие и агресия, употребата на психоактивни вещества, повреждането на обществена и/или частна собственост, непристойно и/или хулиганско поведение на обществено място.

Сред другите обществено значими противообществени прояви, извършвани от малолетни и непълнолетни са „тормоз“ , „скитничество“ и „просия“.


Само един от трима

разпознава фалшивите новини

Над половината от младежите влизат в мрежата повече от 10 пъти на ден, а повече от половината се информират от социалните мрежи. Тревожно е, че една трета от младите хора не могат да преценят кое е фалшива новина. Близо половината от учениците в България се съмняват в истинността на всяка публикувана информация.

В Европа 75% от младите хора между 15 и 24 г. признават, че не могат да различат истини от неистини и истински от фалшиви новини. Налице е разбиране, че това световно негативно явление съществува, но липсва умението за разпознаването му. Видно е, че голяма част от времето се прекарва в Интернет.

„Съвременен феномен е зараждащата се зависимост от него и социалните мрежи. Формирането на информационна и медийна грамотност е един от начините за избягването ѝ. Естествено, тя е най-важна за противодействие на фалшивите новини. Младите хора са едни от най-потърпевшите и макар да имат самочувствието, че се оправят добре във виртуалната среда, то рисковете за злоупотреби, дезинформация, тормоз спрямо тях са немалки. Младежите имат нужда и право на информация. Понякога обаче тя е в твърде голямо изобилие и със съмнително качество“, пише още в анализа.


Държавата ще насърчава

пътуващи трупи в страната

Всеки трети от младите хора в селата смята, че може да получи добро образование в населеното място, където живее. Мнозинството са със слаби компютърни умения, четат по-малко книги и ползват по-малко интернет. Oт живеещите в малките населени места, ½ са песимисти по отношение на кариерната си реализация и шансовете да получат добра заплата там, където живеят. Голям е делът на тези, които трудно си намират работа. Над половината от живеещите в селата млади хора пътуват към друго населено място, където са намерили работа. В сравнение с връстниците си от по-големите градове и столицата те са по-доволни от работата, която имат в момента. Въпреки това колкото в по-малко населено място живеят, толкова по-силно е желанието им да търсят ново работно място. Само един от трима от живеещите в селата млади хора смята, че може пълноценно да разнообрази ежедневието си. Това от своя страна води до по-малкия дял на интересуващите се от наука и изкуство в малките населени места в сравнение с живеещите в столицата и областните центрове. Младежите в селата вземат книги от библиотеката и читалището по-често от връстниците си от големите градове и столицата, 13% свалят безплатно електронни книги; само 5% ходят на кино/театър. Затова се предвижда държавата да насърчава мобилността на младежки творчески трупи. Целта е да се даде подкрепа за мобилни форми на изкуство и култура (пътуващи изложби, театри, кина), предоставяне на мобилни услуги под формата на занимания по театър, рисуване, танци и др.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.