Младен Владимиров: Страшно е, когато сме толерантни към насилието

Младен Владимиров: Страшно е, когато сме толерантни към насилието

Случаят в пазарджишкото училище показва, че се ръководим от принципа „има дете, има проблем“

Когато те учат, че на агресията се отговаря с агресия, това се превръща в норма, казва психологът в интервю за "Монитор"

- Г-н Владимиров, изненада ли Ви случилото се в Пазарджик или беше очаквано да се стигне до такава ситуация в българско училище?

- Не ме изненадва, защото имам достъп до учителски колективи. В неформални разговори ми споделят, че се чувстват безпомощни, когато трябва да се справят с дисциплината. Дори откривам една носталгия по времената, в които учителите са можели да наказват учениците. Самите родители също живеят с такава носталгия. И когато тези очаквания се сблъскат, се стига до подобни ситуации. Няма как да определя поведението на учителката в пазарджишкото училище освен като недопустимо поведение. Ако анализирате и реакцията на родителите, които са достатъчно толерантни, показва, че са склонни да приемат това, защото не става дума за тяхното дете, а за проблемно. Тук виждаме модела „има дете, има проблем“. Така че родителите разглеждат ситуацията от гледна точка на това, че има нанесени щети на техните деца. Оттам насетне смятат, че щом те претърпяват несгоди, всяко поведение, което санкционира, наказва и унижава, е прието. В момента се разглежда личността на учителката, която явно е доста успешна. Тя е добър педагог, но моделът на унижение на детето, който се използва, е неприемлив. Искам да акцентирам на нещо много важно. Всяка професия, която работи с хора, трябва да има своята супервизия. Това е задължително. Необходимо е учителят да има своите рамки и граници. През последните години на българския учител му се вмениха много роли - възпитателни, социални. Дори мобилните групи, които посещават на адрес, за да върнат децата в училище, са доказателство за това. Размита е идентичността на учителя. В момента виждаме един учител, който е излязъл от своето професионално поприще да ограмотява и да развива нравствено и ценностно, а се е превърнал в прокурор и съдия. Дори инквизитор, колкото и силна да е тази дума. Наблюдаваме нещо като бърз процес, но за съжаление се разглежда само едната страна. Не се дава правото на детето на защита. В крайна сметка едно такова поведение може да се разглежда като себеустояващо се. Може детето да се е опитвало да привлече внимание, да се защити, да се заяви по някакъв начин пред връстниците си. И това, което прави учителката, всъщност е неприемливо. А е трябвало да отговори на детските тревоги. Децата са имали своите страхове и са ги адресирали към учителя. Оттам насетне задачата на нас, възрастните, е да отидем и да отговорим на детските нужди. Така че учениците са изпълнили тяхната роля, но учителката е постъпила по неправилен начин.

- Излиза, че сме свикнали да решаваме всеки проблем с агресия.

- Така е, но нека си отговорим на въпроса откъде идва всичко това. Едно от разбиранията за агресия е социално приемливото, т. нар. социално подражание. Когато един учител те учи, че на агресията се отговаря с агресия, когато едни родители ти показват, че да наплюеш може да има смекчаващи вината обстоятелства, какво да очакваме от тези деца. Естествено е това да се превърне в норма и показва, че обществото (поне в Пазарджик) е толерантно към агресията. И те търсят в момента оправдаване на своята безпомощност и на агресията.

- Очаквахте ли подобна реакция от родителите, те масово изразиха подкрепа към учителката?

- Честно казано, не. Говорили сме си за бърнаута. Директорката на училището в Пазарджик заяви, че учителката е действала под афект. Едно от проявленията на бърнаута е да обезличиш тези, за които се грижиш. Дори да си циничен към тях. Но хората, които не са в тази натоварваща среда, тръгвайки да я защитават, говори вече за народопсихология и обществена ценност. Излиза нещо много страшно - че сме толерантни към насилието. Дори когато става въпрос за нашите деца. И през последните години виждаме, че дори при всички дебати около стратегията за детето родителите казват, че те са най-доброто за техните деца. Но когато сме свидетели на една такава изкривена ценностна система, какво да очакваме.

- Периодично се повдига въпросът дали трябва да има психотестове за учителите. Вие на какво мнение сте?

- Не мисля. В контекста на грипната ваканция бих казал, че най-доброто в момента е не да мислим какви антибиотици да приемем, а как да не се разболяваме. Учителката всъщност в своята безпомощност показва, че не познава работещи интервенции за корекции и превъзпитание. Така че, когато нямаме работещи интервенции, трябва да заложим на превенцията. Не е важно детето да бъде само ограмотявано. То не бива да се разглежда само като харддиск, който трябва да бъде запълнен с информация. На първо място трябва да е адаптирано и социализирано. Нещо, което не се е случило. Явно е било аутсайдер.

- Защо не се е работило с това дете, след като всички го определят като проблемно?
- Нямам идея. Имаме добри нормативни документи, разглеждащи агресията и тормоза в училище. И те не са от вчера. Когато едно дете направи провинение, има проблемно поведение, то трябва да бъде описано. Има и степени на това поведение. След това директорът свиква комисия, която да разгледа това поведение в контекста на случилото се. Събира се информация, за да се разберат потребностите на детето. Всяко човешко същество има своите нужди, които удовлетворява, дори най-агресивното. Тогава комисията трябва да привлече онези партньори, специалисти и да се работи по повишаване капацитета на детето. Когато видим едно укоримо поведение, трябва да покажем алтернативата. Мога да ви дам прост пример - когато детето си оправя сутрин леглото. Ако не се е справило добре, му показваме как да го направи. Ако се справи, го поощряваме, ако не, след това го санкционираме. Ако не покажеш алтернатива, а мултиплицираш уродливата форма на поведенческа изява, я превръщаш в еталон. Ако в случая ставаше дума за млад специалист, който все още няма опит, бих го приел. Само че тук става дума за учител на годината, твърди се, че е подготвен и това показва модел на себедостатъчност и непознаване на характеристиката на съвременните деца. Нашата образователна система не успя да се реформира по начин, по който да посрещне различното дете. Независимо дали ще е с увреждане, от малцинствена група или проблемно. Това показва, че се ръководим от принципа има дете, има проблем.

- Детето вече е преместено в друго училище. Доколко това е решение на проблема?

- Опитът ми показва, че такова поведение най-вероятно е свързано с проблеми с адаптация. И ако детето не е успяло за три години да го направи, пожелавам здрави нерви и усърдие на новия учителски екип, който ще трябва да работи с него. Доколкото разбрах, вече е назначен психолог, който да го подкрепи. Дано да успее. Близките дори споделиха, че вечерта след случилото се детето е било тревожно, не е искало да се храни. Това показва какво се е случвало в детската душа. А са мислели, че се разболява от грип. Сега това дете очаква някой да дойде и да регулира отношенията с околните Толкова ли е трудно възрастните да си признаем, че и ние понякога грешим. А чрез унижението детето се травмира вторично. Детето е единственото живо същество, което е наказвано няколко пъти за проблемно поведение. Ако ние сгрешим, вероятно ще ни наложат санкция. Детето веднъж може да бъде премествано в друго училище, самите родители също може да искат наказания за него и т.н. Ако продължаваме да наказваме децата и не виждаме никакви резултати, нека най-сетне си отговорим на въпроса дали наказанията работят и коригират поведението им. Моят отговор е, че това е риторичен въпрос. Нека си кажем, че преди да бъдем учители и психолози, сме модел на подражание. Ако сме носители на добри ценности, най-вероятно ще ги видим и в нашите деца.


Визитка:

Завършил е психология и е специализирал семейна терапия и организационна психология

Сертифициран кризисен психолог с опит при оказване на психосоциална помощ при кризи и екстремни ситуации

Притежава повече от 10-годишен опит в психологическото консултиране на деца и семейства. Разработвал и провеждал училище за родители и тренинги за управление на гнева

Провел е научни изследвания, посветени на професионалния стрес и влиянието му върху соматичното и психичното здраве

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.