Понякога подрастващите могат да извършат престъпление и ние трябва да посрещнем това, казва в интервю за "Монитор" психологът

- Г-н Владимиров, как се стига дотук, че един тийнейджър си общува по интернет с вербовчик от „Ислямска държава“?

- Нека погледнем първо обективната информация. Родители, по една или друга причина, са загубили връзката с детето си, но са били достатъчно сензитивни, за да видят промяната в поведението му. Трябва да ги поздравим, защото много възрастни нямат подобни умения. След това те са били достатъчно честни и отговорни, за да признаят, че не могат сами да се справят с такава ситуация и са потърсили помощта на държавата. Тук бих направил мост към Националната стратегия за детето, която така и не се състоя, защото точно това е работата на институциите - не да отнемат нещо на родителя, а да помагат, да надграждат връзките. Та в този случай родителите са потърсили държавата, но тя, в лицето на всички правоохранителни институции, бих казал, че влезе в роля по един малко силен начин. Може би защото обществото има нужда от този тип говорене и да усети как държавата е на мястото си. Само че си мисля, че когато става дума за дете, е добре да сме по-умерени в речта си, по-предпазливи. Трябва да си дадем сметка, че това най-вероятно е първи сблъсък на детето с правораздавателната система и когато този сблъсък е травмиращ и напрягащ, след това може би ще има негативни последици. Неведнъж сме виждали хора, които вече са били в затвора с идеята да се разкаят и поправят, но след това отново извършват престъпление.
- Можеше ли родителите да се справят сами с тази ситуация и какво би се случило, ако бяха премълчали и не бяха сигнализирали институциите?
- Ето тук щеше да е големият проблем - ако родителите бяха тръгнали да се справят сами в тази ситуация. Най-вероятно един честен и откровен разговор щеше да накара детето да разкрие по-голяма част от информацията, защото ние може да виждаме едно високоинтелигентно дете, с много добра езикова подготовка, с изключителни познания по химия, както бе съобщено. Може би тогава и нямаше да сме свидетели на такава психоза в обществото, каквато наблюдаваме в момента. Но сега трябва да извадим на преден план позитивите от случващото се, да насочим вниманието не към това, че в България има терорист. Трябва да си вземем поука и да заявим, че общуването в интернет може да бъде опасно, че там дебнат страхове и че е добре да се замислим, че има програми за родителски контрол.

- Как тогава едно такова дете не осъзнава на каква опасност е изложено след това общуване и не преценява последиците от всичко това?
- А кой казва, че момчето не го осъзнава? Характерно за тийнейджърската възраст е търсенето на нови усещания и на рисково поведение. Много млади хора знаят, че ако откраднат автомобила на родителите си и шофират с превишена скорост, е опасно, но въпреки това го правят. Наясно са с вредата от алкохола и наркотиците, но въпреки това ги употребяват. Така че ние не знаем какво се случва в главата на детето. Наясно сме само, че някой от отсрещната страна се е свързал с него, видял е една любопитна личност, която иска да се заяви пред обществото.

- Търси внимание или цели да се популяризира в обществото, така ли?
- Може да търси внимание, идентичност. Това са основните и много важни задачи в тийнейджърската възраст. Тогава младежите искат да си отговорят на въпросите кой съм аз и как да се заявя. Трябва да споменем и нещо много важно - в момента това дете вече трупа впечатление от системата, която е пречупваща, която не е трансформираща и работеща по линия възстановяване и поправяне, а която използва възпитателно-назидателен подход. Система, която не търси отговора на въпроса кое е довело до случващото се, а която казва да го изведем от семейството, да го въдворим и с него да работят психолози и психиатри. Признавам, че не искам да съм на тяхно място.

- Стана ясно, че от Детска педагогическа стая започват работа с детето, за какво трябва да се внимава тук?
- Сигурен съм, че ще има едно защитно поведение. Затова е много важно кой ще работи с детето. Както казахте, има информация, че то ще бъде под надзора на инспектори от Детска педагогическа стая. За мен това е чиста пробация. Тоест детето ще знае, че е подложено на завишен контрол и че действията му се наблюдават. Няма да има промяна на нагласи и ценности. Никой няма да се опита да разбере защо този младеж, който е християнин, тръгва да замисля терористичен акт, ако тази информация е вярна. Затова първо трябва да си дадем сметка, че ако сега детето натрупа обида или омраза към правораздавателната система, то утре няма да има доверие в нея. И когато му се наложи да я потърси или да съдейства, то няма да го направи, защото в него ще е натрупана горчивина. Детето трябва да бъде посрещнато, когато сбърка, когато върши противообществена проява. Важно е да видим какъв интерес се крие зад неговото поведение и каква потребност е обслужена зад този интерес. Едва тогава ще можем да отговорим на неговите нужди, да дадем социално приемливи алтернативи. Тогава това дете ще се превърне в агент на промяната, защото то има личностните черти и интелектуалния потенциал, както и родители, които от тук насетне ще завишат контрола и ще го превърнат в нещо добро. Така трябва да работим.

- Каква поука всъщност трябва да си вземат всички родители от този случай?
- Всички трябва да си вземем поука, защото ако тези родители не бяха забелязали какво се случва със сина им, това щеше да доведе до негативни последици. Нужно е да осъзнаем, че понякога децата може да извършат престъпление и ние трябва да посрещнем това. Също така да си вземем поука, че интернет не е безопасно място и по някакъв начин трябва да се опитаме законово да регулираме случващото се. Важно е да кажем какво се случва с детето, когато извършва престъпление. Тъй като работя по един друг знаков случай от преди три седмици, мога да кажа, че впоследствие такива деца търпят много несгоди. Въпреки че ние прикриваме самоличността му, вече толкова много информация се издаде за него, че то всъщност е разпознаваемо. И от там насетне приятелите го избягват, учителите стават тревожни в негово присъствие, съседите го заклеймяват, така то вече е вторично жертва. Смятам, че трябва да пазим детската личност и да не я обявяваме публично, още повече че не е доказана нейната вина. Някак си Фейсбук и въобще социалните медии ни дадоха две неща - да бъдем патриоти, но само във Фейсбук, и да бъдем прокурори и съдии, отново само във Фейсбук. Това е пагубно, особено за едно дете.

- Споменахте за етикетирането. Тъй като момчето е на училище от вчера, има ли опасност да му се лепне етикет „терорист“?
- Това дори вече се е случило. Сега е много тежка задачата на всички, които ще работят за обратния процес. Ако се стигне до оправдателна присъда за детето, петното, което му се лепна, няма да бъде изчистено. То няма да може да се върне в училище и опитът ми показва, че най-вероятно ще премине на самостоятелна форма на обучение. Това ще го изолира, то ще се превърне в нещо като аутсайдер, ще натрупа негативни емоции като вина и тревога и няма да сътрудничи по изясняване на обективната причина за случилото се, за да се достигне до отговор на въпроса как се достига през социалните мрежи до вербуване на деца, за да се осъществи генерална превенция. Да има беседи, родителски срещи, да се разшири информираността на всички, които са отговорни за благополучието на нашите деца в реалния и дигиталния свят.


Визитка:

-Завършил е психология и е специализирал семейна терапия и организационна психология

-Сертифициран кризисен психолог с опит при оказване на психосоциална помощ при кризи и екстремни ситуации

-Притежава повече от 10-годишен опит в психологическото консултиране на деца и семейства.

-Разработвал и провеждал училище за родители и тренинги за управление на гнева

-Провел е научни изследвания, посветени на професионалния стрес и влиянието му върху соматичното и психичното здраве

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Проф. Божидар Попов: Обездвижването е по-големият проблем при децата от небалансираното хранене

Имаме си наши „суперхрани“, а превърнахме в мода консумацията на вносни, казва в интервю на "Монитор" председателят на Българското дружество по хранене и диететика

Доц. Любомир Киров: Работодателят да поиска анулиране на болничния, ако служителят кръшка

Само 15% от болничните се издават от нас, останалите - от лечебните заведения, казва в интервю за "Монитор" председателят на Сдружението на общопрактикуващите лекари в България