Младежи теглят заеми за да играят на фондовите борси, научи „Монитор“. Според кредитния консултант Тихомир Тошев, това са най-вече млади хора под 30 години, даже в повечето случаи са между 20 и 25 години.

„Вземат неголеми кредити от порядъка на 10-15 хил. лв. Делът им обаче е много малък. Някои преди това са играли с малки суми и успявали да печелят. След като видели, че им върви, решават да рискуват малко повече. Става дума обаче за работещи хора, вземащи добри заплати. Кредитът обикновено го добавят към заработените от тях 5-6 хил., с които най-често играят. Голяма част от тях са ΙΤ-специалисти, следящи пазара на ценни книжа. По мои впечатления се предпочитат основно чуждите.

Те обикновено се делят на нискорискови, балансирани и високорискови. Последните са почти като игра на тото. Както можеш да получиш горница от 60-70%, по същия начин с толкова може и да си на минус“ ,обясни той. По думите на експерта, в България обаче все още нямаме борсовата култура, позната на Запад и най-вече в САЩ. Преди кризата в периода 2007-2008 г. имаше доста нашенци, които играеха на борсите. Купуваха и продаваха акции и от това печелеха и се бяха увлекли по подобни инвестиции. След това обаче много хора загубиха пари и за известно време това увлечение изчезна. Сега сякаш тази мода излиза на преден план, но не се рискува с големи суми.

На въпрос дали ниските лихви по депозитите няма да накарат повече хора да потърсят алтернатива и да инвестират в ценни книжа, Тошев отговори, че това едва ли ще стане у нас. Големите депозити се държат в една пета от населението, която е на възраст от 35 до 50 години. Това са хора със стабилни доходи или от бизнес или от кариера и не искат да си рискуват парите на борсите. Постепенно се отварят към инвестиции във взаимните фондове. В тази връзка те по-скоро биха дали част от капиталите си да ги управлява на някой, който разбира от това, отколкото самите те да се захващат с това.

Според кредитния експерт отдавна отминаха времена да се залага на курсови разлики. Много малко са малко българите, които инвестират във валута с цел да печелят от курсовите разлики. „То сега няма валута, която си заслужава да се прави това. Доларът уж щеше да стане 2 лв., но още си стои на доста по-ниски нива и се колебае нагоре-надолу“, поясни той.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Китайският юан поевтиня до 6,9280 юана за долар

Централният паритетен курс на юана падна днес с 35 базисни пункта до ниво от 6,9280 юана за долар, сочат данни на Китайския център за валутни сделки ,цитирани от агенция „Синхуа”. На търговете вчера курсът на китайската парична единица бе 6,9245 юана за един щатски долар.

С марка отбелязват годишнина от възкачването на трона на Борис III

Министър Росен Желязков ще валидира пощенска марка, на тема „100 от възкачването на трона на Борис III – цар на българите“. Художник на проекта е проф. Тодор Варджиев, а тиражът на изданието – 6000 бр.

Росен Желязков: Приватизация на БДЖ не е възможна

Приватизация на „Пътническите превози“ на БДЖ  не е възможна, защото държавата субсидира дейността й всяка година, коментира транспортният министър Росен Желязков бъдещото на железниците ни.