0

В иктор Илиев от Катуница е от малкото младежи в България, които могат да се похвалят с няколко прелюбопитни истории в живота си, достойни за филм.

Виктор Илиев от Катуница е от малкото младежи в България, които могат да се похвалят с няколко прелюбопитни истории в живота си, достойни за филм.

Освен че е трето поколение земеделец, той е от първите в България, които отглеждат аспержи, нищо че е едва на 31 години. Другото е, че той и семейството му засаждат фамозния зеленчук в памет на прапрадядото Илия Иванов.
Буржоазия
Илия Иванов пък е първият човек в България, който започнал да отглежда аспержите в зората на миналия век. Имал солиден пазар, защото тогавашната буржоазия в София била голям почитател на странния за българина зарзават. Славата на неговите аспержи толкова се разраснала, че слуховете за тях достигнали до кухнята на царския двор. Известно е, че цар Фердинанд бил изтънчен чревоугодник. Той често си поръчвал от крехките аспержи от нивите на Катуница. Царят бил толкова възхитен, че един ден минавайки през Катуница дарил производителя със златен наполеон за неговата находчивост. За жалост Първата световна война сложила край на възхода на аспержите. Но по-късно дядото на Виктор проявил фамилния земеделски и предприемачески гений. Ягодите, които отглеждал, заминавали почти всички за Германия и Англия като пулп.


Прехода
В началото на прехода родителите на Виктор веднага се захванали със земеделие върху 100 дка наследени от родителите. В памет на предците си, те засадили земята с всякакъв зеленчук, включително и аспержи. По-късно се присъединява с жар и синът им Виктор и разрастват стопанството.
Река Чая
Първоначално аспержите са давали по 430-500 кг от декар и са били няколко декара. Сега дават 250-300 кг от дка, но това е нормално, според младежа. Според научната литература те са 25 годишно растение, но с годините добивите намаляват, заради изтощението. Сега идеята на най-младият земеделец в семейството е да ги разшири до 25 дка. Миналата година е била много слаба за зеленчука. Основната причина е река Чая, която ги залива два пъти. Това се оказва почти фатално за зеленчука, защото той обича суша, обясни Виктор. Сега ще разберем кои са оцелели и кои не, като започнат да поникват.
Април
Аспержите са истински пролетен зеленчук. В първите години са се показвали над земята в края на март, началото на април. В последните години това ставало все по-късно, а миналата година чак към 17 април.
Пазар в България има. Виктор разказа, че ги продава в една от българските търговски вериги. Но основно работи чрез търговски посредник, който ги пласира в ресторанти, малки бутикови магазини за зарзават и овошки.
Пипер
Освен аспержите семейството отглежда пипер, домати, зеле,тикви, плодове. Пиперът обаче не е очаквано сорт Ивайловска капия. Не ми допада, предпочитам да отглеждам сръбските сортове с тънки люспи, уточни той. Някога гледали Куртовска капия, но семепроизводството на този прекрасен сорт западнало. Ако сега някой ви каже, че ви продава Куртовска капия, на 98% не му вярвайте, съветва той. Пиперът е 20 дка и цялата продукция продават на сергията, която имат пред дома си.
Качество
Разбира се, че е възможно. Хората я знаят, харесват пипера и ни имат доверие. Както се казва, продаваме го по телефона, пошегува се той.
Семейството е имало и кайсиеви насаждения. Виктор обаче решил да ги изкорени и ги заменил с дюли. Има ли пазар? Всяко нещо, което е качествено, си намира пазара, отговори младежът. Въпреки че насажденията са все още млади.

Няма да разширява площите заради кризата

Сега след като вероятно ни предстои недостиг на храни, бихте ли разширили площите си със зеленчуци? В никакъв случай, категоричен беше Виктор. Причината е, че няма работници, на които да разчитам. Няма кой да ги прибира. На ромите, които са останали тук, не може да разчита. Дори и студенти да се включат, той не би могъл да им плаща сумите, които те получават в земеделието на Запад. За тази работа 30-35 лв. дневно едва ли ще се съгласят да дойдат на полето, констатира печално младежът. И добави, че е бил принуден да намали зеленчуковите площи миналата година точно поради тази причина. Част от тях е засял със слънчоглед, други с царевица. За да не пустее земята.